"Селото беше затрупано със сняг и откъснато от света. Пътят беше много лош, не можеше да се слезе. Обади ми се бащата и каза "Жена ми ражда!". Отидох при тях, помогнах, с каквото можах. Трябваше да викнем Бърза помощ, за да издаде амбулабораторен лист. Жената роди без лекарска помощ. При нея беше друга жена, също германка. Това са си техните традиции, по стар обичай не допускат никого на ражданията".

Веселин Абаджиев разкрива, че селото става внезапно населено, когато преди около година там идват 20 чужденци.

"Дойдоха 20 души, не знам колко от тях са семейства. Попитах един път, но не ми отговориха, а повече да питам, не ми беше удобно. Събират се в една къща, хранят се заедно, всичко правят заедно, но иначе имат пет къщи", разказва кметът.

Одринци е на километър от гръцката граница. Високо в Родопите, селото отдавна е запустяло. Няма хора, няма ток, а водата е само кладенчова. Точно тази девственост обаче привлича чужденците.

"Енергията тук е много специална и е в унисон с групата. Затова решихме, че това ще е мястото. Дойдохме тук, започнахме да търсим наоколо, попаднахме на Одринци", обясни Стефан Гумриш в предаване на bTV, излъчено преди година.

Денят там започва с медитиране. После всеки поема по своите задачи - едни месят хляб, други ремонтират. В единствената ремонтирана стая спи бебето Милян, родено там. Другите засега са на палатки.

В миналото всеки един от германците е имал богат и охолен живот. Днес компютърен специалист, брокер, физиотерапевт гледат кози и разчитат на земята и слънцето, за да се изхранят.

Шаман на групата е Юрген Хумес - бивш дърводелец, чиято страст - билкарството, го прави водач. Плановете на чужденците са да изкупят още къщи в Одринци. Затова групата вече усилено учи български език.