Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Борислав Цеков: 9 месеца се управлява задкулисно, със SMS, шушкане по кьошетата и със срещи по джиповете на този или онзи
Автор: Йоланда Пелова 22:38 / 11.03.2024Коментари (0)1219
©
Борислав Цеков - доктор по конституционно право и основател на Института за модерна политика, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Г-н Цеков, какво е времето в политиката? Вещаят ли успех преговорите и бързата реакция на президента?

Ако разделим нещата на две - политическа и конституционна. Политическата част, която е преговорният процес между двете най-големи парламентарни групи очевидно на този етап върви със съвсем нормални темпове. Аз очаквам при всички положения да бъде сформирано ново правителство в рамките на този парламент. Що се отнася до конституционната страна, тоест, това, което в момента е в полето на президента, а именно политическите консултации с парламентарните групи, тук трябва да се държи сметка, че държавният глава не може произволно да преценява колко време да продължават тези консултации повече или по-малко. А трябва да ориентира техния график, съобразно онова, което идва като политически сигнали от преговарящите парламентарни групи. Защото целта на конституционната процедура, в която се намираме в момента е съставяне на ново правителство. И мисля, че по начина, по който до момента президента води консултациите, той се съобразява с интензитета, който предполага начинът по който вървят преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ.

Казахте много е важно какви сигнали дават партиите - какви са те, според вас?

Очевидно има воля за съвместно управление. Аз се надявам това управление, за разлика от досегашните 9 месеца да бъде поставено на ясна, коалиционна основа, с едно публично подписано коалиционно споразумение за съвместно управление. Това е единият ключов елемент. И вторият ключов елемент е вече съдържанието на това коалиционно споразумение. А то трябва да е такова, че ако не така идентично, то поне максимално близко до изборните резултати, тоест, до волята, която българските граждани са изразили в изборите и както са класирали партиите, съобразно тази воля.

Защото през изминалите 9 месеца ние бяхме свидетели на една политическа девиация, едно отклонение от нормалността, от нормалните правила на демокрацията, при което една политически малцинствена парламентарна група, която е изгубила изборите ПП-ДБ, получи на практика цялата изпълнителна власт. И това без съмнение беше един от симптомите на нестабилност, а до голяма степен и неефективност на правителството на Николай Денков.

Николай Денков, премиерът в оставка, каза днес, че е “умерен оптимист" и изрази надежда тонът на разговорите да продължи по същия начин, както до момента. Според вас, г-н Цеков, какво стои зад думите “конструктивен диалог" и също така академик Денков заяви пред журналисти, че “има постигнат консенсус около това как ще изглежда документът за бъдещото управление"?

Когато в едни преговори се употребява словосъчетанието “конструктивен диалог", това означава, че все още има различия, но има и воля за преодоляването им. Аз съм човек, който е участвал в преговори на най-високо ниво за съставяне на правителство, също и за промени в правителството преди повече от 20 години. И много добре познавам преговорният жаргон, който в политиката се употребява. Така, че “конструктивен диалог" означава точно това - има различия, но има и воля за преодоляването им. Все още преговорите не са приключили.

А къде според вас, къде по-точно меморандумът, който беше предложен от ПП-ДБ и съответно коалиционното споразумение на ГЕРБ-СДС могат да се пресекат?

Меморандумът, който предложи ПП-ДБ беше един опит за брокерско споразумение и подялба на властта без никаква политическа отговорност и без създаване на ефикасен механизъм за вземане на политически решения, който да е ясен за обществото. В този смисъл от този злополучен меморандум, най-вероятно остават само претенциите на ПП-ДБ за участие във властта. Виждаме, че те много се вълнуват от регулаторните органи, едва ли не ги обявиха, че те са по-важни от текущото управление на държавата, и от правителството. Тоест, имат някакви апетити, какво се крие зад това, дали се крият икономически интереси или нещо друго, предстои да видим.

Но формата, която надявам се, ще бъде избрана, за да се сложат на хартия постигнатите споразумения между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, би трябвало да е политическо коалиционно споразумение, тоест, да бъде по-близка до това, което предложиха от ГЕРБ. Тъй като това е нормалната форма, в която следва да се облече една политическа договореност и отново заостря вниманието върху необходимостта в това споразумение да има много ясен механизъм, по който коалицията ще взима своите политически решения. Трябва да е ясно кой ги взима, дали е някакъв коалиционен съвет, дали е някакъв лидерски съвет. Как се взимат - с консенсус или без консенсус, това трябва да е разписано, то трябва да е и ясно за обществото. Защото през изминалите 9 месеца такъв механизъм липсваше, ние видяхме, че се управлява непрозрачно, задкулисно, със SMS -и, с шушкане по кьошетата, със срещи по джиповете на този или онзи и т.н.

Г-н Цеков, гръмките обещания за реформата в съдебната система. Какво очаквате да се случи в това отношение? Особено каква трябва да бъде процедурата пък след промените в Конституцията, ако не се стигне до някакъв консенсус от тук нататък?

Ако не се стигне до консенсус, очевидно няма да изпълнят ангажиментите си, които са обявили публично за приемане на нов закон за съдебната власт. И от там насетне избор на двата нови съвета - Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет. Така че в момента полето е именно на преговорите на двете парламентарни групи. Министерството на правосъдието публикува за предварително обществено обсъждане един законопроект за съдебната власт, напълно нов. Като цяло той е доста суров все още, но в него има някои обезпокоителни от конституционно гледище моменти

Кои са те?



На първо място, това е свързано с начина по който се предлага да бъдат избирани съдебната, съответно парламентарната квоти в двата съвета - Висшият съдебен и Висшият прокурорски съвет. Двете квоти ще се избират по напълно асиметричен начин, като за съдебната квота се предвижда един много по-нисък стандарт за прозрачност, за гражданско участие, за контрол, в сравнение със стандарта, който е предвиден за парламентарната квота. Например, предлага се кандидати за съдебна квота да бъдат номинирани само от съдии, прокурори и следователи, без никакви възможности. Друг, освен не правителствени организации да задават въпроси, да изразяват становища по техните кандидатури. Една капсулирана, затворена процедура. И от друга страна, за парламентарната квота, авторите на законопроекта отиват в другата крайност, като предвиждат една максимална публичност.

Дори предвиждат нещо, което носи белезите на противоконституционност, а именно кандидати за парламентарната квота в двата съвета, да бъдат предлагани на равно основание с депутатите и от Юридически факултет и от Висшия адвокатски съвет. Това е безпрецедентно и няма опора в Конституцията. Конституцията не предвижда, че актове на Народното събрание, могат да бъдат инициирани от частни субекти, каквито са юридическите факултети и Висшия адвокатски съвет.

Защото Констутицята дава само една рамка, така да се каже.

Не, не е рамка. Законодателна инициатива и актове на Народното събрание могат да се приемат само по предвидения и по инициатива на предвидените в Конституцията субекти и това са народните представители и Министерския съвет. Никакви юридически факултети, никакви Висши адвокатски съвети. Те тук предлагат, наравно с депутатите и тези два субекта да предлагат кандидати. Това са извън политически субекти, субекти които не представляват никого, освен себе си и не носят никаква отговорност пред гражданите. Направо да вземат да им дадат, казано иронично, законодателна инициатива. В Гватемала, държава от третия свят, юридическите факултети и цели университети имат законодателна инициатива. Щом са тръгнали по този път, да го извървят докрай. Но това е една тъжна ирония, защото нещата не свършват до тук, с проблемите в този законопроект, а ескалират още повече.

И то в една несигурна политическа ситуация, каквато е в момента, да се предлага един нов закон?

Предлага се нещо, което вече отива извън, на практика се опитват да изземат една изключителна компетенция на парламента, да го превърнат в гумен печат. И това е, че тези кандидатури, веднъж внесени от тези субекти, ще бъдат пресявани, оценявани, изслушвани от една непарламентарна номинационна комисия, която се състои от представители, забележете, на съдебната и на изпълнителната власт и на омбудсмана. Петчленна комисия, по един представител на двете върховни съдилища, на върховната прокуратура, на министър на правосъдието и на омбудсмана. 

Което, казано на по-достъпен език, какво означава?

Това означава, че авторите на законопроекта зачеркват разделението на властите и решават, че една изключителна компетенция, каквато има Народното събрание по Конституция да избере парламентарната квота в двата съвета, ще бъде обусловена от един непарламентарен орган, доминиран от другите две власти - изпълнителната и съдебната. Това е едно. Второ, самата номинационна комисия няма да е нещо, което просто да събира документи, тя ще преценява вместо Народното събрание, по допустимост кой кандидат може и кой не може, като са разписани критерии, които са безкрайно субективни. Например, критерий обществена подкрепа. И аз питам, какъв друг критерий, освен участие в местни и национални избори може да има за обществена подкрепа?

Служебна бележка от Хелзинкския комитет? Или хвалебствена дописка в тази или онази медия, която казва, “щом е от нашите ще го хвалим, щом е от другите - ще го ругаем". Такива, заредени с много зловреден субективизъм критерий, отварят вратите за произвол. А какъв е големият проблем? Проблемът е, че се опитват да заобиколят демокрацията, да заобиколят политическата система, да заобиколят парламента, и чрез частни, съсловни гилдийни организации. Ето виждаме юридически факултети, Висшия адвокатски съвет да прокарват кандидатури. Кой го иска, ами иска го едно политическо малцинство на ПП-ДБ, което е обречено винаги да бъде политическо малцинство. И тъй като не може да получи властта, която иска по легитимен път, с избори. Те се опитват да заобиколят парламентарното управление и да вкарат в играта, така да се каже, частни съсловни и гилдийни структури, върху които те имат влияние. Ето това е същинският проблем и аз мисля, че това ще бъде един голям препъни камък, ако се допусне да влезе в закона, защото от там ще отиде в Конституционния съд и вероятността да бъде обявена за противоконституционна една подобна схема за избиране на парламентарната квота е много висока.

Г-н Цеков, може ли да възникнат някакви други недоразумения, заради последните конституционни промени?

Недоразумения не толкова, единственото, което би могло на практика да върне т.нар. “съдебна реформа" още в самото й начало е, ако Конституционният съд прецени, че това разфасоване на Единния висш съдебен съвет на два напълно самостоятелни органа е в компетенцията на Велико народно събрание. С което, обявявайки за противоконституционни, на практика ще ликвидира цялото това политически време, което държавата губи вече 10-15 години, за да обслужва интересите на онези, които обявиха, че това едва ли не е формата, от която ще произтече качествено правораздаване в България. Разбира се, това няма да се случи само с тази конституционна промяна, но те очевидно държаха на това. Ето, постигнаха го, от тук нататък ще видим какво ще се случи? Засега нищо.

Още по темата: общо новини по темата: 1103
21.11.2024 »
20.11.2024 »
25.07.2024 »
09.07.2024 »
01.07.2024 »
06.06.2024 »
предишна страница [ 1/184 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: