©

"Дори и да не беше поискал това, щяхме да дарим средствата - видяхме колко мъка има на тоя свят", обяснява бащата Шенол Мурад. Той и жена му Селма са разпределили 160 000 лв., събрани за сина им в мащабна благотворителна кампания, на 3-ма онкоболни и на гимназия "Цар Иван-Асен II" в Асеновград.

Част от сумата е за Тарик Чинчинов, който е на 11 г. Детето се разболяло от левкемия и по време на химиотерапията изпаднало в кома, а след това и в будна кома. Близо 2 г. и половина поемало храна и медикаменти със сонда. Състоянието му започнало да се подобрява и в момента го хранят с лъжица. Все още е обаче на легло, не може да говори. Близките му са решили да опитат лечение със стволови клетки в турска болница. Вече са направили първия курс благодарение на родителите на Синан. Парите ще стигнат за още 3 процедури.

"Нямам думи, за да изразя признателността си към Шенол и Селма. Въпреки че скоро са погребали рожба, намират сили да мислят и за чуждата болка", заяви майката на Тарик - Надие Чинчинова. Тя не се е познавала досега със съпрузите и била трогната до сълзи от жеста им. Другият, който също е подпомогнат от семейство Мурад, е Златомир Мацуров от Велинград. 

"Поклон пред добротата на родителите на Синан", написа във Фейсбук Николай Иванов. Младият мъж е третият болен, който получава дарение от тях. Асеновградчанинът е претърпял общо 6 операции от рак на дебелото черво, както и 24 химиотерапии.

Лекар от столична болница посъветвал майка му да не се харчи напразно. Тогава фамилията на Николай потърсила помощ навън. През 2013 г. в клиника в град Навара му е била поставена индивидуална ваксина от дендрилни клетки. Експерименталното лечение продължава.

Испански медици дали надежда и на семейство Мурад, че синът им може да бъде спасен. Момчето се разболява преди година и половина. Дотогава е тренирал футбол във ФК "Асеновец".

Когато се оплакал от болка в ръката, родителите му я отдали първоначално на травма. Никой не предполагал лошата диагноза. На 19 ноември 2015 г. му направили рентгенова снимка в асеновградската болница. Лекарят казал, че има проблем с костта, и насочил момчето към консултация с ортопед в Пловдив.

Биопсията в университетската болница "Св. Георги" потвърдила съмненията за коварната болест - остеосарком на лява предмишница. След няколко химиотерапии Синан бил изпратен в специализираното здравно заведение за костни тумори в Горна баня.

"Молете се ръката да спадне", казали там на родителите му. Тя обаче се подула още повече, момчето вдигнало и висока температура.

"Неизбежно е, трябва да се ампутира ръката", чула Селма Мурад страшните думи от лекарите.

Жената изпаднала в шок. Със съпруга ѝ се сринали психически и започнали да плачат. Не знаели как да съобщят на сина си. Синан сам разбрал, че става нещо, като видял сълзите на майка си, и директно я попитал.

Цялата ръка да ми махнат, но искам да живея, казал Синан. Бащата Шенол още не може да си обясни откъде синът му е намерил толкова сили у себе си.

"Даваше ни кураж, беше по-мъжкар от нас. Усмивката винаги бе на лицето му. Не слезе оттам дори и когато му отрязаха ръката", разказва мъжът. Месец след ампутацията скенерът на белите дробове дал добри резултати. Нямало разсейки и лечението продължило с химиотерапии.

До 10 юли м.г. Синан минал през 24 курса. Десет дни по-късно обаче новият скенер показал лезии в белите дробове. Същия месец момчето претърпяло в София операция за отстраняване на злокачествените образувания, а през август - още една.

Удар за него и семейството му бил скенерът на 31 октомври м.г. Отново имало метастази. Пловдивски лекар изпратил запитване до педиатрична клиника в Барселона заедно с медицинските документи на Синан и оттам дошъл обнадеждаващ отговор, че има шанс за него.

Условието обаче било цялата сума от 81 300 евро да е по сметката на испанската болница, преди да започне терапията. Специалистите възнамерявали да атакуват рака с много силен медикамент, а след това да извършат операция.

"Искахме да кандидатстваме пред Фонда за лечение на деца у нас, но знаехме, че процедурата е бавна. Можеше да отнеме месеци, а лекарите ни казваха, че всеки час е ценен", обяснява майката Селма.

Тя се обърнала към учителката по английски Любомила Ангелова от професионална гимназия "Цар Иван-Асен II", където учел Синан. Самата преподавателка успя да надвие левкемията и бе спасена от своите ученици, които организираха безпрецедентна акция и събраха 168 000 евро за лечението ѝ в немска клиника.

Там Люси, както я наричат, претърпя успешна трансплантация на костен мозък и се върна в клас на 15 септември м.г. Именно Ангелова бе в основата на мащабната благотворителна кампания за Синан преди миналата Коледа, в която се включи целият Асеновград.

"Щастлив съм, като виждам колко много хора са до мен", каза тогава Синан пред "24 часа". Необходимите пари за лечението му са събрани и той заминава за Испания, но се оказва, че е късно. Болестта е твърде напреднала, за да се направи какво и да било.

"Моето момче, няма да има живот", директен бил лекарят в испанската клиника.

"Дайте ми поне 1% шанс", отговорил Синан. Той се връща в Асеновград и родителите му опитват с нетрадиционни методи. Но и те не помагат.

"Бореше се докрай. Знаеше, че ще умре, и въпреки това се усмихваше. Беше невероятно дете", разказва Селма. Тя е изживяла истински ад, тъй като неотлъчно е била до него по време на лечението му.

Семейство Мурад са погребали детето си с протезата на ръката, която е носел. Вярват, че ще му послужи на по-доброто място, където е отишъл. На гробищата ще бъдат и на 16 април, когато е рожденият му ден.

"От ден на ден все повече ни липсва. Опитваме се да се държим, защото имаме и по-голяма дъщеря, омъжена в чужбина, както и внуче на годинка и половина", тъгува бащата. 

Заедно със съпругата си той е изпълнил и желанието на сина им да се дарят пари на гимназията, в която не е успял да завърши X клас. По сметка там са постъпили 40 000 лв. Сумата ще бъде използвана за нов мултифункционален кабинет.

"Ще бъде оборудван с интерактивна дъска, монитори, екрани и таблети, на които ще се обучават ученици и преподаватели. Ще отделим и специален кът със снимката на Синан, каквато е волята на семейството му", допълни директорът Йордан Диков.

Учителката Любомила Ангелова преживява тежко загубата на ученика си. Тя признава, че до последно се е надявала да бъде спасен, както се е случило със самата нея.

"Все пак усилията на толкова много хора не са отишли напразни. Доброто не умира. Доказват го семейство Мурад, които въпреки трагедията си помагат на други страдащи", казва Люси.

Източник: в. "24 часа"