Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Атанас Узунов – човекът, който трябваше да замести Левски | ||||||
| ||||||
Роденият през 1851 г. в Одрин бъдещ революционер остава без майка още в ранна детска възраст. Баща му, търговецът Цвятко Узунов, взима решение да се премести със семейството си в Цариград. В столицата на Османската империя младият Атанас Узунов учи в гръцко училище, което завършва около 1865 г. След това се заселва в град Николаев, където учи в местната Николаевска гимназия, която завършва през 1871 г. Именно по време на обучението си там у Атанас Узунов се заражда и развива революционен дух, като съществена роля за това изиграват неговите съученици Панайот Волов, Сава Геренов, Петър Енчев и най-вече Михаил Греков – бесарабски българин, участвал във Втората българска легия (1867 г.). Атанас Узунов пристига в България през 1871 г. и първоначално гостува на сестра си Анастасия Желязкова в Калофер, а през есента на същата година предприема обиколка из България, като разнася книги и има за цел да се запознае с положението на народа и да се подготви за бъдещата си революционна дейност. През есента на 1872 г. се заселва в Сливен, където работи като учител. Малко по-късно там пристига неговият приятел от Николаевската гимназия – М. Греков и двамата, заедно със Стоян Груйчев-Кръстника правят обиколка на региона. В този период идва и запознанството на Узунов с Васил Левски. Апостола на свободата е в Сливен на 9 ноември 1872 г. и оформя голям революционен окръг, обхващащ Котленско, Провадийско, Търговищко, Добричко и достигащ дори до Тулча. След разкритията, направени във връзка с разследването на обира, извършен в Арабаконак, Левски се заема с реорганизация и децентрализация – малките частни комитети на организацията биват обединявани в революционни окръзи. За председател на комитета в Сливен е избран Михаил Греков, а Узунов е натоварен с други важни задачи, като това налага в края на декември 1872 г. да напусне работата си като учител и да се посвети изцяло на борбата за свобода. От книгата "Видрица" на поп Минчо Кънчев разбираме, че след залавянето на Левски Атанас Узунов изготвя план за неговото спасение. За целта той организира чета, която да направи засада около Търново при преместването на Апостола от София към Цариград. Изненадан от новината за обесването на Дякона, Узунов разпуска четата. Загубата на Васил Левски е голям удар за революционната организация. Именно Узунов получава изключително тежката задача да го замести и да заеме централна роля в освободителното движение във вътрешността на страната. Според проф. Александър Бурмов избирането му за заместник на Левски следва да бъде отнесено към март 1873 г. и е дело на събранието на комитета в Търново, който поема ръководството на комитетите в страната след смъртта на Дякона. Професорът отхвърля тезата, че Левски сам е избрал Узунов за свой заместник. Този извод се подкрепя и от едно писмо до Каравелов от 30 октомври 1872 г., в което Левски пише: Още съм сам, не намерих човек, комуто да предам работата си и аз да се заловя за другото, щото и пари да се намерят по-скоро, па и предателите да не съществуват вече нийде из Българско. Но щяло да стане малко гюрултийка от бръснати глави. То се знае, но без това няма да се приготви скоро. Казах едному, работата му не позволявала, пък да остави работата си, веднага щял да се компрометира, а да ходи като мен, страх го е. Други има много като Д. Общи, но аз не смея да пусна хора, да лъжат народа и да казват, че те вършат, не че се пращат от по-голямо място. Писмо до сестра му Анастасия от март 1873 г. ни дава информация, че Атанас Узунов по това време се намира в Букурещ. Няма конкретни сведения какво точно е правил той в румънската столица, но може да се предположи, че отива там, за да получи потвърждение за новата си функция от ръководството на БРЦК. Атанас Узунов оглавява революционната организация в страната твърде малък период от време – около 2 месеца и не успява да разгърне дейността си. Причината за краткото му ръководство е свързана с покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Последният е заподозрян в намерение да издаде на османските власти дейността на Хасковския комитет. Местните дейци взимат решение да убият чорбаджията, а с изпълнението се заема Атанас Узунов. Вечерта на 4 май 1873 г. той посещава хаджи Ставри Примо в дома му, ранява го с 3 изстрела, но не успява да го убие. Заловен е от домашните слуги и е предаден на властта, а след това са задържани и други дейци на ВРО. Узунов геройски издържа по време на многобройните разпити чак до 2 юни 1873 г., когато в крайна сметка проговаря. В това време той вече е успял да се свърже с комитетите в Стара Загора и Търново и да ги предупреди, че скоро ще бъдат арестувани и разпитани въз основа на показанията, които той самият по-късно ще даде. Идеята на Узунов е с изпращането на писмата да даде указания какво трябва да говорят останалите дейци пред османската полиция, така че техните показания да съвпаднат с неговите и така да насочат разследването в желана от него насока. По този начин той успява да спаси отчасти организацията в Южна България от погром. Съдебният процес, останал в историята като Хасковски процес, завършва с тежки присъди – на 18 декември 1873 г. 21 дейци (общо около 40 са задържани, но една част от тях са освободени) от околните комитети са осъдени на заточение до живот в Диарбекир, а Атанас Узунов е осъден на 15 години тъмничен затвор и работа в рудниците Аргана Мадени. В допълнение на тежката присъда той е нарочен за предател от свои съвременници и съратници. Узунов получава упреци и в Каравеловия вестник "Независимост". З. Стоянов в "Записки по българските въстания" обяснява, че това се дължи на мнението на БРЦК, че подобна мисия, застрашаваща цялата революционна организация, не бива да бъде поемана от апостол, а от тайната полиция. За него се застъпва лично Христо Ботев, който през 1875 г. пише следното във вестник "Знаме": Един само Узунов противостои на сичките мъки и страдания и с геройство прекарва своите черни дни. Силният характер и твърдата воля на тоя момък заслужават голямо уважение. Аз познавам и него, и другарите му, и готов съм сякога да кажа, че Узуновците са редки… Покрай събитията, свързани с Априлското въстание, Узунов (заедно с Васил Йонков – Гложенеца) успява да се измъкне от заточението. Установява се в руския град Орел, където подновява учителската си дейност. През февруари 1877 г. се завръща в България заедно с настъпващата Руска императорска армия, към която изпълнява ролята на преводач. В първите години след Освобождението, Узунов заема длъжността окръжен управител в Лозенград и се занимава с учителска дейност. В периода 1879 – 1881 г. преподава в Софийската класическа гимназия, но е уволнен поради сложната политическа обстановка в страната и русофилските си убеждения. Заминава за Ловеч, където също работи като учител. Атанас Узунов участва активно в политическия и обществен живот на България през 80-те години на XIX в. като привърженик на Либералната партия до нейното разцепване, а през следващото десетилетие на Каравеловата Демократическа партия. През 1886 г. е избран за депутат в III Велико Народно събрание от ловешката квота. След идването на стамболовистите на власт и опита за преврат на офицерите русофили през 1887 г., Узунов отново заминава за град Орел и прекарва там няколко години в изгнание. През 1904 г. отново е назначен на държавна служба – този път работи като служител в Българската екзархия в Цариград. Последните дни от своя живот прекарва в Горна баня, където живее сестра му Анастасия и в София, където умира на 26 юни 1907 г. Атанас Узунов има своето достойно място в българската история като революционер, деен учител и дори драматург (автор е на две пиеси "Цвятко войвода" и "Добър хайдутин"). Човек със сериозни качества, които по стечение на обстоятелствата не успява да разгърне в революционната си дейност. Определен за заместник на Левски, той е твърде различен, за да успее да изпълни тежката задача, с която е натоварен – според Н. Станев той е неопитен, предвидим, липсват му гъвкавост и достатъчно познания за тази работа. Друг е въпросът дали въобще някой би могъл да замести Апостола в онзи момент. Източник: bulgarianhistory.org |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1 | ||
| |||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: