"Лостовете и математиката са в основата на изобретението ми за евтин ток. Всичко, което съм написал, се основава на физическите закони от Архимед насам и на математиката. В моето изобретение използвам основно 8 броя лостове, лостови системи, двигателни и разпределителни оси. Каква точно ще бъде цената на тока, ако изобретението ми се внедри, не мога да сметна точно, но със сигурност тя ще е поне с 3-4 пъти по-ниска от сегашната. Защото аз не използвам за енергия никакви горивни материали. При сегашната енергия, която се добива, има изгаряне на въглища, газ и други горивни материали. При мен няма абсолютно никакви горивни процеси. Всичко опира до законите на физиката и тяхното приложение. Използваме осем вида лостови системи, които създават огромна сила и оттам КПД-то се увеличава неимоверно", твърди роденият в Кюстендил, но живеещ в Пловдив пенсионер.

Неговият иновационен метод е описан върху 28 страници с математически и физически обосновки и чертежи, а иновацията е заведена под №23 на 05.12.2013 г. "Платихме и солидна сума, за да се внесе от съответната юридическа институция в Патентното ведомство, но явно още не ни е дошъл ред за разглеждане на иновацията на баща ми", твърди Венелина Младенова, по-малката дъщеря на дядо Богомил.
"За съжаление разполагаме само с по трима експерти във всяка от трите области, а най-много - над 150, са именно казусите в сферата на машиностроенето. 

Първоначално документацията с откритието на Богомил Младенов беше разпределена на експерт електроинженер, но впоследствие се оказа, че става дума за иновация от областта на машиностроенето и се стигна до преразпределение на случая на друг експерт. В момента все още разглеждаме депозирани през 2010 и 2011 г. документи и затова не мога да се ангажирам с конкретни срокове кога точно ще разгледаме иновацията на Младенов", коментира Оля Димитрова, шеф на дирекция "Изобретения и промишлени дизайни" на Патентното ведомство. 

Оттам допълниха, че още с входирането на съответната документация в Патентното ведомство евентуалното изобретение вече е защитено от закона и никой не може да го открадне от вносителя му. Той пък може да търси клиенти, на които да го продаде и които да го внедрят в производството, преди иновацията да е получила официално патент от държавното ведомство.

Тази информация изненада приятно дядо Богомил и неговите наследници, част от които в момента живеят във Великобритания и Холандия и възнамеряват да търсят тамошни фирми, на които да предложат изобретението на главата на фамилията, ако никой у нас не прояви интерес към него. "Искрено се надявам да доживея мига, когато електроенергията ще се добива по нов начин, а не по сегашния, който е прекалено скъп и не е по джоба на стотици хиляди обикновени българи като мен. Никога не съм смятал да ставам изобретател, но една от причините да се захвана с изобретението за по-евтин ток, бяха високите и непосилни сметки за електроенергия, които и аз, и близките ми трудно плащахме", признава дядо Богомил, който на 4 септември ще празнува 90-годишен юбилей. Той се пенсионирал преди 40 години като минен техник. 

"Дълги години работех в рудниците в Пернишко и там сме имали куп случаи с помощта на лостове да вдигаме двутонни вагони, пълни с вода, кал и оловна руда, заради попаднали огромни камъни между четирите колелета върху релсите. Именно тогава за пръв път разбрах каква огромна сила и коефициент на полезно действие имат лостовете", твърди 90-годишният изобретател, чиито учители са... Хенри Форд и Създателят. 

"Както Сътворителят на човека и на земята не е поставил такса за светлината, която ни е дал през деня, и за тъмнината през нощта, така и енергията трябва безплатно да се разпространи благодарение на техническия прогрес. Трябва да се стремим да се учим от Създателя и ако практически е невъзможно електроенергията да е напълно безплатна, то поне цената й да бъде значително по-ниска", категоричен е 90-годишният самоук мислител-изобретател. Идеалистът Богомил Младенов не може да проумее как с лека ръка се хвърлят милиарди левове в енергийната система на България и как се търгува с тока, вместо да се търсят начини за намаляване на себестойността му.