© 24 часа

В родината му всеки казвал "Благодаря" и "Извинете" и когато дошъл в София преди години, се изненадал от грубите сервитьори. После разбрал, че българите са добри хора, проблемът бил в различната култура.

- Г-н Уилямс, 12 години обучавате българи на вашия роден английски и решихте да се върнете със семейството си във Великобритания. Защо?

- На първо място заради образованието на нашите деца, които са родени тук, в Горна Оряховица. Те са на 10, 7 и 3 г. Дъщеря ми Попи сега е на 10 и ще бъде в IV клас, което означава, че тя е 2 г. назад от връстниците си в Англия, които започват на 5 г. 

Ще трябва година да наваксва, за да достигне същото ниво, на което са английските ѝ връстници. Тя ще започне VI клас в Англия. Синът ми е на 7, а не е започнал училище. Когато се върнем, той ще е в III клас.

Образованието тук не е лошо, но ще има повече предимства за нашите деца да завършат образованието си в Англия - ще е по-лесно да се адаптират, когато са по-малки.

Имат приятели тук, говорят български по-добре от мен, но когато станат тийнейджъри, ще им бъде по-трудно да сменят културата и начина на живот.

Ние със съпругата ми сме прекарали в България повече от 1/4 от живота си. Бизнесът тук е успешен, но няма възможност за особено развитие във Велико Търново, защото този град е малък. 

Или трябва да реша да правя едно и също цял живот и да останем тук, или да опитам да направя нещо ново. Сега съм на 43 г., когато стана на 50, ще бъде много по-трудно да сменя работата и живота си. Имам нова работа в университета на Кеймбридж, която трябва да започна от 18 юли. 

Ще се качим на ферибот на 10 юли и след това имаме седмица, за да намерим къща, да организираме транспорта на вещите.

- Как се озовахте във Велико Търново и открихте езиковото си училище?

- Работех в Лондон и в моя курс имаше българка. Тя ми препоръча да посетим България и аз и жена ми прекарахме нашия меден месец в Созопол през 2004 г. Два месеца след това решихме да дойдем в София, работихме година и започнахме бизнес. 

Ходихме в няколко други града, за да намерим място за да живеем спокойно. Избрахме Велико Търново. Тук нямаше конкуренция с англичани, които да имат езикова школа и да преподават английски като майчин.

- Как повлия на вашето решение да се върнете във Великобритания фактът, че британците гласуваха за излизане от Евросъюза?

- Това е голяма грешка! Аз и жена ми гласувахме да останем в ЕС. Това си има предимства особено за такива като нас, които са решили, че могат да построят дом и семейство другаде. 

Здравеопазването, социалните политики са уеднаквени. Мисля, че ще бъде доста трудно сега за обществото в Англия, защото никой не знае какво ще се случва занапред. Много хора съжаляват, че са гласували за напускане.

Политиците, които водиха кампанията за излизане от ЕС, подадоха оставки, което е много вредно. Сега ще има нов премиер, в опозиционните партии е голям хаос. Няма лидер в страната и ще бъде трудно.

Не е най-добрият момент да се върнем, но го планирахме отдавна да се приберем това лято и е много трудно да променим решението си.

- Имате ли опасения за Обединеното кралство с позицията на Шотландия и Северна Ирландия за оставане в ЕС?

- Аз мисля, че в Шотландия ще има втори референдум за независимост на страната, защото това решение беше много близо - мисля, че 45% искаха независимост преди 2 г. И сега Националната партия на Шотландия иска те да останат в ЕС, шотландците също. Има промяна на условията.

Шотландия има нова причина, за да гласува, обаче икономиката сега е по-зле, отколкото преди. Цената на петрола в Северно море е паднала. Може би икономически ще бъде по-трудно, ако те са независими, дори ако са в ЕС.

Но не е въпросът в икономиката, а как се чувстват хората. Ако те се чувстват като част от страната, ще гласуват пак да останат във Великобритания. Мисля, че сега те имат повече различия от другите британци.

- Вие сте британец, живеещ на континента. Каква грешка допусна ЕС, за да предизвика такъв резултат?

- Причините трябва да се търсят в историята на Британия като остров, малко разделен от континента, и във факта с колонизацията от XIX в. Също голямата търговия със страни от целия свят. Те не мислят като обикновения европеец и като част от континента.

Друг фактор е, че бедните хора, които нямат много перспективи сега, защото икономическата ситуация е лоша, смятат, че няма нищо да загубят. Те искат промяна, искат повече влияние. Надяват се, че ако има промяна, ще бъде по-добре.

- Ще се научат ли сега британците да си берат сами ягодите, за да не ходят българите?

- Мисля, че много от тази работа, която българи, румънци или други от Източна Европа вършат, никой не иска да я върши. Във Великобритания си намират извинение с обяснението - нямаме работа, защото ги има имигрантите. Това е глупост. Те нямат желание да работят на полето и да събират плодове. Много е лесно да обвиняват друг за проблемите си.

- Какво ще стане с нашите студенти там?

- Никой не знае. Много от тези студенти имат желание да се върнат в България, след като завършат университет. От друга страна, има повече от 1,5 млн. британци, които живеят в европейски страни - Испания, Италия, България. Те също са притеснени, защото, ако има лимит на българи и на хора от другите европейски страни във Великобритания, те ще направят същото в техните държави.

- Какво беше първото, което ви направи най-силно впечатление, когато се установихте в България?

- Има разлика в културата, в учтивостта. Когато бяхме в София, сервитьорите бяха много груби. Хората в Англия винаги казват "Съжалявам", "Благодаря", "Моля". Тук не е така. Беше изненада за мен, после разбрах, че е въпрос на култура, не че българите са нелюбезни. Също климатът е много различен.

- Какво ще се случи с бизнеса ви у нас?

- Това зависи от купувача. Ако се намери купувач, ще продам школата като школа, ако не - продавам имота и я закривам. Проблемът е, че Велико Търново не е много известен извън България. Тук всеки знае, че това е старата столица, но не е много голям град. Иначе е красив, бизнесът е добър, има перспективи, но ако хората не са чували за това място, е трудно.

- Окончателно ли затваряте страницата България?

- Или сме тук, или не, много е трудно и прекалено далече да делим половината от живота си тук и половината - там. Сега аз работя за себе си, когато съм в Кеймбридж, аз няма да имам тази мобилност да бъда тук и там. 

Засега ние ще бъдем в Англия, но ще намерим български учител за децата, защото те говорят български перфектно. Искаме да продължават с езика, за да пазим връзката с България и с приятелите ни. Освен това да говорят два езика е много добре.

Обичаме България и бяхме щастливи тук, живяхме много добре, с добри хора. Аз вършех работа, която ми харесва, беше перфектното място да отгледаме децата си. Мисля че те ще носят част от България с тях и ще имат добро начало в живота заради тази страна.

- Бяхте 9 г. капитан на футболния отбор в с. Драганово.

- Преди 10 г. играх с група англичани срещу отбор от българи. В него беше бившият зам.-кмет на Търново Данчо Грозданов и той ме покани да играя за Драганово. Мисля, че те ще намерят друг играч без проблем. Макар че всичко това ще ми липсва, имам много приятели, ще ми липсва духът на отбора. Това беше нещото, което ме успокоява след работа.

- Англия отпадна от европейското първенство след брекзита. Кой е вашият фаворит?

- Мисля, че политиката има връзка, но пък този срам срещу Исландия. Аз все пак съм британец и се надявам Уелс да се класира за финала, но мисля, че Германия ще е европейски шампион.

Източник: в. "24 часа"