©

Предишната прогноза беше за ръст на българския брутен вътрешен продукт (БВП) от 1%.

За 2016 г. Брюксел очаква икономиката на България леко да забави растежа си до 1,5%, а през 2017 г. да запише повишение от 2%. Предишната прогноза за 2016 г. беше за ръст от 1,3 на сто.

За инфлацията ЕК очаква да остане ниска през тази година - само 0,1%, и да се ускори до 1% догодина и 1,6% през 2017 г.

Брюксел очаква да продължи плавният спад на безработицата в България. През тази година нивото ѝ ще достигне 10,1% от 11,4% през миналата, а през следващите две години да се понижи съответно до 9,4% и 8,8%.

Очаква се и плавно нарастване на държавния дълг - до 31,8% от БВП за 2015 г., 32,8% за 2016 г. и 33,6% за 2017 г. За бюджетния дефицит се очаква да се понижи до 2,8% през тази година и 2,7% през следващата, като ще се задържи на същото ниво през 2017 г.

Прогнозата на Еврокомисията за българската икономика е малко по-песимистична в сравнение с очакванията на Министерството на финансите. Припомняме, че през октомври ведомството ревизира в положителна посока прогнозата си за икономическия растеж за периода 2015-2018 г. За тази година ведомството очакваше ръст от 2%, а за следващите две години - съответно 2,5% и 2,7%. В проектобюджета за 2016 г. обаче още веднъж са ревизирани прогнозите на министерството за следващите две години - до съответно 2,1% и 2,5%.

Финансовото министерство прогнозира също така, че безработицата ще спадне до 8% в края на периода, средногодишният ръст на доходите да достигне 5 на сто, а инфлацията - 1,9%.

Прогнозите на различни компании и институции за БВП на България през тази и следващата година варират в относително тесни граници, сочат данните на Bloomberg. В частния сектор най-песимистично настроени са анализаторите на Moody's и Fitch Ratings, които очакват българската икономика да нарасне с 1,2% през 2015 г., докато най-оптимистични са от Unicredit с прогноза за ръст от 2,1%.

За следващата година най-ниската прогноза е на Fitch Ratings и Capital Economic, които очакват повишение от 1,5 на сто, а най-високата е за 2,7 на сто и е на IHS Economics.

Очакванията на различни институции за ръста на БВП тази година варират от 0,8% на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), през 1,1% на Световната банка (СБ) до 1,7% на Международния валутен фонд (МВФ).

На пресконференцията на ЕК по повод публикуването на новите икономически прогнози еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси коментира в отговор на въпрос дали има риск от процедура за прекомерен бюджетен дефицит спрямо България при положение, че правителството ще ревизира бюджета за тази година и дефицитът ще достигне трите процента, регламентирани в европейските договори, Московиси отговори, че според прогнозите на ЕК дефицитът ще достигне 2,7-2,8% и засега не може да се даде отговор на подобно запитване.

Растежът в ЕС и еврозоната

ЕК прогнозира, че БВП на еврозоната ще нарасне с 1,6% през 2015 г., с 1,8% през 2016 г. и с 1,9% през 2017 г. За ЕС като цяло се очаква реалният БВП да се увеличи с 1,9% през тази година, с 2,0% през 2016 г. и с 2,1% през 2017 г.

Според прогнозата заетостта в еврозоната ще нарасне с по 0,9% през тази и през следващата година и с 1% през 2017 г. В ЕС се очаква заетостта да се увеличи с 1% през тази година и с по 0,9% през 2016 и 2017 г. Като цяло се очаква безработицата да продължи да намалява само постепенно със значителни различия между страните членки. Според прогнозата безработицата в еврозоната ще спадне от 11% през тази година до 10,6% през следващата година и 10,3% през 2017 г., а в ЕС като цяло - от 9,5% през тази година до съответно 9,2% и 8,9% през 2016 и 2017 г.

Очаква се през 2015 г. съотношението на дефицита към БВП на еврозоната да спадне до 2% благодарение на предишните усилия за фискална консолидация, цикличното повишаване на икономическата активност и, в по-малка степен, по-ниските лихвени разходи. До 2017 г. съотношението на дефицита към БВП на еврозоната би трябвало да намалее до 1,5%.

Очаква се фискалната позиция в еврозоната да остане до голяма степен неутрална. Според прогнозата съотношението на дълга към БВП на еврозоната ще се понижи от пика си от 94,5% през 2014 г. до 91,3% през 2017 г. Очаква се съотношението на дефицита към БВП в целия ЕС да намалее от прогнозни 2,5% през тази година до 1,6% през 2017 г., а съотношението на дълга към БВП да се понижи от прогнозни 85,8% през тази година до 87,8% през 2017 г.

Като цяло Брюксел смята, че икономическото възстановяване на региона, което навлезе в третата си година, ще продължи с умерени темпове през следващата година, въпреки по-трудните условия в световната икономика. Институцията признава обаче, че темповете на възстановяване остават бавни.

Въздействието на положителните фактори отслабва, а в същото време се появяват нови предизвикателства, като забавянето на растежа на бързо развиващите се пазарни икономики и световната търговия и продължаващото геополитическо напрежение, посочват от ЕК в доклада си.

Очаква се благодарение на други фактори, като например по-добрите резултати в областта на заетостта, подкрепящи реалния разполагаем доход, по-благоприятните условия за кредитиране, по-високите инвестиции и напредъкът по отношение на намаляването на финансовата задлъжнялост, темпът на растеж да устои на предизвикателствата през 2016 и 2017 г. В някои страни положителното въздействие на структурните реформи ще допринесе допълнително за подпомагане на растежа, коментират от Брюксел.

"Еврозоната показва устойчивост на външни тенденции, като например спада на световната търговия, и това е окуражаващо.За поддържането и укрепването на възстановяването е необходимо да се възползваме от тези временни попътни ветрове и да провеждаме отговорна политика в областта на публичните финанси, да насърчаваме инвестициите и да извършим структурни реформи за повишаване на конкурентоспособността", коментира зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който отговаря за еврото и социалния диалог.

"Гледайки към 2016 г., виждаме, че растежът се засилва, а безработицата и бюджетните дефицити намаляват.В същото време положителните промени не се усещат еднакво навсякъде - особено в еврозоната сближаването не протича достатъчно бързо.Остават основни предизвикателства - недостатъчно инвестиции, икономически структури, които задържат заетостта и растежа, и трайно високи равнища на частен и публичен дълг.Те изискват смели и решителни политически действия през 2016 г., особено в условията на несигурни перспективи в световен мащаб", допълни еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси.