Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Д-р Айлин Фейзулова: Местата за специализация в големите градове са ограничени и това е проблем | ||||||
| ||||||
На тържествена церемония младите лекари от Випуск 2022 година на Медицинския университет в София получиха своите дипломи на вчерашния си ден. На събитието присъства и президентът Румен Радев. Двама са пълните отличници на този випуск. А днес с нас е един от тях Айлин Фейзулова. Здравей. Здравейте. Много ми е приятно. На първо място искам да ти кажа честито! Какво означава тази награда за теб "Златен Хипократ“? Благодаря. Това е най-голямата награда, която съм получава до момента, и е символ на това, че всички усилия са си стрували, и на това, че когато човек полага упоритост и последователност в действията си, неговите цели ще бъдат осъществени. Какво беше усещането на церемонията вчера? Аз съм имала удоволствието да присъствам на такава церемония поради лични причини и си спомням колко вълнуващо беше само за човек, който стои в публиката, а представям си за теб какво е било... Беше най-вълнуващият момент в живота ми, както за мен, така и за моите близки. Имах щастието да бъда с тях на тази церемония и да им доставя тази радост. За мен това беше изключително важно, държах родителите ми, баба ми, дядо ми да присъстват. Това не може да се опише с думи. Наистина в този момент човек осъзнава, че всички изминали години, които са немалко, са си стрували. Трепетът е огромен. Преди да изляза, за да изкажа своята реч, бях много притеснена, но в момента, в който вече излязох на сцената и ми връчиха наградата, всяко притеснение си отиде и остана само насладата. Защо медицина, на първо място? Какви са личните ти мотиви изобщо да запишеш да учиш медицина? Винаги съм искала да помагам на хората. Още от съвсем малка по един или друг начин съм помагала на своите приятели, близки, дори на случайни хора и това ми е доставяло много голямо вътрешно удовлетворение и е изпълвало душата ми с любов. Разбира се, има и друга причина – това е, че съм израснала в семейство на лекари, които са много отдадени на професията си, много са мотивирани да лекуват хора и виждам благодарността в очите на всичките им пациенти, и то години наред, което ми показва, че са извървели един стойностен път. И искам да продължа този път. Според мен и за мен да завършиш Медицинския университет означава да положиш изключително много усилия. Какво ти костваше това и имаше ли изобщо свободно време или беше само учене, учене, учене? Много е интересно, че не беше само учене, учене, учене. Напротив, старая се винаги да отделям време за себе си и за близките ми, като това време посвещавам основно на физическа активност, на спорт. Гледам всеки ден да спортувам поне по един час, интензивна физическа активност или по-умерена. Също така участвам на много маратони, на полудистанции, на 21 км, ходя на народни танци два пъти седмично и най-вече – изучавам чужди езици. И това го казва човек, който е завършил медицина! Да, с гордост, че имах време и за тези неща. Направо аз съм в шок! Ти наистина си човекът-всичко. Кога ти беше най-трудно и кое най-много ти харесваше по време на обучението? Най-трудни са два момента и това може би ще ви го кажат всички. Първият момент е преходът между ученическите години и студентството – това е първи курс. Първата, а именно зимна сесия, идва мигновено, човек още не е осъзнал, че е в университета. Да не говорим за първия колоквиум по анатомия, който дойде две седмици след първия ни учебен ден. Тогава въобще не осъзнавахме същината на това да се посвещаваш толкова на ученето в една конкретна насока – в случая медицина. Но преминаха и тези моменти. И вторият труден момент беше накрая – държавните изпити. Не защото материалът е по-труден, напротив – той си минава за втори път, но защото човек малко или много вече е изчерпан, няма търпение да завърши, вече е започнал да доброволства в дадени лечебни заведения и всичко идва все повече и повече. Но когато човек се успокои от тази мисъл, че последният изпит предстои и даде всичко от себе си, за да се справи, както досега, се получава. А сега накъде? Вие завършвате "Обща медицина“, нали така? Точно така. Към какво си се ориентирала? Тук, в България, ли ще продължиш или в чужбина, каква специалност? Категорично в България. Не съм се и замисляла за чужбина, въпреки многото стажове, които проведох там. Винаги съм избирала България, защото смятам, че българските пациенти имат нужда от отдадени лекари и такива лекари са всички мои колеги, които познавам. Аз се гордея с тях и с техните успехи, защото и те имат много успехи. И вчера бях много горда на дипломирането на всички ни, не само при получаването на моята награда. Избрала съм специалността "Ендокринология“. Защо точно нея? Тя е най-интересна за мен. Тя е всеобхватна наука, тъй като може би знаете, че има много ендокринни жлези, които имат съвсем различно действие в организма на човек. Тепърва ще се развива и науката "Невроендокринология“, която също представлява интерес за мен, и в момента, вече близо половин година доброволствам в Клиника по ендокринология към Научния институт. Какво ти дава доброволстването? Доброволстването ми даде най-вече сигурността, че това, което съм избрала, е моето нещо и че това място също избра мен, тъй като колегите са невероятни, ръководителите – още повече. В такава хубава среда човек може да се развива, може да е спокоен и да върши работата си качествено. Вие всички, които завършихте вчера и хвърлихте шапките, сте млади лекари. Вие сте бъдещето на медицината в България. Как го виждаш ти, къде са пробойните в нашето здравеопазване и върху какво трябва да се наблегне? Много хубаво казахте пробойни, много ми хареса тази дума, да. Местата за специализация са силно ограничени, особено в големите населени места, каквито са София, Пловдив. Варна. Варна, Стара Загора – визирам градовете конкретно, в които има медицински университет, вече и в Бургас имаме филиал и в Плевен. Така че това са едни големи градове, в които ние сме израснали, в които ние сме се обучавали, получили сме нашето висше образование, за нас ще е не само привилегия, но и чест да останем в тези градове. Само че не се дава такава възможност, поради причината, че ограничават строго местата за специализация в университетските болници и насочват младите лекари да отидат в малките населени места. Не мога да кажа, че не харесвам тази политика, напротив, аз я харесвам, но познавайки колегите си, знам, че за нас ще е много трудно ние да се преустановим и да живеем в един съвършено друг град или по-малко населено място, в което никога не сме живели, нямаме роднини и най-вече не можем да вземем половинките си с нас и да градим семейство. Така че първата пробойна, това са ограничените места за специализация в по-големите градове. А също така на второ място е заплащането. Това е една многократно обсъждана тема. За съжаление, тя не е много положителна, тъй като вариантите за заплащане също са силно ограничени и дори да се отворят места, те не са заплатени и човек е длъжен дори да работи на друго място. За да може да се издържа, да. За да може да се издържа, точно така. Можете да си представите за какъв нечовешки труд става въпрос. Въобще човек така да се разкъсва между две места не е лесно, а пък доколкото ми е известно, за дадени типове специализация дори специализантът заплаща за своето образование. Така че говорейки за вариантите за специализация, те наистина са ограничени. Разбира се, най-хубавият вариант, това е държавната специализация, но именно тези неща са в дефицит. Друг хубав вариант за младите е докторантурата. Това е вече научното израстване на човек в рамките и на университета. Тогава са предвидени стипендии за докторанти, които спасяват положението. Горе-долу да. И това всичкото, като го наложиш на шест години къртовски труд, бих могла да кажа аз, защото предполагам, че през тези шест години, докато ти си учила, не си работила на друго място, то просто не позволява. Да, не съм работила на друго място, свързано с медицината. Имах друг тип студентска работа – преподавах английски език на ученици. Все пак си успявала. Да, да, успях. Защото някои твои колеги – от това, което за съм чувала, чисто като приятелски разговори – не могат просто да смогнат. Не могат да смогнат, да. Тук, в София, е много известно доброволстването и то започва още след трети курс. Да. Като това също е огромен труд и аз се възхищавам на всички колеги, които са го правили, тъй като аз започнах едва след като завърших образованието си. Това се случи ноември, ноември беше последният ми изпит и аз тогава се отдадох на доброволстването. Но другите ми колеги, наистина с възхищение го казвам, от години наред доброволстват, и то именно за да се харесат взаимно с мястото на евентуалната им бъдеща специализация. Но въпреки това, не се отпускат тези места. Т.е. въпреки едни многогодишни усилия, това остава в крайна сметка неоценено. За жалост. Да. Ами ето, аз казах – вие сте бъдещето на България от страна на лекари, медицина, вие трябва да го промените това. Надявам се да стане. И аз така смятам, тъй като с всичките ми колеги сме на едно мнение, и смятам, че ако всички заедно упражним тази сила, ще се получат едни прекрасни резултати. Вярвам в нас. Дано! И като за финал – какво искаш да пожелаеш на всички тези студенти, които учат медицина, предстои им завършване, може би в момента са някъде и шофират и си казват "Олеле, имам да уча по това, имам да уча по еди-какво си“. Малко кураж да им дадеш. Огромен кураж даже. Аз много обичам да комуникирам с колегите от по-долните курсове. Тук ще спомена, че преди се обучавах и в Медицински университет – Пловдив, така че и от там имам много любими колеги, които и до ден днешен взимат съвети от мен и аз с радост им давам. На първо място, да не се притесняват, да вярват повече в себе си и най-вече – да отделят малко повече време за подготовка, защото малките стъпки водят към голям успех, а не едни огромни усилия в последния момент. Това е моят най-голям съвет към тях. И най-вече – да се наслаждават на тези студентски години, да имат много широк приятелски кръг и да се грижат за тяхното психично здраве. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: