Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Бобокова със смразяващ отговор на въпроса дали тя е Мата Хари от спалнята на Борисов | ||||||
| ||||||
Тя е родена през 1980 година в Пловдив. Омъжва се много млада за 11 години по-възрастния Бобоков. Имат три деца. Завършила е журналистика в Софийски Университет "Климент Охридски" и Изкуствознание в "Национална Художествена Академия" в София. Има специализации по история на изкуствата, арт мениджмънт, музейни практики, сомелиерство и дегустация, културен и политически ПР в Италия, САЩ, Великобритания, Гърция и България. В момента изучава като магистратура "Историческо наследство и културни институции". Това е част от официалната визитка на Христина Бобокова, която през последните месеци е фокус на медийно внимание заради съпруга си Пламен Бобоков и прокурорските проверки срещу него и брат му и техния бизнес в групата "Монбат". Покрай това бяха обявени и проверки на колекцията и частния музей на семейството. По този повод "Дневник" потърси Христина Бобокова за интервю през есента на миналата година. Тя прие поканата, след като проверката на Министерството на културата за музея е приключила. Разговорът с Христина Бобокова проведохме на 4 февруари. - Миналата година срещу съпруга ви Пламен Бобоков и срещу брат му започна разследване. От деня на първия арест мина доста време. Вие как си обяснявате сега всичко, което се случи? - Все още не мога да си обясня случващото се. Всичко изглежда като една целенасочена атака, в която се търси изкупителна жертва, на която да се пришие някаква вина, за да се удовлетворят нечии амбициозни интереси. - Казвате "целенасочена атака". От кого? - Не бих искала да тиражирам предположения. - Според вас как се стигна до всички тези обвинения? - За мен продължава да бъде загадка. Но мисля, и не само за мен, а също за много други. Често се случва определени хора да се доверяват на неверни слухове или да тълкуват погрешно чути думи. Времето ще покаже. - Бяха назначени и проверки на частния музей и колекцията на фондация "Братя Бобокови". Приключи ли проверката на Министерството на културата и какво показва тя? - Да, през 2020 г. бе извършена цялостна, изключително мащабна проверка на колекциите на Нумизматичен музей - Русе. Тя беше в две части - предметна и документална. Проверката отне около 3 месеца, вследствие на което получихме констативен протокол с обобщение на установените резултати от проверяващите служители на Министерството на културата. Този документ удостоверява цялостното състояние и дейности на музея, отправя изисквания и препоръки, отговаря на въпросите на Върховната административна прокуратура. (В началото на юни 2020 г. прокуратурата възложи на Министерството на културата да направи проверка на колекцията на Бобокови - бел. ред.) Важното е, цитирам: "Проверяващите не констатираха нарушения на Нумизматичен музей - Русе, по процедурата по придобиване, идентификация и регистрация на вписаните във фондовете на музея и съответните инвентарни книги движими културни ценности", "Няма несъответствия между документация и инвентарна наличност", "Не са констатирани действия в отклонение на изискванията на нормативните актове по опазване и съхраняване на ценности и няма данни за престъпление". В интерес на истината вследствие проверката имаме издадени административен акт и две разпоредби за мерки и препоръки, които отстранихме в рамките на указания срок. Наистина, тя бе извършена доста пунктуално, но не върху това искам да акцентирам, а върху факта, че законът слага знак за равенство между частните музеи и останалите такива - било то национални, регионални или общински. Единственото указано различие по закон е в тяхното финансиране. В този ред на мисли е важно да знаете, че ние сме задължени да бъдем в готовност за проверки по всяко време, затова и не сме се подготвяли специално за проверката през 2020 г. Стараем се да бъдем изрядни винаги. - Можете ли да дадете пример за такава препоръка? - Отбелязано е, че не сме извършили инвентаризация, необходима за определени наши културни ценности за 2020 г. Годината далеч не беше приключила, а и нейната първа част измина под ограниченията на COVID-19, заради това не сме бързали да приключим с инвентаризацията още в първото й полугодие. До края на 2020 г. тя беше направена, с абсолютно коректно изпълнени препоръки. - Тоест всички административни пропуски, констатирани при проверката, сте отстранили в срок и с това проверката е приключила? - Да, изпълнили сме изискванията коректно в определения срок. Цялостната проверка, извършена от Министерство на културата, бе по разпореждане на прокуратурата, която се самосезира след публикация на сайта ПИК, в която са верни единствено имената ни. - А днес с какво се занимава фондацията? Каква дейност развивате? - В момента основният ни фокус е реставрацията на сградата на бъдещия нумизматичен музей в Русе, както и научна и издателска дейност, които никога не сме прекъсвали. През годините сме направили над 37 изложби в страната. Нумизматичен музей - Русе, е имал постерни изложби в чужбина и не сме изваждали артефакти зад граница. Самата процедура по износ на движими културни ценности е много сложна и не сме били в такава ситуация. Радвали сме се на голям интерес и посещаемост в България, на отлични отзиви от посетители и колеги. Получавали сме множество награди в страната и в чужбина. Издаваме монографии, научни литература, каталози и т.н., които са базирани на нашата колекция. Техни копия се намират в едни от най-известните световни нумизматични дружества, музеи, библиотеки, университети и преподаватели по тази материя, като Royal Numismatic Society (дружествата в Лондон и Брюксел), American Numismatic Society (Ню Йорк), Pushkin State Museum of Fine Arts (Москва), Royal Library of Belgium (Брюксел), Bibliotheque Nationale de France (Париж), Universite of Paris - Sorbone IV (Париж) и много други. Екземпляри има и в редица български музеи, университети и специалисти. Досега в цялата си дейност сме се ръководили винаги и най-вече от българското законодателство, след това от европейските норми и закони, като сме се вдъхновявали от международните добри примери в частните музейни практики. Примери има от цял свят - САЩ, Европа, Русия, Китай и т.н. Например в САЩ някои от най-големите финансови гиганти и индустриалци на 19-и и 20-и век инвестират изключителни средства в големи колекции - нещо, което оставят след себе си - впечатляващо наследство по отношение на изкуството и историята за поколенията. Те създават условия за тяхното съществуване чрез сграден фонд и фондации или организации, грижещи се за техните права в бъдеще. Защо нещо такова да не се случи и тук, в България?! - От колко предмета се състои колекцията? - Десетки хиляди. Все пак се занимаваме с монети. Всички те бяха надлежно проверени, предметно и документално, в рамките на 3 месеца. - Отрази ли се по някакъв начин атаката срещу вас и акциите на прокуратурата върху бизнеса ви, както и върху дейността на фондацията? - Това, което най-силно се отрази по отношение на работата, свързана с музея, са форсмажорните обстоятелства около COVID-19. Те забавиха или спряха работата във всички дейности в областта на културата, изкуството, туризма и не само. При нас бе забавен графикът по реставрационните процеси на сградата през първите 6 месеца на 2020 г. заради това, че в началото имаше много неясноти около пандемията и обявяването на извънредното положение. - А кога все пак се очаква да приключи консервацията и реставрацията на сградата - тя е на бившата музикална гимназия в Русе. Кога предвиждате музеят да отвори врати за посетители? - Това е една от най-прекрасните сгради в Русе. В момента тя е в най-доброто си състояние от последните 40 години - с укрепена носеща конструкция, възстановен покрив, поставени висококачествени дървени дограми, автентично реставрирана и консервирана фасада, в процес на довършителни вътрешни строителни процеси. Приехме тази сграда в изключително лошо състояние - опожарена, със 70% липсваща покривната повърхност, изникнала растителност по етажите, пропаднали основи и увредени носещи конструкции, без дограма, с вандалски унищожена фасада и т.н. Общественият интерес на русенци към нея е огромен, защото тя събужда много красиви спомени у тези, които са се учили в нея. Но също и гняв заради случващото се с такъв тип сгради в страната изобщо. През 90-те години на 20-и век тя отпада от списъка на паметниците с национално значение и става паметник на културата от местно значение. Лошото й състояние, липсата на концепция за развитие от отговорните за нея органи, както и затруднението на Община Русе в нейната поддръжка докараха сградата в началото на 21-ви век до пълна разруха, средище на съмнителни хора, подобно на други изоставени сгради. Именно тогава през 2007-2008 г. фондация "Братя Бобокови" я придоби, от една страна, за да приюти нумизматичната си колекция, а от друга, за да я възстанови и я съхрани в цялото й достолепие. По този начин сградата не последва познатата съдба на десетки други архитектурни паметници у нас, които биваха събаряни, за да изникнат на тяхно място търговски центрове и жилищни сгради. Русенската общественост е изключително чувствителна, когато става въпрос за старата градска архитектура. И с право. Затова ние сме особено внимателни към възстановяването и адаптирането на бившата музикална гимназия към новите й функции на музей, като с радост запазваме изначалната й функция - образователната. Надявам се, че хората осъзнават колко отговорно е да работиш със сграда . паметник на културата, а също колко дълги, сложни, тромави и безкрайно обременени са всички процедури свързани с това. Хем трябва да възстановим, реставрираме и съхраним сградата в нейната достолепна автентичност, хем е нужно да я реновираме и пригодим към най-съвременните изисквания за пускането й в експлоатация. Подобни критерии не са съществували като необходимост за обществените сгради, когато тя е построена през 1901 г. Днес обаче само част сред тях са: изграждането на охранителни и противопожарни системи, съоръжения за достъп на хора с увреждания, асансьори и т.н. Мога вече смело да ви уверя в едно, че в момента тази сграда е така укрепена и реставрирана, че каквото и да се случи оттук нататък, тя ще остане непокътната още поне 40 години, а и за следващи поколения. - Миналата година Министерският съвет прие поправки в Закона за културното наследство, които пряко касаят дейността на частните музеи. По какъв начин биха се отразили тези поправки на дейността на фондация "Братя Бобокови"? - Темата е твърде дълга за настоящия разговор. Добре е да се направи отделен разговор по нея, за да се включат повече специалисти от този сектор, както и юристи, владеещи в детайл материята. Министерството на културата е принципал на всички музеи и културни институции и наблюдаващ орган, който ги направлява. Казусът с частните музеи днес е особено деликатен, тъй като в края на изминалото лято, по време на августовските почивки на администрацията, някак странно се появи предложение за поправка на Закона за културното наследство (ЗКН), конкретно търсеща законова форма за отнемане на лицензите на частните музеи и донякъде тяхното дискредитиране пред обществото. Частните музеи в България не са много - четири всичко на всичко, но явно министерството е подтикнато да поеме открита политика към унищожаване възможността за тяхната дейност по неясни засега причини, макар в обществото да битуват разни предположения. По конституция частната и държавната собственост са равнопоставени. След като е така обаче възниква въпросът: защо тези нови изисквания не се отнасят и за другите музеи (национални, регионални, общински и др.), а засягат само частните музеи и защо е избран (точно) този момент, ако е липсвало нещо в закона. Както вече уточнихме, частните музеи се различават от останалите единствено по начина на финансиране - чрез средства на учредителите. Цялата им музейна дейност е пряко подчинена и контролирана от Министерството на културата чрез съответните нормативни и поднормативни актове, както всички останали. Докато в другите страни се насърчава създаването на частни музеи, то в България се върви към тяхното целенасочено унищожаване, което е неприемливо за 21-ви век в държава от Европейския съюз. Надявам се, че ще има преосмисляне на "Проекта за изменение и допълнение на "Закона за културното наследство"", одобрен с решение на Министерския съвет от 9 декември 2020 г. В този му вид се създават още повече неясноти. Например с предложената промяна в параграф 1 на ЗИД на ЗКН по същество се въвеждат две нови условия, чието неспазване би дало основание за отнемане на издадено разрешение за частен музей. И по-конкретно - там липсва срок, в който частните музеи следва да съобразят дейността си с новите изисквания, което създава предпоставки за правен произвол, противно на декларираното от вносителя намерение "за защита на собствениците на частни музеи срещу неправомерните действия от страна на държавните органи". Доста иронично. - А каква е причината за този законопроект в този момент? Как си го обяснявате? - Неслучайно казвам, че въпросната промяна е инициирана точно през коментираната от нас вече изминала календарна година. Подбраният момент е показателен за намеренията.Не се нуждае от коментар. - Ако все пак тези условия и критерии, залегнали в законопроекта, бъдат гласувани и приети, вашият частен музей ще отговаря ли на всички тях? - Винаги сме спазвали и сме се ръководели от действащите закони. Ще направим всичко възможно отново коректно да отговорим и на новите изисквания. - Освен обвиненията, свързани с бизнеса, Пламен Бобоков получи обвинение и за незаконно държане на археологически ценности. Бихте ли обяснили какво представлява предметът, за който е обвинен, и откъде го притежава? - Имаме успешно регистрирани десетки хиляди движими културни ценности, както е коректно отбелязано и в становищата на Министерството на културата, и сме запознати с процедурите по регистриране. Тоест, ако има обект, който е от такова естество и се нуждае от регистрация, то със сигурност сме щели да го направим. Този предмет не е част от дейността на музея и неговите интереси. Все още не е насрочено заседание по това дело, затова и повече подробности по повод на това обвинение не е редно да коментирам. - Като изкуствовед как бихте оценили стойността на колекцията на Васил Божков, която също е обект на проверки и оценки от прокуратурата и външни експерти? - От това, което съм виждала по медиите, и от една изложба, на която съм присъствала в Националната художествена галерия, съвпадаща с Европейското председателство на България през 2019 г., разбира се, че ще я оценя високо. Но искам да направя едно важно уточнение относно тиражирането на стойности, суми и оценки на колекции в медиите. Една движима културна ценност, археологически обект, художествен предмет или такъв с историческа стойност струва толкова, колкото в крайна сметка някой може да плати за него. Това е очевидно, ако се наблюдават дейностите на световните търгове и аукционни къщи. Иначе смея да твърдя, че всеки обект от такова естество е безценен, защото дава изключително важната информация за историята, науката и поколенията. Това може да бъде потвърдено от всеки, който се занимава с музейно дело - че музеите освен с опазване, съхраняване, експониране и т.н. се занимават задължително и с научноизследователска и образователна дейност. - Външни експерти ще правят оценка на колекцията на Васил Божков. Може ли да има разминаване между стойността, определена от прокуратурата, от български експерти и от чуждестранните? - Прокуратурата няма експертизата да даде тази оценка, тя може да бъде изготвена качествено единствено от строго ресорни експерти с подходяща компетентност. Не мисля обаче да им давам идеи в тази насока. - Как гледате на заявеното неколкократно от прокуратурата, че колекцията може да бъде национализирана, ако в нея има предмети, които не са регистрирани по реда на закона или са незаконно притежавани? - Не съм запозната с документалната фактология около тази колекция, но подлагам на съмнения голяма част от разпространената информация в някои сайтове, както и казаното от прокуратурата. Искрено се надявам колекцията да бъде опазена в нейната цялост и добро състояние. Това ще бъде полезно за всички. - А в какви отношения сте с Васил Божков и съпругата му Елена Динева? Бяха публикувани ваши общи снимки. Семейството им също стана обект на прокурорски интерес и серия от проверки и обвинения? - България е достатъчно малка държава, затова за мен не е чудно определени хората да се познават или имат общи познати. Например моят съпруг и Васил Божков най-малкото бяха членове на КРИБ, откъдето се познават с голяма част от членовете на тази организация. Това прави един доста сериозен кръг на познанства. С Елена Динева съм била в нормални отношения, не по-различни от тези, с някои от останалите съпруги на бизнесмени от КРИБ например. Относно разпространените снимки, те са свалени неправомерно от телефона на съпруга ми, който той предостави доброволно на прокуратурата с паролите към него. Той не е имал никакви притеснения относно съдържанието му. А как от прокуратурата са стигнали до медии е риторичен въпрос. - През изминалите месеци в жълти издания, едно от които с проправителствена позиция и близко до властта, излязоха публикации, които ви свързват с премиера Бойко Борисов и ви посочват като жената, снимала в спалнята му в правителствената резиденция. Вие ли сте Мата Хари, както Борисов нарече жената? - Не. Боя се, че не задавате въпроса на правилния човек. - А вие познавате ли Бойко Борисов? - Всички в България познават Бойко Борисов. - Как си обяснявате, че ви замесиха и ви свързаха с този случай? - Несъмнено това е част от цялостната атака срещу моето семейство и бизнеса на съпруга ми и брат му. Както вече казах, оставаме с усещането, че някой се опитва да им пришие чужда вина. Нещо такова се случва и тук. - След като твърдите, че не сте вие Мата Хари, защо едва сега го казвате? Защо не излязохте да го заявите по-рано, в първите месеци след публикациите? - Никой до момента не ме е търсил за отговор. Не мисля, че трябва да отговарям на тиражирани внушения по жълти сайтове по тема, в която не се припознавам като участник. - А прокуратурата разпитвала ли ви е по тази проверка? - Не, не са ме търсили. - Защо се съгласихте на това интервю? - Защото трябва да се говори за положителните примери, когато става дума за частните музейни практики, и обществото да разбере важността на това да ги има. Противно на всички тиражирани мнения, не съм се крила. Също така по време на пандемия, в началото на миналата година, всички спазвахме изолация и социална дистанция по чисто здравословни причини. Все пак успях да посетя няколко чудесни есенни културни събития. През септември м.г. направихме прекрасна изложба с фестивала за съвременно изкуство "Процес-Пространство", посветена на Кристо - Христо Явашев, и на партньора ми във фондацията Димитър Грозданов, и двамата починали през 2020 година. Изложбата в галерия "Росита" представи постери и журналистически текстове от кореспонденцията им през 90-те години на 20 век. За съжаление, когато хората се притесняват за живота и за здравето си, културата е последното нещо, от което се интересуват. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 168 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/28 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Таксиметровите шофьори от Благоевград също се вдигнаха на протест
12:25 / 20.11.2024
Безопасен ли е креатинът за тялото ни?
17:29 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: