Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Доц. Димитров: Иманярската активност на Рациария е прекратена | ||||||
| ||||||
Рациария е исторически град край река Дунав, който се намира на 2 км западно от село Арчар. "Рациария неслучайно е сравнявана с Рим. Първоначално възниква още през І век, ранния І век, по времето на император Тиберий, който е вторият император на Римската империя, наследник на Август, когато е създаден легионен лагер – военен център, на това място и през целия І век Рациария е един от основните центрове на военната организация на Долнодунавския римски лимес. След което, в началото на ІІ век, тя вече придобива статута и на римска колония, откъдето идват и тези сравнения с град Рим, тъй като римска колония, това означава един град, чиито жители получават правото да бъдат римски граждани, заселват се римски граждани и самият град има статут, който е равнопоставен на столицата. Така че римските колонии са градове-копия, умалени копия на столицата Рим в провинциите на империята и копират както устройството, така и цялостното развитие на метрополията. И в българските земи римските колонии са изключително малко. Това са само Рациария, Ескус и градът Деултум край Бургас", обясни доц. Димитров. “Рациария оцелява цели три века срещу най-сериозните - варварските нашествия. Тя е атакувана първо от готските племена през ІV век, след това има две огромни нашествия на хуните на Атила. Това са исторически данни, които са доста сериозни, известни са в историографията – данните на историка Приск. Има сведения за унищожаването, превземането на Рациария през 40-те години на V век от хуните. А между другото, и при нашите разкопки ние открихме не едно и две места с огромни пластове с опожаряване на сградите от средата на V век, които свързваме именно с тези хунски нашествия. Въпреки това, след тях градът отново се възстановява, изгражда се отново. Повдига се цялата улична мрежа, цялата система на градската среда се изгражда наново. Дори има надпис, запазена от тази епоха, на император Анастасий за възстановяването на Рациария. И при император Юстиниан през VІ век е последният сериозен разцвет на града, когато той е епископски център и има сериозни църкви, възстановяват се крепостните стени и така чак до края на VІ век, когато животът там окончателно е преустановен след аварските нашествия и заселването най-вече на славянските племена по тези земи", разказа още той. “Находките от Рациария са десетки хиляди. В последните 50 години има доста активни изследвания. Знаете, българо-италианският проект, който започва още 1976 г., е 15-годишен. Тогава се проучва една част от западната крепостна стена на Рациария. Най-голямата сграда в центъра от късната античност вероятно е резиденциален комплекс – дали на провинциалния управител, или на епископите на Рациария, това вече са други проблеми. Още тогава при българо-италианските проучвания са открити хиляди монети, много находки, няколко златни съкровища, които са от накити, които са в експозицията на Регионалния исторически музей във Видин. Още от времето на първите разкопки, от края на ХІХ век в Рациария, археолозите са намерили и са оставили в музеите едни от най-добрите представители на римските саркофази. Това са големите малоазийски саркофази с гирляндна украса от Рациария, които са акцент на експозициите в Националния археологически музей", разказа още той. На въпроса: Съществува ли тунел, изграден от траките, който започва от подножието на Родопите, минава под Стара планина и стига до село Арчар, доцент Димитров отговори: “Да, тази легенда съм я чувал, още когато работих в Родопите. Там бяха 12 години заместник-ръководител на Николай Овчаров на Перперикон и Татул. И като млад, да си кажа, съм работил в Родопите, а сега на лимеса. Но нито в Родопите, нито на лимеса намерихме единия или другия вход на тунела. “ Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: