©

Както "Сега" писа, въвеждането на специален режим за деклариране на фирмени автомобили и имоти със смесено ползване за целите на ДДС претърпя поредица от промени. Първо се предвиждаше компаниите да декларират в НАП всички активи със стойност над 700 лв. с ползван данъчен кредит. Фирмите трябваше да бъдат задължени да начисляват обратно ДДС за тях в зависимост от дела на лично ползване. Предвиждаше се дружествата сами да определят методиката как да става това. Това би довело до деклариране на хиляди тривиални покупки като компютри и мобилни телефони. След остра реакция от страна на бизнеса и счетоводителите текстовете бяха преработени и режимът бе ограничен до коли над 5 хиляди лева и недвижими имоти. 

После се появи и алтернативно предложение - при покупка на коли хазната да си удържа директно 30% от полагаемото се ДДС. Идеята на тези текстове бе да се опростят правилата, но пък за тях трябваше да се чака разрешение от ЕК. Така в окончателния си вид законопроектът предлагаше временно да се прилага режим на деклариране с плащане на дял по методика на финансовото министерство, а впоследствие да се мине към твърда удръжка от 30%.

На второ четене в комисия тези текстове породиха пълен хаос. Депутатите от БСП, ДПС и Патриотичния фронт се обявиха против всички промени и настояха законът да си остане в настоящия вид. Част от реформаторите ги подкрепиха, но други харесаха идеята за плоските удръжки. Те обаче настояха да се изземват 10, а не 30%. За плоска удръжка настояваше и председателят на комисията Менда Стоянова от ГЕРБ. В крайна сметка комисията отхвърли единодушно всички идеи за корекции и в тази си част законът за ДДС остава без промени. След заседанието експерти обясниха, че и в действащите текстове има начин НАП да контролира и санкционира ползването на активи с приспаднато ДДС за лични нужди.

Също толкова безславно отпадна и намерението за въвеждане на имотен данък върху земеделските земи в рамките на строителните граници на населените места. Това е искане на Сдружението на общините, но до последно така и не се разбра нито колко имота засяга, нито какви евентуални приходи биха постъпили в общинските хазни. И вчера вносителите от финансовото министерство изтъкнаха, че тези имоти би следвало да се преобразуват като регулирани от собствениците им, но това не ставало. Председателят на бюджетната комисия се опита да спаси текстовете с компромисен вариант да се облагат имоти с данъчна оценка над 1680 лв. В крайна сметка комисията единодушно реши да не въвежда подобен данък без допълнителна информация. При това съотношение на силите текстовете нямат шанс да минат в пленарна зала.

От пакета с данъчни промени отпада и предложеното занижаване на прага за кешови плащания от 15 000 лв. на 5000 лв. Вместо това по искане на реформаторите се прие компромисно решение за праг от 10 хиляди лева. Още при общественото обсъждане от проекта отпадна идеята за завишаване до 2% на подоходния данък за физическите лица в полза на общините. Никой от финансовото министерство вчера не коментира защо се е стигнало до внасяне на толкова проблемни текстове в Народното събрание.