ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Експерт каза екстракт от какво ще помогне на земеделските култури при суша | ||||||
| ||||||
Адаптирано ли е нашето земеделие към климатичните промени, подготвени ли сме със сортове, които да устойчиви на сушата? Злато от Персия край Сандански. Абсолютно сериозно. Единствената култура край Петрич, която се радва на слънцето и няма претенции към сушата и жегата е... шамфъстъкът. "Издържа на горещини над 50 градуса. Зимата издържа до -30 градуса. Родината на шамфъстъка е Персия, днешен Иран. Там има огромни насаждения, плантации има също в Турция, в Гърция, Средиземноморието. В България това е първата градина, но ще ви кажа, че това не е трудна култура за отглеждане, не е придирчиво към почви. Ако се намери, трябва да бъде на по-сухо място, да няма заблатявания. Лесно се отглежда, не боледува много, скъпа е продукцията. И е доходоносна", разказва Георги Каменаров, земеделски иноватор. Фиданките дошли в кашпи преди 3 години, а Георги очаква да получи първия си сериозен добив догодина. Но засега е сам в усилията си. Сам проучва, търси варианти да се справи с жегата и сушата, без да разчита за нищо на държавата – методическа, инфраструктурна или финансова помощ. Настъпващите горещини и суша определено налагат промяна, но не е добре всички да се хванат за шамфъстъка. "Вече стана 3-4 години обичайно валежите да се събират в кратки периоди, след което да следват дълги периоди със засушаване и високи температури. И тази година по-скоро е в тази, да я наречем вече, нова традиция, което направи така, че есенниците сравнително добре се развиваха и дадоха добри резултати, но пролетните култури изпитват тези затруднения, тъй като на места имаме над 50 дни без нито капка дъжд, тоест без никаква влага. Това означава, че основните проблеми са при цариците и слънчогледа от основните полски култури, но също и там, където имаме проблеми с напояването при част от овощните и при зеленчуковите също", посочи доц. Божин Божинов – Аграрен университет, Пловдив. Адаптация на земеделските култури спрямо новите условия започва вече да е крайно наложителна. А ние отново сме по бели гащи. И отново – концепция за развитие на земеделието в условия на продължително засушаване няма. В чисто новия център за върхови постижения в растителната биотехнология откриваме все пак някои разработки. Използването на биостимуланти е от бързите отговори. "Този проект включва тестване на различни формули на биостимулатори. И тези биостимулатори са екстракти от морски водорасли, напълно натурални. Ние ги тестваме сега върху царевицата. Това е втората най-отглеждана култура в Европа, която е чувствителна на суша", казва Ааканша Каноджия – растителен молекулярен биолог. Естрактът от водорасли, с които се пръска растението е вече готов продукт, който очевидно има някакъв ефект върху зърното. Но учените сега се опитват да разберат точния му механизъм на действие, пише БНТ. "Смятаме, че укрепва клетъчната стена и променя нивото на някои хормони, свързани с чувствителността към сушата. Вероятно биостимулаторът предизвикват отговор на този хормон, който пък регулира устицата на листата да се затварят и да не се губи толкова влага", допълва Ааканша Каноджия. "Екстрактът е от водорасли, които са адаптирани към суровите условия по бреговете на атлантическото крайбрежие. И те помагат на водораслото, но и на културите, които пръскаме, като стимулират техните защити. Но растението трябва да се третира ден преди да е положено на стрес", каза Суджиит Неаракал – растителен молекулярен биолог. Освен екстракт от водорасли, друг екип проучва възможностите на екстракт от ,озацея да помогне на културите при неблагоприятна суша. Третираното растение в ляво, определено се развива по-добре. Остава да разгадаят и механизма му. "Розмаринът, който се отглежда в южна част на Аржентина, има повишено количество розмаринова киселина, и ние считаме, че тя има силно антиоксидантни свойства", казва Д-р Мария Флоренция Мартинес – национален университет на Росарио. Но пръскането с биостимуланти е добър вариант за бърз, кризисен отговор, за трайните решения, като създаването на устойчиви на суша култури, имат по-далечен хоризонт. "Ние разполагаме с над 150 линии, домати и пипер, даже пиперът е около 170. Ето, вижте тук, има, например, оранжеви плодове, там имаме розов плод, имаме по-дребни, имаме и по едри най-разнообразни плодове, но не само по това се различават. Това, което нас ни интересува, освен качеството на плодовете и вкусовите им качества, е тяхната устойчивост и то - главно при засушаване", обясни Николай Стайков - растителен молекулярен биолог. Или оттук постепенно ще подберат най-устойчивите растения, ще се опитат да разберат кои са гените и как чрез класическа селекция да ги прехвърлят на желаните сортове. Всъщност голямата мечта на биолозите е да разгадаят чудодейните свойства на едно невероятно цвете. Родопея Хаберлензис или възкръсниче. "Тя не е точно възскръсваща, просто не умира при изключително изсушаване, има способността да бъде хербаризирана, тоест водата в нея да спадне почти до 0. Не повече от 4% и въпреки всичко - да не умре. Нормалните растения загиват, ако водата спадне. Това растение е абсолютно сухо. Вижте. Изглежда като умряло растение, но всъщност е живо. Ако го полеем, и то много добре, така се рехидратира, ще се възстанови", каза Николай Стайков - растителен молекулярен биолог. И учените тук вече са успели да разчетат целия геном на растението. Но това, оказва се е лесната част. Сега трябва да разберат съответните гени за какво отговарят. Задачата се усложнява още повече, защото се оказва, че голяма част от тях са напълно непознати. "Растението има над 44,000 установени гена, като почти 1/4 от тях са уникални". Или създаването на сухоустойчиви наши сортове е дълъг път с много неизвестни. Но дотогава има твърде много други належащи решения, които могат да направят нашето земеделие по-малко зависимо към сушата. Затоплянето и сушата са бедствие, което със сигурност може да бъде избегнато. С далновидни политики и добри стратегии от далеч. Ние на този етап нямаме действащи механизми. Явно се готвим за челен сблъсък с природата. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Таксиметровите шофьори от Благоевград също се вдигнаха на протест
12:25 / 20.11.2024
Безопасен ли е креатинът за тялото ни?
17:29 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: