Въпреки че от юли миналата година действа поправка, която по принцип дава възможност за служебно отписване от регистрите по сигнал на собственика или по инициатива на кмета, такова на практика трудно се извършва, да не кажем, че се оказва почти невъзможно, показа проверка на Агенция "Монитор".

Така, от една страна, граждани водят битка с администрацията, за да отпишат от своите адреси хора, които никога не са виждали или пък са отдавна изгонени наематели. От друга страна пък, и при желание, общински администрации се оказват с вързани с ръце, тъй като юристите им са категорични, че няма процедура, по която може да бъде направено служебно заличаване на лицата в заварено положение - т.е. регистрирани по реда на старите законови текстове, действали преди изменението.

Такъв се оказва масовият случай в София например, където
има близо 300 "мравуняка" - т.е. адреси, на които са регистрирани повече от 10 души.

От справка на Столична община, става ясно, че точният брой на адресите е 293. В множеството от случаите обаче ставало въпрос за заварени регистрации по отменените вече законови текстове, които действаха до 2011 г. и даваха възможност хора да се вписват адресно в общината дори без знанието на собственика. В "мравуняци" се превръщат и апартаменти, в които са се регистрирали чужденци в процедура за получаване на българско гражданство. 

В същото време от Столична община посочиха, че в момента при писмен сигнал или по искане на собственик на имот кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка дали са спазени всички изисквания при регистрацията на съответното лице. При установяване на нарушение от страна на комисията адресната регистрация се заличава. 

"Не е налице обаче приложима процедура и ред за служебно заличаване на адресните регистрации в случаите, когато те са извършени по действащия към момента на регистрацията нормативен ред", сочи анализът на юридическия отдел на Столична община. Резултатът е, че при подадени общо 67 сигнала на собственици, че в дома им има регистрирани непознати, към момента няма заличено такова вписване. Уточнява се, че са направени проверките, които законът изисква, но в крайна сметка няма нито една дерегистрация.

Шефката на отдела за гражданска регистрация във Велико Търново твърди, че в старопрестолния град срещат същия проблем. Чиновниците там са категорични, че въпреки промените сегашните текстове на закона продължават да не им дават възможност за служебно отписване на бивш наемател например въпреки желанието на собственика. Наш читател от Русе също се оплака, че е отпратен от общината, когато поискал да заличи доскорошен квартирант в новозакупено от него жилище. Човекът не желае да дели апартамента си по документи с непознат, но от местната администрация вдигнали рамене и обяснили, че няма какво да направят.

В същото време, докато в някои случаи чиновниците се оказват с вързани ръце заради закона, то другаде -
най вече в по-малките общини, има и кметове, които пречат на изчистването на мъртвите души и фиктивните адресни регистрации, обясни шефът на правната комисия в НС Данаил Кирилов. Ставало въпрос за места, в които такива неразбории в списъците могат да помогнат на кмета да запази поста си по време на избори. Колежката му Цвета Караянчева от ГЕРБ също неведнъж е изтъквала ролята на самите кметове по избори при извършването на фиктивни регистрации.

Кашата с неработещите текстове се засилва и от въведената през 2011 г. декларация на собственика при регистриране на наемател, че е съгласен на адреса на имота му да се впише съответният човек и че заличаването му след това не може да стане служебно. 

Документът бе въведен, за да се спрат масовите злоупотреби преди това за регистриране на куп хора на адрес дори без знанието на стопанина, но в момента именно той играе лоша шега при искане за служебно отписване.

Липсата на достатъчна категоричност в закона, която наистина да задължи местните власти да извършат служебна дерегистрация на фиктивни адреси, а не само да даде възможност за това, принуди депутатите да търсят нови решения за изход от ситуацията. До момента обаче резултат няма, като решението е ограничено само до прочистване на избирателните списъци от фантоми, които биха се ползвали за машинации на вота. 

Така по предложение на Данаил Кирилов от ГЕРБ с последните промени в Изборния кодекс бе разписано указание до кметовете и областните управители да извършат проверка на всички адресни регистрации, но извършени само в период от година и половина преди местни избори. Това означава, че такава ревизия ще се направи едва за следващия кметски вот през 2019 г., при това за ограничен брой регистрации. Така излиза, че старите вписвания, които са превърнали множество адреси в страната в своеобразни "мравуняци", няма да минат през ситото.

Столичанин дели жилището си по документи със седем евреи, напуснали България още през 40-те години на миналия век. Въпреки желанието си да се отърве от мнимите си съквартиранти, решение на казуса няма. За куриозния случай съобщава омбудсманът Мая Манолова в доклада за дейността на институцията през миналата година. Човекът потърсил съдействие от обществения защитник, след като останал недоволен от местната администрация. Той писал заявление до кмета на район "Възраждане", че на адреса на собственото му жилище са регистрирани лица, които не живеят там и той не познава. В отговор обаче бил информиран, че не може да му се предоставят конкретни данни за тези лица, както и че няма правна възможност за служебно заличаване на адресната им регистрация. Последвалата проверка показала, че неговият адрес е бил посочен от въпросните евреи след 1990 г. в рамките на процедурата по установяване на наличие на българско гражданство. Адресната им регистрация е била извършена при спазване на действащите тогава изисквания и макар да не живеят там, не могат да бъдат отписани. Случаят останал без последствие, тъй като сигналът бил подаден преди юли миналата година, когато бе разписана поне възможността за служебно заличаване.

Друг куриозен случай, стигнал до омбудсмана, е за столичанин, който искал да регистрира свои близки в дома си, но му било отказано, защото се оказало, че на адреса вече е пълно с хора. В закона действа лимит на броя лица, които могат да се регистрират на квадратен метър жилище, според това дали са родственици или не. В случая летвата била надхвърлена, без собственикът да знае за подобен брой регистрирани лица на своя адрес.

Практиката показва, че най-голям брой лица, регистрирани на един адрес, има в общежития за студенти, ученици или бежанци. Това посочват от Главна дирекция "Гражданска регистрация", като уточняват, че по принцип има законов лимит при вписванията. Той обаче невинаги се спазва и в студентските квартири се влачат множество стари регистрации. Немалко такива случаи има и във Велико Търново, където младежи наемат апартаменти и къщи, докато следват в местните висши училища, а след като ги напуснат, не се дерегистрират. Общо 175 лица пък са вписани на улица "Ивайло" №12 в Кюстендил. Репортер на място не можа да открие никой на посочения адрес, но бройката е определено завидна. "Вземаме постоянно мерки при подобни случаи и се извършват проверки", увериха от местната администрация, но без да съобщават за заличени регистрации. В ромските гета също е пълно с множество лица на един адрес. При премахването на незаконно издигнати постройки миналата година в варненския квартал "Максуда" стана ясно, че на един адрес там е имало регистрирани и по 80 души.

Основните притеснения на собственици на имоти, в които са регистрирани адресно непознати за тях лица, са, че може да си имат разправии с данъчни или частни съдебни изпълнители. Такива казуси е имало немалко. Преди време от полицията във Велико Търново съобщиха, че регистрирането на чужд адрес бил любим трик и на ДДС измамниците. След вписването на адреса се открива фирма бушон, с която извършват източването на хиляди, а често и на милиони левове и която след това фалират и прехвърлят на окъсан ром или социално слаб пенсионер. Когато започне разплитането на измамата, разследващите удрят на камък, защото се оказва, че лицето, извършило престъплението, на практика никога не е живяло на този адрес. Той отрича да се е регистрирал там сам и твърди, че самоличността му е била открадната и някой друг е извършил с нея икономическото престъпление. Отделно от това в погранични райони процъфтява и бизнесът с даване на "подслон" на чужденци. Мизата за един човек варира от 60 до 80 евро. "Преди време разбрах, че на моя адрес има регистрирани македонци, как е станало това не зная, но постоянно получавам писма от различни служби", коментира кюстендилец, пожелал анонимност.

Общо 2 млн. лв. ще се вложат за създаване на Централизирани автоматизирани информационни системи "Гражданска регистрация" и "Адресен регистър". Това е заложено в Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г. Средствата обаче няма да дойдат от държавния бюджет, а от еврофондовете по програма "Добро управление". Регистрите в момента се поддържат от ГРАО под формата на национален класификатор с населени места и адреси.

Информацията обаче е в локални бази данни на общинско ниво и се консолидира периодично. Това не позволява обслужването на големи обеми автоматизирани заявки в реално време, нито възможности за абонамент за настъпили промени. Така се стига не само до многократно въвеждане на една и съща информация, но и до много грешки, невалидни адреси и невъзможност за машинна обработка на адресната информация, се посочва в документа като мотив за изграждане на централизираните системи.