©

В последните две години около 12% от парите по националния план за борба с безработицата отиват за субсидирана заетост. За м.г. са изхарчени още близо 9.8 млн. лв. от държавния бюджет по програми и мерки за младежка заетост. Според оценките на ефективността на средствата от държавния бюджет за субсидирана заетост 16% от участвалите в мерките и програмите са си намерили работа само благодарение на участието си в тях. За сравнение общата ефективност на мерките при останалите уязвими групи - хора с увреждания, пред пенсия, е 13%, което е доста ниска ефективност.

Оценка за ефективността на средствата по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" няма. Според данни на министерството 40% от младежите, които са стажували при работодатели по мерки, финансирани от европейските средства, са останали на работа. Според друга оценка европейските средства задържат безработицата с около 2 пункта. За м.г. са изхарчени над 11.4 млн. лв. по оперативната програма за заетостта и обучението на 2297 младежи.

Калфин отчете, че в резултат на изразходваните средства в последните две години има устойчив спад на младежката безработица. Тя е спаднала от 19% в началото на 2014 г. на малко над 15% към края на септември тази година. Това е под средното ниво за Европа. Намалява броят на регистрираните в бюрата по труда безработни младежи - от 76 414 през януари 2014 г. на 46 197 към края на септември.

Калфин заяви, че усилията на министерството са насочени не към създаване на работни места чрез субсидирани схеми, а към стимулиране на бизнеса от реалната икономика. На реалния пазар са се реализирали към края на септември 31 хил. млади хора, без работодателите да получават субсидии за тях. Започналите работа в реалната икономика младежи тази година обаче са по-малко от миналата - към края на септември 2014 г. броят им е бил над 43 хил. Като основен проблем на пазара на труда министърът посочи липсата на желание у фирмите да наемат хора с увреждания и трайно безработните.

Източник: в. "Сега"