Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Георги Лозанов: Задачата на медиите е българите да се чувстват в един политически смисъл много повече европейци, а не да стават непрестанна жертва на Путиновата пропаганда | ||||||
| ||||||
Вие се запознахте с основните акценти от доклада. Има ли нещо, което ви учуди? Първо да кажем, че се констатира известно подобрение на медийната среда в България. Това се видя и поради това, че в класациите за свободата на словото скочихме да кажем не кой знае колко напред, но с 20-30 пункта, което е чувствително. То дойде от едно нещо малко, какво да кажа, малко случайно, но хубаво се случи, защото обикновено ние падаме надолу в класациите, заради зависимостите, които повече или по-малко са зависими от властта. Защото както е казал Чомски, “Разбира се дали едно общество е демократично или не, по това дали медиите са под контрола на властта - тогава е диктатура, или властта е под контрола на медиите - тогава е демокрация". По тази скала между тези две къде стоиш, това е общо взето класацията, с различни критерии измервана. След 2020 г., след протестите и след като ГЕРБ вече не беше на власт, дойде едно време на безвластие. Което продължава. Което продължава и е винаги добре за медиите. Защото властта, когато се чувства сигурна и има пред себе си перспектива, вдига й се самочувствието и започва да й се струва, че може да управлява всички системи, първата от които, разбира се е медийната. И започва да има претенции към медиите - “вие от къде накъде ще ни критикувате, като ние сме избрани, ето имаме подкрепата на хората, на това, вие ще кажете". И българските политици, предполагам, че това е и по света, но аз понеже наблюдавам тук, те не могат да свикнат с мисълта, че е журналистически стандарт, политикът особено, ако е на власт да бъде поставен задължително в ситуация на медиен дискомфрот. Те не са свикнали на дискомфорт генерално. Да, тоест ти, ако го поставиш в ситуация на медиен дискомфорт ти не правиш журналистика, правиш пиар. Това не е така да се каже лошо отношение към него, това е изпълняване на професионалния ти ангажимент. Ти трябва да му зададеш тези въпроси, които ще бъдат най-неприятни. Така да се каже, това е условието на задачата. Няма как да упражняваш власт, без да има неприятни въпроси. Защото пак да се върнем към Чомски, той казва: “Всяка власт сама по себе си, ако я оставиш - има тенденции да се тоталитаризира, да започне да се грижи само за собственото си възпроизводство, а не за обществото, което я е произвело. И единственият начин това да не стане, тя да е непрестанно именно под контрола на гражданите, а те го осъществяват чрез медиите". Така че това е самата структура на демокрацията. Застава отпред един човек с власт и застава след него един журналист, който започва да го мъчи, и това се казва демокрация. Да, но ако политикът няма много какво да крие, а иска да мотивира своите решения, той не би трябвало да се бои от сложни, от трудни въпроси. Защото обществото иска да знае най-болното, иска да знае къде го лъжат и дали го лъжат. Тоест, един труден въпрос и един тежък разговор като във форма на BBC Hard Talk е ключов пример за това, което казвате в световната журналистика. Точно така, тогава тази журналистика, да я наречем нападателна в някакъв смисъл. Тя е агресивна. И тя трябва да е такава. Тогава тази журналистика, ако ти вече отговориш на нападението върви така да се каже по формулата на Ницше “Всичко, което не ме убива ме прави по-силен". Всички въпроси, на остри въпроси, на които ти можеш да отговориш, те ти дават имидж и ти дават авторитет и те правят значим политик. И връщат към ключовата думичка доверие, защото това е доста крехкото у нас. Точно това в момента българските политици най-малко имат, най-малко имат авторитет. Да започнем с прозрачността при разпределението на държавната реклама, която според доклада отбелязва известно подобрение, но особено на регионално ниво държавната реклама се използва за налагане на влияние. Да, това е много голям проблем и той беше още по-тежък, защото това абсолютно обезсмисляше тези средства. Те бяха давани, за да може българският гражданин през медиите да разбира европейските политики. Нещо повече, той да се чувства като част от тези политики,да вниква в тях какво се прави и така, както наблюдава собствения си тук политически обществен свят, той да се разшири и да се превърне в европейски свят, което трябваше да извършат медиите през тези програми. Като започнем от това, че това първо, ми се струва, че в много малка степен се осъществява. Тоест, ако трябва да изследваме реалния принос за влиянието върху обществото за информираността на българите, която трябва да нараства през тези средства, за Европейския съюз през неговите политики, аз мисля, че доста неефективно е това. Второ, което е още по-лошо, вместо за това се използва за обратното, да може български местни, властови субекти, чрез тези пари да си осигуряват този медиен комфорт, който фактически, както стана въпрос в предишната част на нашия разговор, ако те си го осигурят, провалят журналистическия проект и това престава да бъде журналистика. Тоест, изведнъж тези пари се оказва, че те вместо да помагат на журналистиката, която да разработва европейски теми и на медиите, те блокират журналистическите подходи. Как обаче може да се счупи този лост, който е много логичен? Защото когато една държавна структура и определената конкретна власт дава средствата, тя иска да се чуе или прочете колко добре се справя. Да, затова аз от много отдавна смятам, че първото, което трябва да се случи, е тези пари да не се разпределят от министерствата. А трябва да има един орган, който да е формиран държавен или по някакъв друг начин, но да не е това министерство ти дава тези пари, ти после си длъжен някак си да се чувстваш ангажиран с това. Да си верен на клиента си, нали в крайна сметка е това. Да си верен на клиента си. Те трябва да ти дадат тези пари, за да информираш за европейските политики на това министерство и ти да можеш да го направиш от независима гледна точка. И където тези европейски политики са успешни, в каквото са успешни, да го представяш. Рекламата не предполага да се занимаваш с проблеми, но във всички случаи не бива да бъде и фалшива реклама. Тоест, за това, че ти дават едни пари да създаваш позитивни впечатления без обективни основания. Ако ти не ги получаваш пряко през министерство, а ги получаваш на проектен принцип, кандидатстваш с проект, може да има конкуренция и накрая този орган да избере най-добрия проект от гледна точка на гражданите, който ще им свърши най-много работа. Това мисля, че до голяма степен ще промени въобще движението на тези пари и влиянието, което те имат и ще започнат да си вършат работата. Защото влиянието знаете ли в какво се състои, на тези пари? Работата е в това, българите да се чувстват в един политически смисъл много повече европейци, а не да стават непрестанна жертва на Путиновата пропаганда. Ето да кажем, до едни такива прости работи се свежда влиянието. Да разбираш Европейският съюз не само през няколкото пропагандно хиперболизирани джендърски или други особености или екзотик. А всичко това, което този Европейски съюз, неговите нормални милиони граждани и семейства, продуктът, който произвеждат и от който ние повече или по-малко, доколкото сме членове на ЕС се ползваме, това трябва някак си да могат да се насочат погледите натам. И мисля, че в България ние много сме изпуснали в това отношение положението. И затова сме една от най-зависимите от руската пропаганда европейска държава. Ами за съжаление, това е пряк резултат от слабостта на медиите, имаше един такъв термин четирихилядници, който остана за съжаление единствено и само ефирен, защото за това нямаше доказателства, имена или конкретни проекти. Но ще продължим да говорим и за друга забележка на ЕК едни и същи собственици или едновременното притежание на медии и телекоми. Говорим за медиите и няма да крия, че това ми е любима тема, защото животът ми мина в тях, както се казва или поне огромна част от професионалната ми биография. Георги Лозанов също така, това е морето и водите в които плува и от времето, когато беше в регулатора СЕМ, сега като медиен експерт. И затова анализира в предаването ни "България, Европа и светът на фокус“ това, което ни казва ЕК - да има подобрения, но все още има големи проблеми. Минаваме точно с вас, г-н Лозанов, по темата: едновременното притежание на медии и телекоми за комисията е недостатък на медийната ни среда. Това дори учудва, защото е наложена практика в България? Да, това е наложена практика, тя не е незаконна. Значи там разговорът трябва да започне много отдавна и ние го водим впрочем много отдавна. Че за да можем това нещо да го обсъждаме, даже въобще да го обсъждаме, трябва най-напред това да го направи законодателя. Това се нарича прагове на концентрация на собствеността в медиите, тоест, колко можеш да имаш. Те концентрациите са по учебник хоризонтални, вертикални и диагонални. Диагоналните са тези, при които притежаваш и медии и средства за производство на медии и за разпространение на медии и т.н. И ти правиш една сложна, нека да я кажем монополна позиция на различни нива в медийната публичност. Ако имаш и студио за производство и т.н., затваряш цикъла и ти всъщност, тогава можеш да налагаш в много по-голяма степен собствените си интереси. И това не бива да се случва и за тази цел трябва да се сложат едни прагове за концентрация - колко медии можеш да притежаваш? И ако притежаваш медии, какво друго не можеш да притежаваш и т.н., като това не е някакъв абсолютно златен метър, да го кажеш така трябва да е. Това са различни практики в различни държави и трябва много добре да се прецени в България сега в момента какво е, но да се прецени. А досега никога тази преценка не се извършва. При всеки опит това да стане, в последния момент е блокиран, включително е блокиран с някакви полурешения като Закона тъй наречения “Закон Пеевски", който внесоха за печатните издания, които са длъжни да си декларират собствениците и т.н. Нещо, което е повече административен акт, отколкото реален поглед върху собствеността. Като да кажа нещо, собствеността вече отдавна не е най-важното нещо. Първо, защото тя много лесно се крие, слагат един собственик, собствения си адвокат да кажем. Да, аз съм била свидетел, да, съвсем различни фигуранти, които прикриват реалния собственик. Второ, след това финансирането съвсем не е задължително да минава през собственика. Може през рекламни, може през някакви други бюджети, които да имат много по-мощно влияние, отколкото собственика. И трето, което е най-важно, и което според мен е модерното мислене в тази посока - какво е участието ти в пазара на влиянията? Защото ти можеш като собственик да имаш много мощна собственост, която да има малко влияние и обратното. Тоест, да се измерва влиянието, и да се измерва как един човек през различни медии може да оказва и влияние, което е въпрос вече на социологически и на политологически анализ. Как обаче може да се обективира това? Ами може, когато се направят тези прагове на концентрации, включително и на влияние, се създават инструменти-тестове, така да се каже, по които се следи това. Трябва ли тогава да се промени Законът за радиото и телевизията? Трябва, разбира се. Той също е много стар и всеки опит да бъде обновен среща общо взето съпротива или финалните дни на поредното Народно събрание. Трябва да има модерен регулатор, каквито има във Великобритания, каквито има във Франция, които могат да следят тези работи. И знаете ли какво, в развитите демокрации никой не казва на черното бяло. Всички знаят, че някой е реалният собственик на това и никой не му позволява да се прави, че не е. Така да се каже свидетелството на обществото, на гражданите не може да бъде пренебрегнато чрез една хартийка, която ще носиш в някаква офшорна зона или нещо. “Абе, няма такова нещо, ще те съдя". Е как ще ме съдиш, като всички знаят, че ти си собственикът, че ти ходиш сутрин и казваш какво да правят в тези медии, че ти си човекът, който влияе чрез тях. В развитите демокрации обществата са честни. Нашето общество по условие е хитро. Тук всеки гледа да надхитри някой. В развитите демокрации обществата са честни. Е, нашият национален типаж все пак е Бай Ганьо и от тази гледна точка, тарикатлъкът определено се котира повече от честността. И Ганьо, и Хитър Петър, и не знам какво. Защото вижте, ако ми кажат на мен, седни тук сега и на един лист напиши горе-долу какви са влиянията през българските медии, да кажем политически. Няма никакво съмнение, че аз ще напиша относително точно ще направя тази карта. Въпросът е, че ако аз я направя, след това всички ще скочат да ме съдят. Докато, ако тази карта отговаря така да се каже на истината и на обществените нагласи във Великобритания или във Франция, ще съдят по-скоро тези, които се опитват да не се съобразят с това. Влиянието доста често обсебва медиите. Това, което искам да цитираме, още един факт от Доклада на ЕК, че мониторингът на медийния плурализъм за 2024 г. отчита 50% риск за политическата независимост на медиите. Аз мисля, че българските медии през последните 4 години станаха политически по-независими. Споменах, че това е свързано с това, че няма силна власт, което да ги постави в зависимости. Това е свързано и с персоналните журналистически героизми. Нека да не забравяме, че медиите в крайна сметка опират до определени лица. Сега аз също мога да ги изредя, но също няма да го направя, защото ще бъде вероятно непълно и в този смисъл не достатъчно коректно към едни или други. Но всеки може да си представи журналистите от екрана, и да си даде сметка кои от тях, и в ефира, не само от екрана, и в радиоефира, да си даде сметка от тях кои си вършат реално работата. А вършенето на журналистическата работа значи да правиш своите публикации, своите текстове, своята реч, в режим на свобода на словото. А свобода на словото значи, ти сам да си автор на това, което казваш. До това се свежда работата, а не някой да ти е казал какво да кажеш. И свободата да знаеш какво да питаш. Изобщо свободата да питаш. Да, да, това е твоят журналистически продукт. И при журналистиката свободата не е лозунг, не е пожелание, тя е инструмент. Тя е необходимост. Ако не си свободен, не става журналистика, става друго нещо, продуктът се сменя. Ами може да го наречете реклама, може пропаганда, нещо става друго, което също има своето място. Някои даже плащат много за тези продукти, да кажем за пропагандата, но не е журналистика. Защото журналистиката е свобода и то не свободата само да говориш, а една по-важна свобода - да дадеш чрез това което си казал информация на хората да правят сами собствения си избор. Аз много пъти съм имал повод да кажа, че журналистите са само посредници, както е в самата медия. А свободата на словото принадлежи на слушащите и на гледащите. Тяхното право на информираност е свещено. И то информирано с цел, те да направят информиран собствен избор. До там да го докарат. И там започват големите кражби на твоето мнение. Фактически чрез пропагандата, в ситуация на постистина, ти можеш да откраднеш мнението на хора. Особено това става в социалните мрежи и в интернет пространството. Какво значи да откраднеш мнението? Да убедиш някой, че това е неговото собствено мнение, а то да е против неговия интерес. И когато той си даде сметка за това да е късно. Тази ситуация, която се повтаря все повече се нарича постистина. След истината разбираш истината, когато вече е късно за истината. Докъде се докара светът? Между другото post truth беше дума на 2016 г. Значи от 2016 до 2024 г. цели осем години ние продължаваме да живеем в тази лепкавост. О, и се задълбочава. А 2016 г. имайте предвид, че тогава това беше дума на годината на Оксфордския речник. Тогава на Запад, развитите западни общества го откриха този проблем и при тях той започна да става тревожен. При нас, ние си караме така от самото начало. Няма никаква драма. И това е много характерно след избори. Всички са адски недоволни от собствения си избор. Как да завършим този разговор, в който колкото повече говорим, толкова, как да кажа губя надежда, въпреки, че Европейската комисия някак е изсветлила краските, казала е, че някакъв напредък има. Но да, какво трябва според вас да се постигне в българската регулация, защото казахте, че някои неща от тези са регулируеми. Нов ЗРТ, нова законодателна инициатива или просто една жажда за обективна, истинска журналистика, за да могат хората да вземат информирано решение, а не да бъдат заблуждавани? Налага се да направя едно политическо изказване тук, не партийно, а политическо. Светът в момента, както казахте е в доста напрегната фаза и битката е между демокрацията и диктатурите. Едни нови режими начело с Путин, автократски режими, както казва Рахман в неговата книга “Епохата на автократите" “Едни автократски режими заобикалят либералната демокрация“, то друга няма. И започват да се опитват да я пенсионират, да я извадят извън играта. Това значи да дойде управление с много повече принуда и болка. И част от принудата и болката, а и от там започва, това е краят на свободните медии. Значи първото, което трябва да направим, за да си гарантираме свободата на медиите, е да гарантираме, че в България няма да дойде автократско управление. А то да кажем беше частично описано от Ахмед Доган, когато искаше оставката на Пеевски. Използваш прокуратурата, службите, за да взимаш бизнеси, за да владееш. И ако това започне да нараства ще стане като в Москва, където ако кажеш това, което мислиш, ако то не съвпада с това, което Путин мисли, отиваш в затвора. Защото ако с това се справим, от там нататък ще тръгнем вече към едно законодателство, евентуално за прагове на концентрация. От там нататък ще тръгнем към онова законодателство, за което ще си говорим следващия път, което може да пази отделния журналист, това също е много важно. И от делата-шамари, и от натиска на собствениците и т.н. Има много работи, които могат да се направят, стига да живеем в демократично общество. А свободата на словото и свободните медии го гарантират. Да, така е. Георги Лозанов в един ключов коментар за свободата на медиите като признак на демокрация. Много благодаря. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 06.08.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Таксиметровите шофьори от Благоевград също се вдигнаха на протест
12:25 / 20.11.2024
Безопасен ли е креатинът за тялото ни?
17:29 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
