©

Въпросното гориво стига до варненския бизнесмен от русенската рафинерия "Полисан". Тя бе запечатана след акция на ГДБОП и митниците под ръководството на специализираната прокуратура.

Според източници от службите схемата е с дизел, който се внася от Молдова. Той се товари на танкери в пристанище Джурджурлещ - единственото, от което Молдова има излаз на вода и което е свободна безмитна зона. Вероятно по чиста случайност един от акционерите в "Полисан" е "Индустриал инвест - дружество, регистрирано в Молдова.

Горивото по документи не се оформя като доставка директно за "Полисан", а минава през 2-3 посредника, преди да стигне до русенската рафинерия. Обикновено това са офшорни компании.

След като пристигне в България, дизелът се вкарва в данъчния склад, който е на територията на "Полисан". И тук настъпват процесите, които смаляват платения акциз и ДДС. При измерване на показателите му от митниците, за да се обложи, изведнъж се оказва, че това не е дизел заради отклонение от нормите за плътност или съдържание на сяра.

Това ставало възможно, след като към дизела се добавят малко количество тежки масла. Пропорциите били така прецизирани, че да не се облага като дизел, но в същото време да има същите горивни качества, които позволяват безпроблемно да се продава по бензиностанциите.

Заради смесването и отклонението от показателите, документите се оформяли като внос на тежко гориво мазут или котелно гориво. Според тарифната таблица на митниците такъв вид горива се облагат с 400 лева акциз на 1000 килограма. При дизелът обаче ставката е 646 лв. на 1000 литра. От тази врътка се спестявали поне 246 лева само от акциза. Общата печалба била над 350 лв. на 1000 литра, тъй като и начисленият ДДС е по-малък заради получената по-ниска цена на облагане.

Според експерти от петролния бизнес от разликата в облагането при дизела в литри, а при тежките горива в килограми също имало бонус. Ако се декларирало тежко гориво, а след това се окаже дизел, при продажбата му на дребно се спестявал акциз от 64 лева за 1000 литра.

След като молдовският дизел влезел в "Полисан" оформен като тежко гориво, по документи той преминавал през рафиниране. За него държавата признава разходи и технологични загуби.

Рафиниране на практика нямало, твърдят разследващи, но признатите загуби позволявали да се създаде остатък от горива, който се продавал, без да се облага с акциз и ДДС.

Дизелът, оформен по документи като тежко гориво, се продавал на фирми- посредници, които го доставяли в повечето случаи до ведомствени бензиностанции без връзка с НАП и измервателни уреди. Другият канал за пласиране бил чрез по-малки търговски обекти.

Цената на въпросното гориво била с 250-270 лева по-ниска от тази, която може да се намери на едро от легалните производители и вносители. Това означавало, че то се продава за около 1500 лева на 1000 литра. Като се добави към тази цена ДДС, ставало възможно по част от бензиностанциите да се продава на дребно за около 1,80 лв. на литър - цени, които може да се видят по ведомствените бензиностанции и тези на Марешки.

Фирмите доставчици от русенската рафинерия до бензиностанции обикновено служели за бушони, ако горивото бъде проверено от мобилни митнически групи, докато се транспортира. Тогава се съставял акт за нарушение, но фирмата се прехвърляла на циганин или на социално слаб и не плащала нищо.

Според запознати с проверката срещу "Полисан" прякото участие на русенската рафинерия в схемите за спестяване на акциз и ДДС можело да се окаже трудно за доказване. Причината била, че внасяните и изнасяните горива отговоряли на придружаващите ги документи. Ако се проследели обаче внимателно паричните потоци и декларираният оборот, можело да се открият разлики.

От финансовия отчет на "Полисан" за 2015 г. например прави впечатление изключително ниската печалба като процент от приходите. Те са за над 206 млн. лева, а печалбата след данъци е под 1,6 млн. - под 1% спрямо приходите.

Митнически складове без измервателни уреди има във Варна, Бургас, Русе, Сомовит и Видин. Само в Русе има 3 понтона за претоварване на горива в автоцистерни, разказа за "24 часа" бившият шеф на митниците Емил Димитров.

При разтоварването на горивото се прилагали разнообразни схеми - различни количества по документи и реално разтоварено, неточно отчитане на времето за разтоварване - по документи се пишат 2 дни, а разтоварването продължава 5 дни. Времевата разлика се използвала за претоварване на гориво в автоцистерни или жп цистерни.

На тези, а и на други места няма никакъв контрол над качеството на горивото, не се влагат биокомпоненти, твърди Димитров. "Да припомня, че на 1 литър дизел 1,05 лв. са данъците. Ако не ги плащаш и ако не отделяш количества за резерва, може и по 67 ст. литър да се продава", казва той.

Според него на река Дунав всеки митничар може да разкаже кои са пристанищата, вносителите, схемите, кой вкарва гориво и не го разтоварва в склада, а му го обработват по документи. Интересни били и отговорите на въпросите кой още не си е построил инсталацията, но вече продава чисти горива, кой няма лиценз, но също продава горива, къде се смесват горивата за битовото потребление, което никой не контролира.

Димитров е категоричен, че намереното некачествено гориво по някои бензиностанции е или сирийско, или от незаконна инсталация, преработваща масла и всякакви боклуци, или контрабанден внос от трети страни. И посочва, че имаме над 40 хил. обекта - пристанища, складове, цистерни, бензиностанции и съхранители. Те се наблюдават от 1 компютър, 2 часа в седмицата. Човекът, който вършел тази работа в митниците, бил уволнен. Не съм сигурен дали има заместници, допълва Димитров.

Официално внесените количества минават през данъчен склад, разказва още той. Докато стигнат до пазара те минават през няколко фирми и накрая дори за официално внесеното количество ДДС липсва.

А бензиностанции, включени в схема за точене на ДДС, се познавали и по това, че в тях има банкомати за теглене на пари, но няма терминал за плащане с банкова карта. Твърди се, че събират бележките от продажбите и ги дават на транспортни фирми които им връщат до 10% от платеният ДДС. Ако плащат по банков път, няма как касовите бонове да се представят в НАП, защото си личи кой е пазарувал, докато със схемата се подсигурявали безименни разходи през съответната фирма.