Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Григор Сарийски: Катастрофална разлика между МРЗ и реалността, издръжката на живот поскъпна 20% за година | ||||||
| ||||||
Реалистичен и икономически оправдан ли е ръст от 153 лв. или близо 20% спрямо настоящия размер от 780 лв. за минималната работна заплата? Напълно оправдан откъдето и да го погледнете, защото първото, което трябва да кажем е, че малката потребителска кошница или това, което е необходимо за издръжка на живота поскъпна с близо 20% за една година. И когато влезе в сила тази минимална работна заплата от 1 януари следващата година, животът ще е още по-скъп. И второто е, че досега минималната работна заплата, т.е. предишната на базата на която определяме този ръст беше определяна чисто административно. Тоест, това беше обект на пазарлък в т.нар. тристранка, нямаше някакви конкретни икономически индикатори. И поради тази причина минималната заплата доста изоставаше от това, което е необходимо за издръжка на живота. Ако направите съпоставка с това, което е необходимо, за да може да си покривате необходимо присъщите разходи, ще видите катастрофална разлика дори и след увеличението. КНСБ излезе с една статистика, според която, за да може едночленно домакинство да си покрива разходите за издръжка му е необходима заплата от порядъка на 1804 лв., т.е. това, което ще получим като минимална заплата ще бъде около половината от необходимите разходи за издръжка на живота. Това означава амортизация значи, ако имате физически актив, значи един компютър, извинявайте, който ако решите да го амортизирате примерно с 1% на година, той след известно време ще стане за изхвърляне, а вие няма да имате достатъчно начислени разходи за издръжка, така че да можете да си купите нов. Същото нещо е и с хората, но понеже хората търсят някакви алтернативни варианти за оцеляване и някак този ресурс постоянно бива мачкан, което всъщност се нарича експлоатация. Предлагам ви да поговорим за новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Той беше приет в последния работен ден на 48-то Народно събрание - съгласно разпоредбите в Кодекса на труда минималната заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца. Размерът на възнаграждението включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Решението, г-н Сарийски беше посрещнато с недоволство през м. февруари, както от работодателските организации, така и от синдикатите. Сред специалистите пък имаше и съмнения доколко механизмът действително може да се приложи у нас. Как вие приемате тази формула? Първо, да кажем, че това за което споменахте, че парламентът приема тази структура, този механизъм за определяне на минималната заплата в случая парламентът е нещо като пощенска кутия, защото механизмът за определяне на минимални работни заплати беше определен на европейско ниво с една Директива 2041 от 2022 г. и там в параграф 28 са записани механизмите. Те са три възможни алтернативи, по които вие трябва да определяте във всяка отделна страна. И всъщност, това, което правеше парламента беше да изтегли една от трите клечи. Прави ми впечатление обаче, че някак е говореше основно за това дали да минем към процент от медианната (заплата) - 60% от медианната или 50% от средната. Един от инструментите, който беше предложен в Директивата, беше да вземете необходимо присъщи разходи, т.е. основни стоки и услуги, които потребява всеки човек, защото това е ролята на минималната работна заплата да може да ви покрие точно разходите без които не можете. И всъщност, ако бяхме преминали към този режим за определяне на минимална работна заплата щяхме да решим един много сериозен проблем, срещу който между другото, работодателите роптаят и то с право. Вижте какво се получава вдигайки минималната работна заплата вие увеличавате и средната работна заплата. И следващата година, когато смятате пак 50% от средната работна заплата, пак автоматично ще трябва да увеличавате, увеличавате, увеличавате, т.е. това е като един режим на автоиндукция. Това е първият проблем, с който работодателите не са съгласни. Вторият проблем, с който пък синдикатите не са съгласни, е че при този механизъм на определяне на заплатата не правим връзка между разходите за издръжка. Тоест и от едната и от другата страна виждаме нещо, което е тотално неадекватно. И вместо парламентът да вземе решение, което да стъпи върху тази база за която говорим - необходимо присъщи разходи, парламентът реши да мине с един компромис. И втория голям проблем е, между другото споменахте тристранката, бих казал, че работата на тристранката е меко казано компромисна. Защото един от големите проблеми с минималната работна заплата е, че тя е много различна за различните браншове. Само направете съпоставка, ако бяхте IT, минималната работна заплата щеше да бъде около 20% от средната, т.е. колкото и да я увеличават, нямаше да има никакво значение за работещите в този бранш. Докато при хотелите и ресторантите там става дума за за 78%. За туристическия бранш ще бъде най-пагубно. Пагубно за работодателите. За работодателите, да. Защото не обичат да плащат, точно така. Но всъщност там е много дълга тема, отделен е въпросът до каква степен осигуряването е на база реални доходи, отделно е структурата на доходите. Много дълга тема и наистина, по-добре да не навлизаме в нея. Проблемът е, че когато нямате диференцирано заплащане на отделните браншове и на отделните региони се преминава към един режим на уравниловка, която засяга едни браншове и едни региони, а други не. Ето, например в София средната работна заплата е близо 3 пъти по-висока от тази, която е минимална. Докато, ако вземете примерно Видин, Монтана, Хасково и т.н., там е от порядъка минималната работна заплата 70-72% от средната за региона. Да, но минималната работна заплата ще стане близка до средната в области, за които говорите и вие. Те не са малко тези области. През 2020 г. още имаше едно предварително споразумение в тристранката да се премине към режим на диференцирано определяне на минималните заплати, но както виждаме до ден-днешен, това нещо не се случи. А срокът беше началото на 2021 г., а ето вече 2024 чука на вратата, но за такова нещо дори не се говори, което би било много ефективно и в много страни се прави. Всъщност определяте една базова работна заплата, която ви е за страната и оттам слагате надбавка да речем лондонска, бирмингамска и каквато се сетите, защото е нормално, когато живеете в метрополията, в голям град, в бизнес центъра, вашите разходи за издръжка да са по-високи от средните за страната и обратното. Та този механизъм би бил много по-адекватен, но не виждаме стъпки в тази посока. И затова всъщност единственото, което правим с тази минимална заплата е да задълбаваме проблема, а не да го решаваме. Икономически оправдано ли е минималната работна заплата да бъда 933 лв. Според доц. Сарийски това е оправдано, трябва да се случи, дори повече. Може би защото реалността е скъпа и ще става все по-скъпа, нали доц. Сарийски? И да и не. Ще ви кажа защо. От една страна, за да можете да осигурите издръжката на живота наистина заплатата трябва да бъде по-висока. Говорихме за тези 1800 лв., които са бруто. Но от друга страна, ако увеличите заплатата прекомерно, това означава натиск върху разходите на работодателите за труд. А има предприятия, които работят при ниски маржове на печалба. И всъщност тук опираме до системния проблем. Ако мога да направя един паралел, проблемът е горе-долу като с производството на електроенергия. В момента да речем, спорим за това дали да затворим въглищните електроцентрали, които осигуряват евтина и достъпна енергия и т.н. или да не ги затворим. Ако не ги затворим, рано или късно ще се изправим пред проблема с въглеродните емисии, зелени сделки и т.н. Тоест, ние сме в един етап, в който можем малко да поотложим затварянето на тези централи, но рано или късно това ще се случи. Къде обаче е същинският проблем? Ами проблемът е ликвидирането на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй", защото ако тези блокове работеха, сега тази дилема нямаше да стои пред нас. Но както виждате конфликтът е в момента за въглищните централи и никой не търси отговорност на онези, които ни докараха до там да правим този избор. Същото нещо е и със заплатите. Ние от десетилетия правим икономика на ниските доходи, ниските заплати, ниските маржове на печалба и т.н. Икономисваме от разходи за труд и сега, когато сме изправени пред необходимостта, как да го кажем, конвергенцията на цените. Даже има цени, които са доста по-високи от средноевропейските да трябва да бъдат увеличени заплатите, за да могат да догонват цените. Сега обаче ние не можем да го направим, заради особената структура на добавената стойност. Ние се превърнахме в икономика, която произвежда, извинявайте за израза, но салфетки и мръсни чаршафи и борци с миналото, нищо друго. Ами няма как да може да подсигурите по-висока заплата при положение, че нямате добавена стойност. Не на последно място тук до голяма степен вина има и самия бизнес, самите предприемачи, защото за да може да осигурите адекватна заплата, трябва да произвеждате завършен продукт. А българският бизнес, поне огромната част от него някак се примири с положението си на ниските нива на веригата на добавена стойност, където работите горе-долу на ишлеме - произвеждате суровини, полуфабрикати, заготовки и т.н. И ако се замислим с вас колко предприятия съществуваха и колко бяха закрити. Най-добре да се замислим колко стоки, ако ви вдигнат сега заплатата с 20% колко стоки ще можете да си купите “Произведено в България" и лесно може да си дадете отговор на въпроса, защо нямаме адекватни печалби, от които да могат да дойдат и по-високите разходи за труд, т.е. вдигането на заплатите. Проблемът е системен, че ние сме в т.нар. “капан на средните доходи", нека така да го наречем, просто в икономиката е прието, макар че голяма част от слушателите съм сигурен, че в момента роптаят и казват, че доходите им са под средните и това е така. Проблем е, че икономиката навлизайки в капана на средните доходи няма лостове, няма механизми с които да може да прескочи този капан и да излезе отгоре. Тоест, да се превърне в една страна, която произвежда продукти с висока добавена стойност, като да речем Германия, Франция, Нидерландия и т.н. И още един проблем, че в момента навлизаме в един период, в който тези скокове ще стават все по-трудни. Докато една Румъния успя да речем, благодарение на това, че успяха да привлекат ефективни инвестиции, за разлика от България, румънците доста внимателно си преценяваха какви инвестиции да привличат и какви не. И това доведе предприятия, които произвеждаха завършен продукт. Това доведе до промяна нагласите на предприемачите и съответно производство на румънски телефони, хладилници, телевизори и т.н. Можете да видите, има верига, която е румънска от която пазаруват българските граждани и от която можете да си купите точно такива румънски стоки. Българският аналог на българска верига, която да предлага там своите стоки, които са произведени тук в България, все още няма и няма и да има. Та това е проблемът с определянето на минималната заплата. Достигаме в един момент, в който сме така да се каже балансираме на острието на бръснача, но това е състояние, което не може да продължава дълго. Нека с вас коментираме, ако минималната работна заплата стане 933 лв., увеличението вече е факт, как това ще се отрази в краткосрочен и съответно в дългосрочен план? За дългосрочен ми е трудно да кажа, защото увеличавайки минималната работна заплата, не означава, че тези пари, които ще получат повече работещите като горница, веднага ще бъдат налети на пазара. Тоест, това ще означава по-високо потребителско търсене и по-високи цени. И всъщност, този ефект от вдигането на минималната работна заплата много бързо ще бъде изконсумиран. Проблемът е обаче, че тези хора, които ще получат увеличение на минималната си заплата, няма да отидат да си купуват телевизори, хладилници и т.н., те ще си купуват стоките с които живеят - храна, медикаменти и т.н. , т.е. цените на тези стоки ще се увеличат и те са тези, които изпреварващо нарастваха. И още една вметка, ако искате да направите сравнение, между да речем България, Германия, Австрия и т.н. ще видите, че за много стоки, включително да речем като мляко, олио и др., там цените са по-евтини. До скоро имаше един сайт, който беше foodprice.bg на който можеше да направите сравнение, като чукнете българска стока и да видите колко е тази стока в Германия, Франция, Австрия, Гърция и т.н. Сега като чукнете тези бутони не излиза абсолютно нищо, просто данните бяха скрити, за да не можем да виждаме колко е мизерно положението в България. Г-н Сарийски, интересни данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които показват къде се намираме ние спрямо останалите държави по минимална работна заплата. Можете да предположите, ние сме на дъното на тази класация. На първо място са французите, Франция с 13,80 долара на час, ниво, което е достигнато през месец май. И въпросът ми е можем ли да ги достигнем ние тези французи? Нивото до което е достигнала Франция е резултат от една борба, която продължава близо 200 години, ако не и повече и то кървава борба. При нас, бидейки в ситуацията, в която се събира една тристранна комисия, заседава, взима пожелателни решения и после част от тях не се изпълняват. Споменахме преди малко това за въвеждането на диференцирани ставки за минималната работна заплата. Във Франция, ако се върнем, да речем някъде края на XVIII началото на XIX век, там може да видите за каква върла експлоатация е ставало дума. Не знам дали знаят вашите слушатели, но примерно трудовата книжка е въведена във Франция 1803 г. Ама не, за да ви пази правата, а за да може, ако създавате проблеми, ако участвате в някакви протестни стачни действия, просто работодателя да ви го запише това в книжката и другия, който иска да ви наеме след това, защото той ще ви изгони рано или късно, да знае, че вие сте проблемен. В момента сме точно на това дередже и в България. Регионите, за които споменах, това са полуобезлюдени региони в които има т.нар. монопсония, т.е. там работодателите са един ограничен брой хора, които вечер сядат и си приказват и имат точно такива регистри, за които говорим и в момента, в който някой работник започне да създава проблеми той не може да си намери изобщо работа в региона. Така че това е причината, окупирането на тези региони от един малък кръг, нека да ги наречем бизнесмени, които предлагат работни места, де факто води до картелирането на този пазар. И всъщност, това е едната от причините да имаме толкова огромна пропаст между възнагражденията в големите населени места и в полуобезлюдените райони. Като си говорим за това как ще достигнем Франция - за това е необходимо първо, да имате адекватна регулация, което е невъзможно с лозунгите, които слушаме, че държавата е лош стопанин и че бизнеса не можел да диша. Добре, да де, ама когато бизнесът бъде оставен да диша на свобода, той обикновено издишва целия кислород и не оставя абсолютно нищо за работниците. Това е ситуацията, която наблюдаваме в малките населени места. И на второ място, за да може това нещо да се случи, трябва да имате адекватна регулаторна рамка, която да защитава правата както на едната, така и на другата страна. А за съжаление, в България това нещо също го няма и голяма част от бизнесите, в т.ч. да речем търговията на дребно, бяха превърнати в ловно поле на един ограничен кръг от свръхголеми, от мастодонти, които диктуват условията, и в които не може да се говори изобщо за пазарна конкуренция. Тоест, ние имаме един уж свободен пазар на който последното свободно нещо са цените. Имайки тези проблеми, не можем да преминем към адекватно възнаграждение на труда и достойни условия за труд, и съответно стандарт на живот без да решим тези проблеми, за които споменах преди малко. Нека споменем все пак, че България изпреварва членки на Еврозоната, това са Естония, Словакия и Латвия, по обясними причини, може би. Те разликите не са много, за 10 лв. и 78 ст. при нас в България, до подобни суми и там, стотинки е разликата. Най-адекватното сравнение е да видите брутния вътрешен продукт на човек от населението по стандартна покупателна способност. Тоест, може да видите човек във физически обем какво произвежда, в България от порядъка на 56-58% по последна статистика, докато Балтийските републики са някъде с около 1/3 по-високи показатели от България, в т.ч. и Румъния. Румъния е с близо 1/2 по-добър показател от нашия, та това е меродавното, с парите, които получавате, какво можете да си купите в магазина, това е адекватният показател. Ако минималната работна заплата стане 933 лв., това как ще се отрази на инфлацията? Ами разбира се, ще я ускори. Ние в момента се радваме на един период на относително спокойствие. Ако погледнем последните 3 месеца инфлацията е от порядъка на 7,5%, но предстои увеличение до края на годината от една страна, заради ръста на цените на суровините. И от друга страна, след увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г., съвсем естествено е тези пари да се прелеят в пряко потребление, т.е. покупка на такива стоки като хляб, захар, брашно и олио и хранителните стоки, съвсем естествено е да поскъпнат изпреварващо. Това обаче няма ли да спъне България по пътя й към Еврозоната, увеличаването на инфлацията? Дай Боже, дай Боже да я спъне, но няма да е само това. Ако погледнете малко назад във времето, не можем да се впишем в т.нар. конвергентни критерии, защото когато се оценява конвергенцията не се гледа моментно състояние, а се гледа период назад във времето. Така че ние в момента не покриваме този критерий. Вторият проблем е с бюджетния дефицит. Както виждате от предложенията на Министерство на финансите се вижда едно така меко казано притеснение, и опити да се събира колкото се може повече като приходи, именно по тази причина, че ние към края на годината с тези темпове на събираемост не можем да подсигурим бюджетния дефицит, който е под прага определен от Маастрихстките критерии. И затова проблемът не е само с инфлацията. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 810 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/135 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 06.10.2023 г.
0
на 06.10.2023 г.
0
на 06.10.2023 г.
0
на 06.10.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
