Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Експерт: У нас се наблюдават притеснителни и отличителни тенденции, сходни с тези в Словакия | ||||||
| ||||||
Представих първия доклад, който ще коментираме с вас. Първо да ни разкажете накратко какво точно представлява той, кога е проведено проучването, сред какви хора, за да въведем нашите слушатели. Първият от новите ни доклади се занимава с въпроса за изграждането на стратегически комуникации за държавна и обществена устойчивост. Защо са важни стратегическите комуникации на първо място: Първо, защото живеем в свят, в който има изключително много дезинформация… Абсолютно, така е. … която влияе на абсолютно всички политически и обществени процеси. И съответно гражданското общество, разбира се, трябва да играе важна роля в противопоставянето на дезинформацията, включително чрез проучвания, но също така най-различни инициативи за медийна грамотност. Но обществото само не може да се справи с този проблем и е нужна подкрепа от правителствените структури. И съответно стратегическите комуникации се занимават с въпроса за това как на ниво правителство, различни министерства може да се предостави ефективен отговор на дезинформацията, но също така как могат да се изградят позитивни наративи, например за имиджа на България в международен план, но също така и позитивни послания за България като част от Европейския съюз и НАТО и изключителните предимства, които това ни предлага. Да. Сега, тук гледам нещо много интересно в доклада, който ми донесохте и стои пред мен в момента: "Стратегическите комуникации могат да имат сходства с пропагандната дейност“. Така, това са вид обвинения, които се отправят. Какво можем да кажем в това отношение? Да, ние отделяме специално внимание на този въпрос, защото често пъти критиците на стратегическите комуникации казват: "Да, но това е един вид друг тип пропагандна дейност“, но всъщност това в никакъв случай не е така и в доклада обясняваме защо. А именно защото стратегическите комуникации винаги трябва да се провеждат на базата на достоверна информация. Т.е. никога не трябва да се създават манипулативни послания, тъй като това е най-ефективният начин именно с борбата с дезинформацията и пропагандата да се предоставя истината, а не е лъжата. Кое може би е най-видимото звено така да се каже в стратегическата комуникация? Трябва да се каже, че по принцип, и световните практики са такива, че в различните министерства може да има звена за стратегическа комуникация. Т.е. например в Министерството на външните работи, на отбраната или на тип електронно управление, всяко от тези министерства трябва и може да изгражда стратегически комуникации. Но един от основните изводи на доклада е, че винаги трябва да има междуведомствено сътрудничество. Т.е. трябва да има координация на посланията, особено когато става дума за определени теми, които са свързани с националната сигурност. Каква е ситуацията в България, какви са вашите наблюдения, стратегически осъществяват ли са нещата в правилната посока спрямо отделните ведомства, институции, министерства? Нашите наблюдения са такива, че определено има голям интерес, също така инициативи в тази област и желание да се развият стратегическите комуникация. Но трябва да кажем, че това зависи от стабилността на правителството, т.е. когато има стабилност и продължителност на управлението естествено може да се изгради и стратегия за комуникации. Много често се дават примери с Германия, Китай в това отношение във връзка със стратегии за комуникация. Можете ли и вие да ни посочите някакви такива? Трябва да кажа, че най-добрите практики по отношение на стратегическите комуникации се отбелязват в САЩ, също така Великобритания, Германия, Тайван, тъй като, ако дадем пример с Тайван, естествено там е важно противопоставянето с Китай, и фактът, че Китай би желал да доминира Тайван във всяко едно отношение, така че за Тайван е важно да изгражда международния си имидж и да предава послания именно за собствените си цели и стратегии. Аз естествено не бих сложила Китай в същата група с тези държави, тъй като там пропагандата и дезинформацията както във вътрешнополитическо отношение, така и на световно ниво, е много силна. Така че тези авторитарни държави: Русия и Китай провеждат друг тип политика на авторитарна дезинформация. А България къде се намира? Къде ще я сложите в тази орбита? България със сигурност е и трябва да е част от Западния свят, а именно в Западния свят намираме най-добрите практики на стратегически комуникации. Ние трябва да се стремим да приложим техния успешен опит. Но както казах, това може да стане само ако знаем накъде вървим, какви са ни приоритетите като част от Европейския съюз и НАТО. Два доклада са на фокус днес в предаването ни. Говорим с д-р Румена Филипова, която е председател и съосновател на Института за глобални анализи. Г-жо Филипова, обещах сега, че ще си поговорим за следващия доклад озаглавен: "В периферията на регионалното сближаване. Българските позиции по отношение на войната на Русия срещу Украйна, стратегическата ориентация, демокрацията, медиите и ценностите в сравнение с Централна и Източна Европа“. Доста дълго така подзаглавие, има много какво да се каже в това отношение. Първо да коментираме кои са най-важните неща, които вие отбелязвате в този доклад. Какво ви направи най-голямо впечатление във връзка с българските позиции? Да, трябва да кажем първо, че българските позиции се разглеждат на фона и в сравнителен контекст с останалите изследвани държави в Централна и Източна Европа. И за България трябва да кажем, че има доста притеснителни и отличителни тенденции, които са сходни с тези, които виждаме в Словакия, но са различни от всички останали държави в Централна и Източна Европа, а именно, че в България се наблюдава най-слаба ангажираност към Европейския съюз и НАТО, най-малко критична оценка към Русия, също така най-висока степен на одобрение на автократични лидери, задълбочаване на антизападните и нетолерантните виждания в обществото. И като цяло по отношение на авторитарните държави като Русия и Китай, трябва да се каже, че българите виждат най-малка стратегическа заплаха от страна на Москва и Пекин. Как си обяснявате това като наблюдател на тези процеси? По няколко причини можем да кажем, че наблюдаваме тези тенденции. На първо място това е свързано с ширещата се проруска дезинформация, тъй като тя залива социалните медии, но също така и някои традиционни медии, и съответно това се отразява на вижданията на българите. Но също така трябва да кажем, че тук играе роля и образователната система. Т.е. тук имаме и по-дългосрочни фактори. И най-вече липсата на политика за паметта, което разглеждаме в най-новия доклад на Института за глобалния анализа и "История под прицел“. Именно липсата на тази задълбочена политика на паметта обуславя продължаващото позитивно представяне на Русия в българските учебници по история, въпреки често пъти негативната роля, която Москва е изиграла в критичния епизоди от българската история, също така несправянето с паметниците от съветско време, от комунистическо време, което също така способства и проникването на руска историческа дезинформация. Т.е. тъй като ние боравим с обществени нагласи, те са свързани с представи за националната идентичност, които от своя страна се базират върху интерпретации на историята. И един от нашите основни аргументи, наблюдение, че всъщност въздействието на Русия върху историческите възприятия на българите за така нареченото "вечно братство“ между двете държави, за благоприятната роля едва ли не, която Русия е изиграла в българската история, всичко това способства навлизането и на много специфични прокремълски пропагандни послания, които влияят като цяло върху представите на българите. Говорим за цялостната представа на българите, но вие споменахте тук, че на много интересно мнение са младите хора и е важно да отбележим какво точно мислят те. Трябва да кажем, че наблюдаваме неочаквани резултати. Защото противно на разпространените очаквания, че младите хора трябва да са по-демократични, по-прогресивни и по прозападни, всъщност ние наблюдаваме обратната тенденция. Нека първо да дам пример с отношението към Европейския съюз: 70% от запитаните млади българи във възрастовите групи 18-34 години смятат, че Европейският съюз диктува на България, че това е едва ли не една доминантна структура и съответно София и България като цяло нямат инструменти за влияние върху Европейския съюз и да изразяват позициите си. Сега, това е изключително странно и смущаващо при положение, че тази възрастова група, между 18 и 34 години са хората, които са израснали в среда на членство на България в Европейския съюз, и те са най-облагодетелстваната група, защото те са тези, които могат да се възползват от възможностите за пътуване, обучение, обмен. Но въпреки това тяхната перспектива към Европейския съюз остава така скептична и дори бих казала негативна. Как да си го обясним това? По много причини. Сега можем да кажем, че особено тези, които са в групата 18-24 години, те не са били свидетели на предприсъединителния процес, за това колко беше важно за България преди 2007 година да сте присъедини към съюза и колко много национални усилия бяха положени. Но също така може би вина има и политическата класа, която не отбелязва изключителните ползи, продължаващите ползи от това България да е член на Европейския съюз и на НАТО. Но аз също така бих искала да отбележа от друга гледна точка и някой нетолерантни позиции на младите българи, а именно отношението например към ЛГБТИ общността. Трябва да кажем, че огромен процент, над 55% от запитаните между 18 и 34 години смятат, че това е една упадъчна и неморална идеология. И тук интересното е, че тези, в групата 65 плюс години надвишават този процент само с четири пункта, което какво означава: че най-младите в България и най-възрастните всъщност мислят по един и същи начин, а противно на това, нали, очакванията са, че би трябвало да мислят различно. Защото може би най-младите живеят все още с най-възрастните. И това е фактор. И също така трябва да отбележа и отношението например към крайнодесните националисти. В групата 18-34 години крайнодесните националисти не се усещат като заплаха в толкова голяма степен, както във всички останали възрастови групи. Т.е. има едно притъпяване на усещането за заплахата, която тези групи в обществото представляват. Освен за Европейския съюз и ЛГБТИ общността, какви други още процеси наблюдавате и теми, които са били във фокуса на младите и тяхното мнение? Също така отношението например към демокрацията и противоположно на това –авторитарните лидери. Отново трябва да кажем, че най-голям процент именно във възрастовата група на младите, между 18 и 34 години, т.е. над половината от запитаните биха предпочели да видят управление от страна на силен лидер, който да не трябва да се съобразява с парламент и избори. Г-жо Филипова, загатнах на нашите слушатели, че ще си поговорим и за пълноценното интегриране на България в Европейския съюз и присъединяването й към Еврозоната. Какви са вашите наблюдения и изказаните мнения в доклада, който сте обобщили и представили? Първо трябва да се каже, че директно се задава въпроса за това какво е отношението на българите и как биха гласували при евентуален референдум за оставане или излизане съответно от Европейския съюз и НАТО. Така, тук резултатите са интересни, защото от една страна по отношение на Европейския съюз 71% от запитаните заявяват, че биха искали да продължат членството на България в Европейския съюз, което разбира се само по себе си е висок процент. Но трябва да кажем, че в рамките на Централна и Източна Европа е по-скоро нисък, тъй като в други държави този процент достига до 80 и 90%. Сега, по отношение на еврото също сме задали въпрос и отново виждаме, че над половината от запитаните, т.е. 55% от анкетираните българи са скептични спрямо въвеждането на еврото и смятат, че това ще доведе до обединяване или до накърняване на националния суверенитет. А вие лично на какво мнение сте? Аз лично съм на обратното мнение, а именно, че точно еврото ще помогне на България да се развива още повече икономически, тъй като ще привлече още повече инвестиции от страна на други държави от Европейския съюз, а също така и е извън Съюза, ще повиши фискалната стабилност, но също така и възможността реално на България да участва във вземането на решението за Еврозоната. Също така се разпространяват доста дезинформационни послания по отношение на обедняването, това е, че едва ли не ще има закръгляне на курса при смяната от лев в евро, но всъщност всичко конвертирането ще се случи на базата на вече установения фиксинг на БНБ, и това присъства в решение на Народното събрание. Да се върнем към другата актуална тема, защото има какво още да си кажем за нея: Войната на Русия в Украйна. Сякаш не се говори вече толкова за тази война, сякаш се очаква нейният край всеки момент, започнаха прогнозите кога се очаква да свърши. Сега, различни експерти дават различни прогнози. Но с какво впечатление сте вие от случващото се и мнението на хората, което сте събрали? Първо трябва да се каже като цяло, че за съжаление все още не се е вижда край на войната и е от интерес на Русия в момента затова, че се измества фокусът към Израел. И на това се надява и Москва, че вниманието на Запада най-вече ще се фокусира върху Израел също по отношение и на военни доставки. Но въпреки всичко това аз смятам, че двете войни трябва да се и ще се адресират едновременно. Сега, по отношение на възприятията на българите спрямо войната срещу Украйна трябва да кажем, че наблюдаваме продължителните тенденции още след февруари 2022 година – няма особена промяна. И тук интересното е, че повече българи, а именно 51% от всички запитани независимо от възрастовата група смятат, че Украйна или Западът са провокирали Русия и са едва ли не виновни за войната. Само 40% от българите са на обратното мнение и всъщност виждат реалността такава, каквато е, а именно, че Москва е агресорът в дадената ситуация. И трябва да кажем отново, че това е най-отличителният резултат в цяла Централна и Източна Европа. Никъде другаде няма толкова голям процент от анкетирани, които смятат, че Западът или Украйна са виновни. И също в много общества, например в Чехия, където също преобладаваха проруските виждания, всъщност войната доведе до голяма промяна в обществено мнение. Ако може да обобщим двата доклада с вас, кое е общото между тях? Да припомним на нашата слушатели първият доклад, за който си говорихме с вас: "Ефективните стратегически комуникации за държавна и обществена устойчивост“, и настоящият "В периферията на регионалното сближаване“ – няколко думи за финал? Трябва да кажем, че виждаме притеснителни тенденции по отношение на вижданията на българите, и съответно те се засилват от много преобладаващата проруска дезинформация. И тук е ролята на стратегическите комуникации, именно че също и на правителствено ниво трябва да има един устойчив отговор на пропагандата, особено от чужди авторитарни държави, която всъщност влияе и на обществените нагласи, но косвено също така и на националната сигурност на страната. И ако мога също така да отбележа и нашия доклад "История под прицел“, който се занимава с историческата и образователната политика в България, политиката на паметта, изводът е, че ние трябва да създадем политика на паметта и критично да оценяваме особено комунистическото минало и често пъти негативната роля на Русия в българската история. Как може това да стане – докладът предоставя много решения, включително чрез изграждането на нов музей за комунизма, също така Институт за паметта, който обективно да изследва и да съдържа архивна документация за миналото, защото това са институти, които са създадени отдавна в много други държави от Централна и Източна Европа. И трябва да мислим не на последно място как ще се справим с монументалното наследство, именно съветските паметници. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 26.10.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
