Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Д-р Владимир Димитров: Българският потребител все повече цени родното вино | ||||||
| ||||||
Честит празник на лозари, винари и любители на вино! Честит св. Трифон Зарезан – един от най- тачените и традиционни български празници, за който си говорихме и преди малко. По повод днешния празник на пряката ни телефонна линия вече е гл. ас. д-р Владимир Димитров – икономист в Института по лозарство и винарство в Плевен. Добро утро на Вас и слушателите на Радио "Фокус“. Честит празник на лозари, винари и любители на вино и честит св. Трифон Зарезан. Наистина страхотен празни. Какво ще ни кажете за този традиционен български празник? Как е произлязъл, как се празнува? Няма данни точно кога и как е възникнал празника на зарязване на лозата. Той е влязъл в християнството в чест на св. Трифон, патрона на лозари и винари. Историците предполагат, че е тясно свързан с тракийския бог на виното Загрей, който древните гърци започнали да почитат и назовали Дионисос. Първите форми на окултуряване на лозата vitis vinifera sativa по нашите земи са възникнали през неолита и енеолита - 6-3-то хилядолетие пр.Хр. Такива исторически свидетелства са находки на овъглени гроздови семки, намерени край Ловеч и Кърджали, доказващи за едни от първите селекции на културни лози в света. По-късно, както знаем всички, траките започват отглеждането на лози и издигат виното до култ. Най-ярките ни съкровища – Вълчитрънското, което е намерено в близост до Плевен и се съхранява в нашият РИМ, Рогозенското, Панагюрското, Боровското и други съкровища, говорят за високия материален и духовен живот на траките. В експозициите на всички български музеи голяма част от античните и средновековни предмети са свързани с лозарството и винарството. България е на трето място в света по артефакти и това е повод да се гордеем, че лозарството и винарството е не само културно наследство за нас българите, но и за целият свят. Разкажете ни малко повече за това как ще отбележите празника с колегите си в Института? При нас традиционно отбелязваме празника на 14 февруари. Към 10.00 часа посрещаме официални гости, представители на обществени организации, лозари, винари, бивши колеги, които имат принос и подкрепа в развитието на нашият Институт. Посрещаме ги с бели и червени вина, произведени от сортове селекция на Института, с греяна гроздова ракия, подкрепени с мезета. После всички отиваме на лозята производствено-експериментална база на Института и там ръководството и специалистите на института извършваме традиционния обред: "Зарязване на лозата". Прави се зарязване на лозите, а зарязаните меса се поливат с червено вино, за да "оздравеят" и да има богата реколта. Избира се Цар на лозята. След това един от най-известни ни национални фолклорни ансамбли – "Северняшкият ансамбъл" пресътворяват с песни и танци обичаят "Зарязване". Пием вино, играем хора. Веселим се. Кои винени сортове лози са разпространени в България? Какви вина предпочитат българите? От местни сортове лози най-разпространени и с икономическо значение са "Памид“, "Мавруд“, "Гъмза“, "Широка мелнишка лоза“, "Мискет червен“, "Димят, Kерацуда“. От чуждестранните сортове лози - на базата на адаптивните си възможности към почвено-климатичните условия на нашата страна, най-широко са застъпени повече френските сортове "Шардоне“, "Алиготе“, "Совиньон Блан“, "Вионие“, "Мерло“, "Каберне Совиньон“, "Пино ноар“, "Малбек“, "Сира“. И много други. От винени сортове българска селекция - притежаващи повишена устойчивост към стресови фактори, са създадени сортове като белия "Мискет кайлъшки“ и червения "Сторгозия“. За производство на качествени бели вина са широко разпространени "Ризлинг български“, "Мискет варненски“ и "Мискет сунгурларски“. За производство на качествени червени вина – "Рубин“ и "Букет“. През последните години утвърдихме и нови сортове – белия " Плевенска роса“ и червените "Кайлъшки Рубин“. Към момента ИЛВ поддържаме патенти на около 20 сорта и клонова селекция. Що се отнася до предпочитанията на българските винолюбители – нашият поглед на база преки впечатления и наблюдения е, че напоследък се предпочитат вина с по-ниско съдържание на алкохол, по-млади вина, с преобладаващи плодови нотки. Дамите предпочитат вина с повече аромати, като мискетовите например. Заради топлото време в последните години все по-предпочитани са белите вина и розе. Лично аз и съпругата ми предпочитаме нашите български вина, по възможност да са произведени от наши местни сортове. Факт е, че през последните години родните изби предлагат все по-голямо разнообразие и все по-качествени вина, така че има вина за всеки вкус и предпочитание. Голям избор и много сортове, а каква част заема виното в културният живот у нас? Много хубав въпрос. През последните години в културният календар на много областни и по-малки градове в страната трайно присъстват празници и фестивали, свързани с лозата и виното. Примери има много, но лидер е Община Пловдив и Пловдивският туристически борд, които през последните 10 години организират три-четири пъти годишно големи събития, свързани с виното. Скоро видях в престижен международен сайт класирал Пловдив сред 10-те препоръчани световни дестинации за винен туризъм. С моите колеги, както и с други представители, заинтересовани от развитието на туризма в Плевен, имаме амбицията да създадем едно такова културно събитие. Надяваме се Община Плевен да ни подкрепи в това начинание, още повече че ще бъде от полза не толкова за нас, колкото за бизнеса и обществеността в Плевен и региона. Как се промениха производството и потреблението на вино у нас? Как се отрази инфлацията върху тях? Официалната статистика показва намаление на производството на качествените вина. Износът на български вина също намалява, но вече с все по-бавни темпове. Виното е силна еластична стока и се влияе от доходите, респективно от инфлационните процеси. Говорейки за вино, то е тясно свързано с лозарството, а площите с винени лозя продължават да намаляват. Причините са комплексни – повишение на цените на ресурсите и недостига на работна ръка. И на този фон при растящи цени, инфлация и силният конкурентен натиск на вносни вина, изкупните цени за килограм грозде останаха почти непроменени, което отказва много гроздопроизводители. КОВИД кризата също се отрази върху производството. За едни повече, за други по-малко и то главно в износа. Има и положителни тенденции – малките и средни предприятия се ориентират към производството на качествени вина и лимитирани серии. Все повече винарни обръщат внимание на местните сортове, чрез които искат да създадат свой собствен, уникален вкус и образ. За изминалата година са регистрирани над 370 винопроизводствени предприятия. Една немалка част са отворили врати за посещение. В стойностно изражение при продажбите на едро и на дребно статистиката отчита, че има увеличение в средната цена за бутилка вино. Това показва, че българският потребител все повече цени родното вино. Това е много хубава тенденция. Как се отразяват климатичните промени върху производството? Говорихме за инфлацията, но това също е важен фактор. Свидетели сме, че през последните години времето в България почти няма ярко изразен сезонен характер, така както го помним от преди 10-20 години. Дълги периоди на суша, редувайки се с интензивни дъждовни периоди. Въпреки че лозата е силно пластично и адаптивно растение, то климатичните промени влияят. Част от нашите научни изследвания са насочени към селекцията на сортове лози и хибриди, устойчиви на ниски зимни температури, засушавания и към икономически важните болести и неприятели. През изминалата 2022 г. реколтата беше по-ниска от предходната и това беше преди всичко заради засушаванията. Няколко пъти споменахте винен туризъм. Какви са тенденциите? Има ли интерес? Доколкото ми е възможно да проследя нещата, за миналата година има регистрирани около 370 изби, а около 120-130 от тях са отворили врати за посещение. Някои от тях предлагат висококатегориен продукт, сравним с най-добрите в света. Една немалка част инвестираха в построяване на хотели с ресторанти, барове, басейни, СПА центрове. Вино-СПА е едно от най-модерните течение в СПА услугите. Буквално онзи ден през социалните медии видях, че една от избите покрай Свиленград вече е изградила петзвезден хотел със СПА зона и предстои откриване. Препоръчвам на Вас и Вашите слушатели поне веднъж да си подарите едно такова изживяване. Гарантирам Ви, че веднъж опитали, пак ще пожелаете. Не случайно наричам виненият туризъм – "Туризъм за всички сетива". Какво ще пожелаете на слушателите и тези, които празнуват Трифон Зарезан? Благодаря Ви за вниманието към нашият Институт. Използвам случая да поздравя всички бивши, настоящи колеги, специалисти, работещи в бранша. Обръщам се и към всички любители на гроздето и виното, както и към тези, които празнуват любовта. Да вдигнем чаши пълни с вино и чрез св. Трифон да измолим Господ: "Да сме здрави, да даде обилен плод, да са пълни бъчвите с вино! Здраве,мир и любов! Амин!" Наздраве от Института по лозарство и винарство! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 29 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/5 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: