© Blagoevgrad24.bg

Изчисленията на Националния статистически институт показват, че ако лице от домакинството изхарчи всичките си пари за свинско, то през 2015 г. е можело да си купи 699 кг.

През 2004 г. това количество е било 304 кг. Подобно е увеличението и при пилешкото месо. Сега парите стигат за 1040 кг, а преди 12 г. - само за 524 кг.

Двойно повече е и бройката на яйцата, които могат да се купят със средния доход на човек от домакинство - от 11 456 на 22 209.

Ако за измерител на покупателната способност се използва белият хляб, тогава през 2004 г. е можело да се вземат 2208 кг, а през миналата година - 3817 кг.

Сравнително най-малко е повишението при зрелия фасул и ориза. Със среден доход сега се купуват 1172 кг боб, а през 2004 г. - 1118 кг. (Виж в таблицата каква е покупателната способност и при останалите храни - бел. ред.)

Разбира се, когато се прави извод за покупателната способност трябва да се има предвид, че никой не купува само свинско, яйца или хляб. През последните години увеличението на цените на другите потребителски разходи е с по-висок темп, отколкото на храните. И ако се включат харчовете за ток, парно, здраве, образование, алкохол, цигари те ще променят покупателната способност.

Иначе като паричен доход също данните показват впечатляващ ръст. През 2015 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4953 лв. За последните 12 години това е увеличение от близо 2,2 пъти. Ако се вземе предвид и инфлацията през този период, излиза, че на домакинствата у нас реалните доходи нарастват със 140% спрямо 2004 г. Увеличението през миналата година, в сравнение с 2014 г., е 3 на сто.

През периода 2004-2015 г. са регистрирани и няколко важни промени при източниците на общия доход на човек от домакинството. Например делът на работната заплата се увеличава с 4,4% спрямо 2014 г. и нараства 3 пъти в сравнение с 2004 г. При пенсиите нарастването е 2,5 пъти.

И ако преди години съществен дял от доходите на домакинствата идваха от домашното стопанство, то сега вече не е така. Тенденцията за намалението им продължава, като спадът е приблизително 6 пъти спрямо 2004 г.

Увеличават се обаче доходите от различни социални плащания - пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения за безработица. В номинално изражение те скачат 2,6 пъти през последните 12 години до средно 1455 лв. на човек от домакинството. Социалните трансфери носят близо 1/3 от приходите на семействата у нас.

Статистиката обяви данни и за жилищните условия, притежаването на коли и различни уреди.

През 2015 г.в собствено жилище живеят 89,5% от домакинствата, а 6,7 на сто ползват жилище, без да плащат наем - на роднини и близки.

В жилища под наем живеят само 3,8% от наблюдаваните домакинства - 2,8% на свободен и 1 на сто на общински наем. Второ жилище притежават 8,3% от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 91,4% от домакинствата. От тях 2/3 са изградени в периода 1961-1990 г. Преди 1961 г. са построени 20,3% от жилищата, а след 2001 г. - 4,4%.

Над две трети (68,4%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища, като в градовете те са 73,5%. В селата 62,2% от жилищата са с три и четири стаи.

Гаражи имат 22,4% от домакинствата у нас (19,2% в градовете и 32,5% в селата). С централно парно са 22% от жилищата.

Автомобили имат 51,9% от наблюдаваните домакинства, като 4,1% притежават 2 и повече коли. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 17,9% от домакинствата, а 29,6% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 98,9% от домакинствата, а 29,4% имат по два и повече екрана. Компютри пък имат 56,3% от семействата, като малка част ползват служебни. С интернет в жилището си са 55,5% от домакинствата.

Намалява консумацията на хляб, увеличава се на алкохол и цигари. 

Промени настъпват и в потреблението на домакинствата у нас. Данните за 2015 г. показват, че намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 3,7 кг спрямо 2014 г. и достига 89,5 кг средно на човек. Българинът яде и по-малко плодове с 2,9 кг и зеленчуци - с 2,5 килограма.

В същото време обаче се увеличава пиенето на алкохол и пушенето на цигари. Според статистиката на човек се падат по средно 29,2 л алкохол при 28,4 през 2014 г. При цигарите увеличението е от 607 на 647 бройки. И при месото има леко нарастване на потреблението, но с едва 100 г - от средно 32,5 на 32,6 кг. При останалите продукти, които следи НСИ, е отчетен спад. Това са прясното и киселото мляко, колбасите, картофите и безалкохолните напитки.

Източник: 24 часа