©
Илюстративна снимка

Особеното в случая е, че майката - Веселина, има законен брак с друга жена в Дания. Там е родено и момченцето им, заченато с изкуствено осеменяване. То е рождено дете на пазарджиклийката, но до момента не е вписано в регистрите, затова се води гост в страната ни. Като такъв няма право нито на детски ясли, нито дори на здравеопазване. Когато се разболее, двама-трима лекари, запознати със заплетения казус, го лекуват на доброволни начала. На същия принцип преди време лежало и в местна болница. За Община Пазарджик проблемът е в огромното разминаване между датското и българското законодателства. От ведомството посочват, че в датския акт за раждане не е посочено коя е майката, и двете жени са вписани като "родител". За място на раждане не е записано селище, а енория. Макар от медицински документи да се вижда, че бебето е родено от пазарджиклийката, неясноти има и около произхода му. Немислимо е също в графа "баща" да бъде вписана датската гражданка, но дори да се спазят указанията на Административния съд тази графа да бъде оставена празна, служители на ГРАО не виждат предвиден в закон начин да се заобиколят другите разминавания. Юридическият казус е първи за България и няма дори съдебна практика, на която да се опрат. Делово звучащият дотук проблем всъщност е изключително тежък. Датските закони за отглеждане на деца са много строги и ако се допусне просрочие от три месеца без адресна регистрация тук, в Дания може да бъде започната процедура за лишаване от родителски права. Парадоксът е, че от общината са издали на жената удостоверение за семейно положение, в което тя се води разведена (тъй като е имала неуспешен брак в България) с дете, а в документа са записани имената на сина й, обяснява адвокатът й Янчо Дрянов. Според него това е достатъчно основание тя да бъде вписана като майка и да бъде съставен акт за раждане. Юристът допълва още, че след заседанието е твърде вероятно да се чака решение на върховните съдии до април-май, а през това време детето остава все в същия правен вакуум с риск да се намесят социалните служби, и то не на страната на родителите. А майката е поставена в невъзможност да докаже пред родните институции, че момченцето е неин син. То се води чужденец, не може само да защити правата си. Той припомня, че в наредбата, по която работа системата на ГРАО, е посочено в чл. 12 кои са задължителните реквизити на акта за раждане и в случая ги има - име на титуляр, дата и място на раждане. Посочено е, че е допустимо да се остави празна графа, ако един от родителите е неустановен. Изброени са и възможните причини за отказ за издаване - ако липсват име, място и дата на раждане или пол на титуляря. Дрянов е подал молба до ВАС да бъде насрочено по-ранна дата предвид спешността на проблема. Но тъй като в Административно-процесуалния кодекс не е предвидена такава възможност, е въпрос на добронамереност магистратите да направят компромис. В случая се касае за човешка трагедия, а решението не търпи отлагане. На практика България отказва да признае един свой гражданин, обяснява адвокатът. Ако Веселина отиде в Дания, там ще ползва всички права, но е избрала България и плаща твърде висока цена за това. Наистина е първи по рода си такъв случай, но едва ли ще е последен. А какво би станало, ако се появи двойка от двама мъже и нито един не е родил детето им? Българското законодателство, дори да не признава еднополовите бракове, е време да бъде синхронизирано поне дотам, че да не лишава беззащитни деца от всичките им човешки права, убеден е Дрянов.