Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Баба Тонка, която жертва децата си в името на свободата | ||||||
| ||||||
Семейство Обретенови Тонка Обретенова е родена през 1812 г. в с. Червен, Русенско. Родителите й много искали да я изучат, но по онова време не било прието момиче да ходи на училище, затова Тонка останала почти неграмотна. През 1831 г. Тонка се омъжва за Тихо Обретенов - известен абаджия и търговец. Ражда 12 деца, от които 7 остават живи. Тихо Обретенов е приятел с Георги С. Раковски, който често гостува в дома им. Разговорите на двамата мъже за свободата на българите запалват и Тонка и скоро домът на семейство Обретенови става сборище на революционери: Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов. Баба Тонка След смъртта на мъжа си, Тонка остава сама глава на голямото семейство. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело. С молби и подкупи Тонка Обретенова успява да замени смъртната присъда на част от четниците със заточение в Мала Азия. За да не остане в забрава безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а след това тайно взема черепа му и го пази като свещена реликва. Къщата й се превръща в “гнездо на бунтовници". Тук се провеждат заседанията на Русенския революционен комитет. Тонка съхранява цялата документация на организацията. Заради нейната всеотдайност Захари Стоянов я нарича “Баба Тонка" както остава в народната памет. Достойните наследници на Баба Тонка Атанас Най-големият брат завършва взаимно училище в Русе и работи в магазина на баща си, когато той е в Исакча, Румъния. Участва в пренасянето на оръжие, кореспонденция, съобщения и др. Спасява архива на Русенския революционен комитет. Умира през 1908 г. в Русе. Ангел Участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заловен е от турците, след като е ранен в битката край с. Вишоград. Осъден е на доживотна каторга в крепостта “Сен Жан д'Акр, Северна Палестина (днес Израел). Когато Тонка отива да види сина си в затвора, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, но изиграва невероятен спектакъл - хока заловените четници и ругае сина си “Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден вечно да бъде роб?" Така спечелва доверието на турците и те я оставят да влиза, когато си иска в затвора. Освободен е през 1878 г. по силата на обща амнистия. Въз основа на неговите спомени, Захари Стоянов пресъздава четническата епопея в книгата си “Четите в България". Завръща се в родния си град Русе. Петър Третият син на Баба Тонка участва във Втора българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Загива при сражение на четата в Канлъдере край с. Вишовград, Търновско на 9 юли 1868 г. Никола Един от основателите на Русенския революционен комитет, член на читалище “Зора" и негов библиотекар. Един от организаторите, участник и член на щаба и четата на Христо Ботев. Окръжен управител на Русе, депутат. Умира през 1939 г. в Русе. Георги Най-малкият син на Баба Тонка завършва класното училище в родния си град, а през 1870 г. постъпва в юнкерското училище в Одеса. Връща се в Русе заради подготовката на въстанието през 1875 г. Гюргевският комитет го изпраща за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и военен инструктор във Втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Ранен е тежко в сражение с башибозуци. За да не попадне в плен, Георги Обретенов се самоубива на 10 май 1876 г. Петрана Петрана е една от доверените комитетски куриери за пренасяне на тайна кореспонденция, оръжие и боеприпаси и за превеждане на революционери по комитетския канал Русе-Гюргево. През 1875 г. ушива бойното знаме на Червеноводската чета, което след неуспеха на Старозагорското въстание е предадено на четата на Христо Ботев. По време на Руско-турската война е медицинска сестра в Свищов. След Освобождението работи като учителка. Завещава къщата си на Девическата гимназия в Русе. Умира през 1932 г. във Варна. Анастасия Учи в Московския девически институт, където е изпратена с подкрепата на Русенското женско дружество и от Евлоги Георгиев. По-късно е издържана от брат си Никола Обретенов и от Захари Стоянов, за когото се омъжва през 1882 г. Двамата имат дъщеря - Захаринка. След смъртта на съпруга си, Анастасия работи като учителка. Умира през 1926 г. Когато правителството отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Родината, тя я дава за учебници на бедни ученици. Умира през 1893 г. Хората я помнят с неизменната черна забрадка, вечно изпращаща и вечно чакаща. Наричана от българи и турци “Майка на бунтовници", тя се превръща в свещения образ на Българската майка. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Това растение е изключително полезно за простатата
22:38 / 27.11.2024
Нов коледен хит, но не е на Марая Кери
16:59 / 27.11.2024
Тежка катастрофа край Нови хан: Има пострадали
21:33 / 27.11.2024
Опожарените през лятото гори в района на село Сенокос ще бъдат възстановени
16:41 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: