Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Българското планинско село на 10 минути от Черно море, което е било и турско, и гръцко
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 11:40 / 16.11.2024Коментари (0)913
©
Село Кости се намира на около 55 км юг-югоизточно от центъра на Бургас, около 13 км югозападно от общинския център Царево и около 23 км изток-североизточно от град Малко Търново. Разположено е в югоизточната част на странджанския планински рид Босна, в ограничаващата рида от юг долина на река Велека, край левия (северния) бряг на реката. Надморската височина в центъра на селото е около 27 метра, а преобладаващият наклон на терена е на юг.

Общински път от Кости на северозапад прави връзка при село Българи с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87).

Землището на село Кости граничи със землищата на: село Сливарово на югозапад; село Българи на запад и север; село Бродилово на север и изток. На юг землището на село Кости граничи с Република Турция.

Село Кости е в обхвата на Природен парк "Странджа“. През Кости е минавал старият път от Малко Търново за Василико и за Ахтопол.

Населението на село Кости, наброявало 1295 души при преброяването към 1934 г. и 1681 към 1956 г., намалява до 700 към 1985 г. и 187 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 249 лица, за 234 лица е посочена принадлежност към "българска“ етническа група, за 9 – към "ромска“ и за 6 – "не отговорили“.

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

Най-ранното писано свидетелство за селото е в турски регистър от 1488 г. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се споменава като "гръцко село“. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто е било със своите нестинари.

По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 1920-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 г. в българското сярско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други.

Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.

В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е крайна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност. През 2004 г. е закрито основното училище "Св. св. Кирил и Методий“ в Кости.

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с "подвижна керемида“.

Костѝ е едно от странджанските села, прочути със своите нестинари. Тук и днес могат да се видят зрелищните и загадъчни древни обреди – ритуалните "игри върху огън“, които са запазени единствено в този край на Странджа. Странните танци се извършват ежегодно от незапомнени времена от т. нар. нестинари.

В началото на XIX в. в селото все още има жители, които да се самоопределят като българи, за разлика от края на същия век, когато цялото село се счита за гръцко.






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2022 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
Виж още:
Актуални теми
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
51-ото Народно събрание
Зима 2024/2025 г.
Коледно-новогодишни празници 2024/2025
Грипна епидемия обхвана страната
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: