©

Филмът е заснет от Мелъди Гилбърт на 2 континента и разказва за съдбата на стотици български семейства, чиито деца идват на летни бригади в САЩ. Идеята се ражда, докато Гилбърт е преподавател по журналистика в АУБ и през 2012 г. чува за първи път за програмите Work and Travel, които са част от живота на хиляди български студенти, които през лятото ходят на летни бригади в САЩ, мият чинии и тоалетни, чистят стаи и въобще вършат черната работа, с която американците не желаят да се захващат.

"Бях заинтригувана, че студенти от моя университет в Благоевград всъщност плащат такса - често повече от 00, за привилегията да отидат в САЩ в продължение на 3 месеца, за да сервират храна или да правят пици за минимална работна заплата", разказва Мелъди в многото интервюта за американски медии, които дава, откакто филмът тръгна по киноекраните на Америка.

 

"Въпреки това тези студенти печелят повече за едно лято, отколкото техните родители в България за 1 година. Повечето от тях използват парите, за да помогнат на своите родители и да си платят обучението. 

И това също така означава, че благодарение на тяхната усилена работа аз получавам заплатата си в АУБ. Може би не знаете много за сервитьорите, които ви носят храната или ви правят пицата, но след като сте видели този филм, ще разберете, че това са бъдещите политици, журналисти и банкери на България", казва Мелъди.

Във филма режисьорката проследява летните бригади на Елена Иванова от Кресна и приятелката й Николета Ганчева - и двете студентки в АУБ, които миналата година се дипломираха в Благоевград. Лентата започва с раздялата с родителите им, първото и за двете качване в самолет и 3-месечната им работа в Мъртъл Бийч, Южна Каролина, като камериерка и продавачка в пицария.

Сред десетките социални теми, които засяга филмът, е и ниското заплащане в България.

Едното от момичетата работи в пицария, където й плащат по 8 долара на час, но майка й е шивачка и работи за 8 долара на ден, направила е паралел Мелъди. 

В една от любимите й сцени Елена се радва на това, което е прибрала от хладилника в хотела, докато го чисти, защото оставената от гостите храна ще й позволи да спести някой долар. 

По думите на Гилбърт сцената е тъжна и радостна в същото време и в нея проличава един от многото аспекти на така характерния български дух.

"Всеки български студент, с когото се срещнах - всички те са истински бойци. Удивена съм - на три-четири места работят, понякога без да спят, никога не бих могла да си обясня как се справят. Иска ми се, след като изгледат филма, американците да бъдат повлияни от две неща - да видят какво е всъщност да бъдеш в позицията на тези студенти и как те виждат нас, американците. Не мисля, че ние знаем как изглеждаме в очите на гостите ни", казва режисьорката.

Освен заради кадрите в Кресна и в студентското градче Скаптопара, Благоевград трупа точки в САЩ и заради краткия документален филм, който се излъчва, преди да се завърти лентата с двете български момичета. 

Това филмче се нарича "Живот през обектива" и е правено от друг бивш студент на АУБ - Игор Маякотин, който дава свой прочит на Благоевград през обектива на бащината му камера.

В момента Елена отново не е в Кресна, а в САЩ, където учи магистратура. Девойката продължава да работи на няколко места, за да се издържа. Игор е аспирант - също в Америка.