©

На този празник в 1943 година към София се отправят най-неканените гости - бомбардировачи сипещи смърт и разрушения. На този Игнажден София е отървана от „полазване" от два неканени либерейтъра. Това е 27-годишният добричлия поручик Димитър Списаревски - „Спаича", както го наричат приятелите.

Това е първият му и единствен боен полет. Основният самолет на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Засича група англо-американски самолети на около 40 километра от София и ги атакува. Успешно сваля бомбардировач В-17, но в последвалата схватка с придружаващите го британски изтребители за прикритие бързо изчерпва боеприпасите на бордовата картечница. Притиснат от налитащите тежко въоръжени противникови самолети, българският пилот взема неочаквано решение: с пълна газ се насочва към вече изплъзващата се летяща крепост В-24. Корпусът на българския самолет е надупчен от бордовите картечници на атакуващите британски изтребители, но по чудо все още не се е подпалил. Поручик Списаревски внезапно насочва машината към опитващия се да се измъкне от полесражението британски бомбардировач.

По хълмовете над Пасарел, край София се разбиват двата самолета - американският бомбардировач и изтребителят на Списаревски. Българският летец загива, но се превръща в легенда. Това е първият "жив таран" в българската военна история. Поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с „Кръст за храброст" и е произведен в чин капитан. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

Поклон пред героя! Много хора му дължат живота си без да го знаят.