©

Последен семестър в магистърска програма "Международна журналистика" в СУ, Петър още на първа среща впечатлява колеги и преподаватели с ентусиазма си, с желанието си да се образова и развива. Всеки може би ще си зададе въпроса: "Защо му е притрябвало на тези години да учи?".

В средата на януари Петър се подготвя за изпитна сесия, търси материали и пише курсови разработки. В момента се намира в Лондон и радостно отбелязва, че там температурата е 8 градуса и няма такъв сняг като в България.

"Да следвам отново след 40 години е лично предизвикателство", коментира пред "Труд" студентът.

Петър е роден в София през 1936 г. Баща му е бил електоринженер, а майка му домакиня. Откакто се е споминала съпругата му, живее в Англия при своя син. Всеки ден ходи на училище, на курсове по английски език, както и когато е в България.

Също като своя баща е завършил електроинженерство, после икономика на промишлеността, после търговия. За последно е бил студент преди повече от 40 години.

Петър владее френски, руски, немски, английски. Справя се говоримо с полски, чешки и сръбски. През живота си е работил в сферата на транспортното машиностроене и в лизингова компания. 

Професионалната му кариера започва от най-ниското стъпало и стига до директор на фирма. Има златен "Орден на труда" и званието "Отличник" в машиностроенето и външната търговия. Обича да работи с компютър, но без да навлиза в сложни процеси.

През 2015 г. се записва да следва международна журналистика по две причини:

Първата - да види как ще се справи на тази възраст с този отдавна заинтересувал го предмет.

"Отново да предизвикам себе си и моя мозък", е втората причина, която споменава Петър.

"Трябва да отбележа, че това мое следване ми даде допълнителни знания и информация за международната обстановка. Показа ми, че винаги можеш да научиш нещо ново, че трябва да поддържаш това, което вече знаеш, да осмисляш преживяното вече и да си дадеш по-ясна представа на къде върви света. Естествено, че по време на обучението трябваше да работя с по-нова техника, нови методи на работа, но това не бе пречка. Човек може всичко стига да го разбере, да го иска силно. Понеже сега е моментът да подготвям дипломна работа, изборът ми ще бъде между карикатурата в международната журналистика или международно право, ако не ми дойде нещо друго наум, разбира се".

След като приключи магистърската си програма, Петър обмисля идеята за докторантура.

Той споделя, че колегите му имат добро отношение към него и го приемат като равен с тях. "Не мога да отмина и факта, че за да е успешно едно следване много важен фактор са преподавателите. Те могат да те накарат да заобичаш предмета или не. За моя радост в дадения случай всички бяха много ерудирани и позитивно настроени както и знаещи такива."

"Няма значение на колко години си, ако искаш да учиш. Важно е как се чувстваш, каква цел си поставяш. Трябва да се заемеш сериозно, да действаш отговорно. Младите хора трябва да знаят, че да учиш не е задължение - това е възможност да разшириш знанията си, компетенциите си. Получаваш увереност в себе си, имаш значимост. Може успоредно да работиш и да учиш. Когато искаш - може! Прецени кое те влече и се захващай! Бъди упорит до край! Не спирай по средата! Аз никога не се отказвам, когато се захвана с нещо. И накрая всичко, което си правил като тийнейджър или в по млада възраст, можеш да го правиш и по-късно. Стига да си силен характер и с воля. Е, може би не всичко, но почти всичко, което е свързано с интелектуалното ти развитие, ума и жизнеността на духа."