©

Топлата минерална вода в София, днес е единственото сигурно нещо за мъж без самоличност. Видими, невидим. Част от интериора. Адресът им всеки ден е различен. Избор има - Президентството, Царския Дворец, Портите на Светия Синод... Сгушени в непотребни за имащите вещи, те живеят с остатъците. Някои дори нямат самоличност.

"Нямам документ, моите документи са невалидни. Нищо нямам, последните пет месеца. Изчезнах...", разказва Кирил.

Когато този мъж се родил в Стара Загора през 1963-а година, го сменили с друго бебе, родено в Хасково. "По документи съм роден в Хасково, но всъщност съм от Стара Загора. 63 година, когато съм се родил са ни разменили... Това станало преди да ни впишат регистъра. През 2008 година, майка ми каза, че като ме родила и взели детето. И станала смяната. После каза, че като съм бил пеленаче не щял съм да суча... То от чужда майка как се суче", обяснява Кирил.

До 2008 животът на Кирил си вървял нормално. Докато не се появил мъжът, който трябвало да носи неговото име. Заел място на Кирил. Там някъде той останал без наследство и документи.

"Останах без име, без нищо, без каквото и да е. И сега остава още един месец, да решат дали да ми дадат наново гражданство или не. Ако решат, ще го направят. Това е работа на полицията, трябва да ме задържат, да ми назначат служебен адвокат, той да ме заведе в съда и там да решат какво да е", посочва той,

Има достатъчно обща култура, за да знае какво е решението. Докато го чака се лута между хората, обича да остава в страни от тълпата. Надява се на лична карта, която да му осигури достъп до работа. Готов е да му дадено ново име. Защото знае, че и сегашното - Кирил, не е било предназначено за него. Като го вземат някъде на работа, често остава излъган, защото няма документи. Липсата на такива го оставя всяка зима и без правото на подслон, какъвто Общината предоставя на бездомните в Столичния кризисен център. Там те имат право на топъл чай сутрин, закуска и вечеря.

От Столичната социална дирекция обещали да помогнат по случая.