©

- Да, чета, въпреки че си позволих няколко дни отпуск. До 2011 г. нито днешната Държавна агенция разузнаване имаше закон, нито НСО, нито военна информация. През април 2012 г. успяхме да постигнем консенсус на всички политически сили към Консултативния съвет по сигурност към президента, че е нужен устройствен закон, който да координира дейността на съответните служби. Аз като вътрешен министър и вицепремиер бях докладчик по темата и отговарях за подготовката на законодателството, което запълваше правния вакуум. Служби без закон са опасни, защото винаги могат да се получат аномалии. Кой носи отговорността? Устройството и функционирането на една система трябва да бъдат облечени със закон. Много бяха противниците да не се случи това, защото 20 години спецслужбите работеха без тези правни рамки и 20 години наблюдавахме опасна намеса на различни политически сили в тяхната професионална работа.

- По онова време разузнаването и националната служба за охрана са подчинени на президента Плевнелиев, а после преминават към премиера? Това не беше ли отнемане на власт?

- Категорично не, защото всичко бе направено със съгласието и подкрепата на президента Плевнелиев. Идеята беше всички специални служби да преминат към изпълнителната власт, за да имат обща платформа - става дума за целия сектор "Сигурност""- разузнаване, контраразузнаване, МВР, военно министерство.

- В медийните стратегии и изяви на ген. Кирчо Киров се усеща подозрението, че целта е била сектор "Сигурност" да се концентрира във ваши ръце като министър и силов вицепремиер?

- Абсолютно не отговаря на истината, защото Съветът за сигурност се ръководи от премиера. Когато темите са по-важни, присъства и президентът на страната. А държавният глава с указ определя двама свои представители като участници в заседанията на консултативния съвет на премиера.

- Вие усещахте, че и генералите Кирчо Киров, Румен Миланов и Цветлин Йовчев, които по това време са премиерски съветници, а не шефове на разузнаването, на НСО и ДАНС, са изпълнявали обща медийна стратегия с основна опорна точка свръхконцентрация на спецслужбите при Цветанов и застрашаване на властта на Бойко Борисов?

- Винаги съм усещал определена съпротива от старото статукво. Не бих могъл да обвиня когото и да било. Знам, че се правеха опити и за моето дискредитиране и това можеше да бъде постигнато, тъй като се създаваха внушения и опити за противопоставяне с премиера. Аз смятам, че много са анализаторите, които са споделяли подобни сценарии. Преди години един от тях - Кольо Парамов, публично бе заявил, че от 2012 г. е започнала подготовката по моето дискредитиране, като върхът е трябвало да бъде есента на 2012 г. Атентатът в Сарафово е осуетил този план, защото темите в света и в България вече бяха други - тероризмът, който ни заплашва.

- Вие днес не сте вътрешен министър, но сте шеф на вътрешната комисия в парламента. Какво бихте си казали след прочетеното с генерал Киров, ако се видите?

- Той ми се обади и сподели, че се разграничава от евентуално негово участие в подобен сценарий. Аз и на него казах, че съм усещал опитите за подобни сценарии, но днес повече отвсякога не трябва да се връщаме към миналото, а да се подготвим и преодолеем днешните предизвикателства. Нямам нужда от реванш срещу когото и да е и за каквото и да е. Убеден съм, че онези генерали, които вие изредихте, изпитват угризение за своите действия. Не смятам, че повече трябва да коментирам подобна тема, но винаги бих се вслушал във всеки съвет за законодателство или за начина на управление и определяне на политиките в сектор "Сигурност" . В тази връзка чета всички публикации и анализи на бивши и настоящи експерти.

- Знаем, че делото срещу генерал Киров е секретно. Като експерт и шеф на комисията смятате ли, че е редно да се изплащат без документи сериозни средства от разузнаването за агенти на високо влияние или пък за агенти в чужбина?

- Всеки един разход на държавата трябва да бъде документиран и винаги да оставя следа заради опасността от злоупотреби. Смятам, че липсата на закон може би донякъде е допринесло за подобен начин на работа. Не мога да коментирам, защото не съм запознат с фактите, а съдът решава дали едно лице е виновно, или не.

Източник: "24 часа"