©

От началото на годината до края на юни в КЗП са постъпили над 10 000 жалби и сигнали на потребители.

"Една голяма част от жалбите, които получаваме в комисията, са свързани с това, че търговците са отказали да удовлетворят рекламациите на потребителите за дефектни стоки или некачествени услуги", съобщи Маргаритов.

Той обясни, че правото на рекламация възниква във всеки случай, в който търговецът е бил некоректен по отношение на това, което е предоставил на клиента си. Потребителите могат да потърсят решение на възникналия спор, като законът предвижда те първо да се обърнат към търговеца. 

"При предявяването на рекламация пред търговеца потребителят трябва да настоява тя да бъде вписана в регистъра за рекламации. Това е важно, защото в много от случаите, в които гражданите основателно имат претенция, търговците се оправдават с това, че тя не е заведена никъде и няма никакво доказателство, че са информирани за проблема", коментира Маргаритов.

"Ако търговецът не предприеме предвидените в закона действия, то гражданинът следва да се обърне към комисията. Тогава стартира този процес, в който ние съдействаме за възстановяване на засегнатото право на гражданина, като същевременно налагаме санкции на търговеца за нарушенията, които са констатирани във връзка с казуса, включително и ако не е завел в регистъра рекламацията на клиента си", добави председателят на КЗП.

Маргаритов посочи основни правила, които потребителите да спазват при пазаруването през Интернет.
"Преди да купят, е полезно да извършат няколко контролни проверки, които да им гарантират, че това, на което са попаднали, е реално. Има случаи, в които се оказва, че е пълен фалшификат, че сайтът съществува три дни и след това въобще го няма, че не можете да разберете кой стои зад него и парите са отишли някъде, без да могат да бъдат върнати. Реалният онлайн търговец може да се идентифицира по това, че той има реални координати, че с него можете да се свържете и да получите допълнителна информация извън тази, която той е задължен по закон да предостави предварително на сайта си", поясни Маргаритов. 

Той препоръча потребителите да проучат, без да се предоверяват, какви са отзивите за търговеца в Интернет и социалните мрежи. 

"Когато предпочитаме да си купим нещо онлайн, ние имаме тази възможност и улеснение да сравним много бързо в рамките на няколко минути, отваряйки няколко страници, на каква цена и при какви условия се предлага то на различни места. Тази съпоставка също може да ни наведе на мисълта доколко реално е това, което някой ни предлага - може би на безценица или пък при някакви невероятни условия в сравнение с други двама търговци, които го продават при относително идентични условия, макар и да не са чак толкова изгодни, колкото това изкушаващо предложение, което може да се окаже неистинско", коментира Маргаритов.

Ръководителят на институцията разви тезата, че ръстът на търговията през Интернет, включително и в България, където той е над 30% на годишна база, влияе върху традиционната търговия. 

"Конкурентна среда, в която двата типа търговия се развиват успоредно, води до това икономическите оператори в конвенционалната търговия да възприемат повече добри практики, които не са разписани в закона. Сред тях има вече доста такива, които безусловно са склонни да върнат парите или да заменят стоката с нещо по-хубаво, без да искат доплащане. Нещо повече - чуват се гласове за въвеждане на нормативна регулация, която да предвижда подобни възможности в сферата на търговията в търговските обекти. Всичко това би трябвало да е от полза за потребителя, защото му дава повече права, дава му лесен достъп до по-изгодни сделки. Но не бива да подценяваме и обстоятелството, че тази конкуренция ражда и своите опити за нелоялни практики и точно тук е и мисията на контролния орган - да следи за това и да ги забранява", каза още Маргаритов.