© Blagoevgrad24.bg

В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст", ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.