Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Фермери: Това нещо го няма никъде. В Западна Европа големите вериги магазини са изнесени в покрайнините | ||||||
| ||||||
Иво е агроном с над 25-годишен опит. В последните десет години живее със семейството си на село и произвежда земеделска продукция. От пет години те осъществяват и продажба на производството си. "Отглеждаме бейби салатен микс и го изпращаме до клиенитите си в цялата страна. Работим на абонаментен принцип", разказа Сиана Тончева. "През лятото производството е насочено към децата от летните ни лагери и техните семейства. За нас никога не е било цел да влезем в големите вериги, да бъдем на борсата и да работим с прекупвачи. Най-ценно е да познаваме клиентите си. За тях също е важно да знаят кой гледа храната им. И двамата имаме опит от предишни дейности и не беше толкова трудно да достигнем до хората. Развивахме още от самото начало социалните мрежи. Показвахме какво правим. Тъй като сме семейство, това приближава и изгражда доверие. Повечето производители обаче нямат време и енергия да се занимават с реклама на продукцията си. Тяхната страст е да бъдат до земята и до животните". Сиана Тончева отбеляза, че българско производство вече почти липсва: "За последните 20 години българските производители са намалели десет пъти – от 660 хиляди те са станали 69 хиляди. Фалират или се отказват. Водим продажна аграрна политика в полза на чужди интереси, на други държави и големи корпорации - става въпрос за дъмпинг, спекула, нелегален внос, неравно субсидиране, отклоняване на субсидии. Производителите са в ситуация на унижение и унищожение". В същото време големите вериги се допускат да влязат директно в сърцето на града – в центъра, в жилищните зони, обясни Иво Тончев. "Това нещо го няма никъде. В Западна Европа в центъра са малки магазинчета. Големите вериги са изнесени в покрайнините". Съпругата му дори смята, че сме започнали да мразим българското през последните 20-30 години. "Има едно обезродяване и откъсване от корена, от земята. Селянин стана обидна дума, а земеделието – мръсна работа. Говори се предимно за едни субсидии и едни хора, които забогатели. Трябва да се направи разграничение между истинските производители – тези, които обработват земята и онези, които са бизнесмени. Субсидиите отиват при един процент от хората". Сиана обаче отчита и негативните страни от получаването на финансови срества по различни програми. "Това води до финансова и оперативна зависимост. Ти се съгласяваш с редица ограничения". Тя обясни, че в Европа всички фермери протестират. "Оприличават го дори на селската революция. Защо в България това не се случва?! Нашите фермери имат работно време на протестите. При нас няма потомствени фермери. Много хора умишлено избират вносното. Това обезродяване се случва още в училище. Да се застъпваш за българското в момента едва ли не е престъпление – обявяват те за антиевропеец, за предател. Това е една дългосрочна политика, която се провежда в нашето общество по много фин и незабележим начин. Европейските фермери не протестират за пари, а защото техният начин на живот е застрашен. Те стоят денонощно, за да оцелеят". Сиана Тончева посочи и друга заплаха пред традиционното земеделие. "Имаме все повече навлизане на ГМО храни и семена. Говорим за възстановяване и устойчивост, но какво се случва – имаме заводи за синтетично месо, индустриално производство на скакалци и буболечки. Лансира се отглеждането на растения без почва и без светлина". Стопанството на семейство Тончеви е разположено на площ от 7.5 декара. "Нашата цел е да будим хората. Имаме спешна нужда от ново поколение български градинари, за да спасим продоволствената си независимост и да се изхранваме качествено. България е била нетен износител на плодове и зеленчуци. В момента те почти са изчезнали от рафтовете на големите вериги. Ние правим един модел на човешко земеделие. Не използваме тежка механизация. Практикуваме възстановително земеделие – основният фокус е върху земята и нейната жизненост. В момента за хранителни добавки се харчат четири пъти повече пари, отколкото за храна. Дойде време, в което почвите ни са разрушени, обеднени и има нужда ги възстановяваме". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 15.02.2024 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
