Заради банковата тайна частни съдия-изпълнители запорират заплати и социални помощи по сметки на длъжници, въпреки че парите са недосегаеми по закон. Хиляди са гражданите, чиито защитени доходи сме блокирали, алармира шефът на гилдията Георги Дичев. Частните съдия-изпълнители настояват за промени в закона, за да не прибират суми, които не искат и нямат право да вземат.
Те запорират сметки на длъжници, посочени от кредитора или при отговор от банка, че длъжникът има сметка при тях. Блокират ги, защото законът ги задължава, без обаче да знаят дали в нея изобщо има пари и ако има, откъде са - спестявания, продажба на кола или нива, заплата, пенсия или помощи за безработица, майчинство или инвалидост, които масово се получават чрез трезор на карта.
По закон социалните помощи са несеквестируеми, т.е. защитени изцяло, а трудовите възнаграждения и пенсиите - частично (виж таблицата в галерията). "Заради банковата тайна не знаем, че по сметката се превежда заплата или помощи и в момента, в който я запорираме, увреждаме длъжника, без да искаме", каза Дичев.
Сега единственият начин длъжникът да ползва парите, които му гарантират минимален жизнен стандарт, е да представи на частния съдия-изпълнител, който ги е запорирал, удостоверение от работодателя или от НОИ, че по блокираната сметка му превеждат заплатата, пенсията или социалните помощи. Тогава той ще вдигне запора частично или изцяло.
Това трябва да се направи възможно най-бързо, защото преведе ли банката парите на частния съдия-изпълнител, връщане няма - сумата е дошла от запорна сметка, а не от работодател или от НОИ.
Граждани, останали без никакъв доход по тази причина, са подали жалби до Камарата на частните съдебни изпълнители, националния омбудсман и правосъдния министър, който контролира дейността им. "Опитваме се да им обясним проблема, но не всички го разбират. А и е трудно да го разбереш, когато останеш без една стотинка", коментира Дичев.
Ръководството на гилдията е обсъдило въпроса с омбудсмана Константин Пенчев. Частните съдия-изпълнители и "адвокатът на народа" са категорични, че трябва промяна в закон, за да се защитят хората.
Подготвени са предложения за поправки, които екпертите на Пенчев проучват, преди той да им съдейства за законодателна поправка.
Вариантите са различни. Единият е в закона за кредитните институции и Гражданскопроцесуалния кодекс изрично да се запише, че заплати, пенсии и социални помощи в банкови сметки не подлежат на запориране. Тогава сметката се блокира, но банката не превежда на частния съдия-изпълнител трудовото възнаграждение или помощите, а останалата сума от нея, ако има такава. Това е възможно, защото трезорът има информация откъде са дошли парите в запорираната сметка.
Другият вариант е банковата тайна да падне за частните съдия-изпълнители, както е в много държави. "Без значение е как ще се подходи, искаме крайния резултат - да не прибираме пари, които не искаме да вземаме", категоричен е Дичев.
Източник: в. "24 часа" |