- Госпожо Мейзер, в какви отношения бяхте с Ники през последните 2 години?

- Отношенията ни с Николай бяха повече от перфектни. Планирахме почивка по островите, чувахме се всеки ден, когато той беше в САЩ, а аз тук. Говорехме си с часове и така не усещахме разстоянието, което ни разделяше. Това, което се опитват да втълпят на хората, че сме имали проблеми, не е вярно!

- Опитвали ли сте преди смъртоносния експеримент със свинските опашки?

- Той си ги късаше свинските опашки още като си пристигна в България. Експериментът щеше да се случи със или без мое участие, защото, когато той си наумеше нещо, го правеше. Съжалявам само, че това не се случи в Америка. Там нямаше да има и процес дори, защото случаят е един нелеп инцидент. Ако бях в САЩ, нямаше да има такъв обществен натиск, нито пък сестрата на Николай - Милена Димова, щеше да оказва такова влияние по време на делото.

- Бяхте ли в стаята, когато Ники е започнал да се души, и какво точно видяхте?

- Това е дълга история, която вече съм разказала на разследващите, и не искам повече да навлизам в детайли. Да, разбира се, че бях там.

- Заплашвали ли са ви някога заради охранителната дейност на Ники?
- Не, никога.

- Кой се грижеше за парите в семейството?

- Никога не сме си разделяли парите. Аз имам достатъчно, за да се грижа и за двамата. Когато той започна да си получава заплатата в САЩ, сам решаваше как да разпредели неговите пари. Радвах се много, че преди година успя сам да си купи нов джип. Харчеше си парите за фитнес и добавки, но не сме се лишавали от нищо.

- Разбрах, че имате физически болежки и оплаквания. Какви са?

- Имам три сериозни катастрофи с коли - и с джипа, и с други. Последната беше през 2008 година. Имам все още травми, тъй като получих сериозни наранявания. Лекувам се чрез масажи и процедури, които тук, в затвора, не мога да получавам. Имам и женски проблеми - миома, за която съм приложила медицински документи.

- Как се отнасят с вас в Сливенския затвор?

- Истината е, че тук към всички затворници, не само към мен се отнасят добре. Давам автографи, защото хората ми искат. Сега съм с две жени в една килия - те са осъдени за икономически престъпления и се чувствам добре. Преди бях с тази Ивалена (момиче, удушило дете с блузата му при грабеж - б.а.), но вече тя е на друг етаж - в стаи, които наричат единочки - за един човек. Иначе си е страшничко! Най-ужасното е, че няма какво да се прави по цял ден и се луташ сам в мислите си. Ако ме оставят тук - няма да издържа, много ме е страх! Най-вече, че могат жестоко да ме прекарат, да ме нагласят заради влиянието на близките на Ники. Това няма да го преживея.

- За какво си мислите, когато сте сама?

- Че имах всичко, за което си мечтаех. Загубих мъжа си - той беше мъж мечта. Моят свят. Сега съм като в капан и няма излизане. Все едно ме засмука някакво проклятие. Прокълната ли съм, не знам...

- Чувствате ли се виновна по някакъв начин за случилото се?

- Виновна съм, че се съгласих да му асистирам в такъв смъртоносен експеримент. Никога вече няма да мога да го гушна. Никога повече няма да се забавляваме, както само ние си умеехме двамата. Живеехме прекрасен живот и сякаш някой ни завидя и ни урочаса.

- Дъщеря ви Джулия остана в България заради вас. Къде беше тя в нощта на инцидента?

- В Гърция. Това е проверено и доказано. Миналата година по същото време беше пак там. Николай знаеше, че тя заминава, и нямаше търпение за експеримента, защото не искаше да го прави пред нея. Просто беше странен тип с много голямо его и това му коства живота.

-Вярно ли е, че Ники е изгонил котката ви Дулче преди инцидента?

- Не. Той я заключи на терасата, за да не му ходи в краката и да му мяука, защото не искаше да го разконцентрира, докато го правим. Сега Дулче е при дъщеря ми.

- Останаха ли ви приятели след инцидента, които да идват да ви виждат?

- Добре че имам приятели, защото иначе съм загубена! Всяка седмица идват да ме виждат. В неделя дойдоха 4 човека. Дано да започнем да се виждаме на свобода. Ако някой има интерес за свиждане, тук нещата са лесни. Има събота и неделя от 8 до 16 часа без предварително записване. Всички приятели и доброжелатели са добре дошли. Ще се радвам и ако получавам писма, защото иначе ще изперкулясам тук. Използвам вестника, за да апелирам да ми пишат - до Анита Мейзер в Сливенския затвор. В момента и от църкви се молят за мен. Изпращат ми ангелчета и писма от църквата в кв. "Надежда" в София. Има хора, които вярват в мен.

- Защо се стигна дотук?

- Стигна се, защото Ники имаше голямо его. Мислеше си, че е безсмъртен, и вярваше, че ще се справи с всичко. За жалост излезе друго... Но все още вярвам, правосъдието ще възтържествува и всички ще разберат, че това е нещастен случай.

- Ако излезете от ареста, какво е първото нещо, което ще направите?

- Смятам да се обадя за среща и разговор с майка му и сестра му. Да се разберем. И след това ще отида на гроба му и ще се нарева, защото имам чувството, че докато не ида там, няма да осъзная, че го изгубих завинаги.

- Какво изпитвате при мисълта за Николай?

- Липсва ми много! Яд ме е, че вече го няма. Беше перфектният мъж. Ошлайфан диамант, а аз го изгубих за секунди. Не съм стабилна все още и дълго време ще бъда така. Едно безумие ми отне всичко и няма никога да си го простя!

- Какво искате да кажете на обществото?

- Да гледат обективно и да не ме демонизират.

- Близките на мъжа ви мразят ли ви?

- Да, за съжаление ме мразят. Всъщност аз изгубих много повече от тях. Това, че нямаме кръвна връзка с Николай, не означава, че болката ми е по-малка. Бях човекът, с когото той контактуваше нонстоп, аз бях с него, а не майка му и сестра му. Защо моето чувство и болка се пренебрегват - не мога да разбера. Тук, в България, винаги бяхме заедно. Той се виждаше с близките си само по 3-4 пъти на месец. А сега аз съм в затвора с обвинения за смъртта му. Как мислите се чувствам?

- Как ще изчистите името си?

- Ще живея смирено оттук нататък и Господ ще ме насочва накъде да вървя.

- В какво вярвате най-много?

- Надявам се на съдиите, които вярвам, не се влияят от всички поръчкови статии за мен. Вярвам, че няма да ме осъдят несправедливо, не съм виновна за смъртта на Ники, което вменява сестра му Милена.

- Ако излезете на свобода, ще останете ли в България?

- Не мисля да бягам където и да е. Обичам България. Ако изляза оттук, ще направя всичко възможно да остана и да живея добре.