ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Инж. Качамаков: Очакваме в Бюджет 2023 да има повече пари за строителство | ||||||
| ||||||
Поканихме г-н Качамаков по повод Деня на българския строител, който отбелязваме днес. Добро утро. Добро утро. И ми позволете преди да започнем нашия разговор да поздравя всички строители с нашия професионален празник. Желая им много здраве и успехи. И разбира се, всички, които носят името Димитър и неговите производни. Да, да бъдат честити! И ние също ви честитим празника и ви пожелаваме много успех занапред! Благодаря. Инж. Качамаков, какво е положението на строителния бранш у нас? Строителният бранш не е в цветущо здраве. Знаете, че ние сме добре когато имаме работа и когато изпълняваме обеми от строителството. Статистиката за съжаление сочи, че ако през 2020 ние сме изпълнявали 23 милиарда на годишна база, през 2021 година това спадна на 16 милиарда, а съгласно анализите ни към момента, за полугодието ние имаме 6,6 милиарда за тази година. Така че не можем да бъдем добре, тъй като за да може браншът да работи, той трябва да може да бъде захранван с работа и инвестиции. Какви са предизвикателствата днес пред вашия бранш? Бих казал, че едно от основните предизвикателства е липсата на кадри. Това е проблем, който при нас съществува от години. Хората, които ние обучаваме, се преместват на Запад, отиват да работят на места, където получават по-добро заплащане, и ние трудно се справяме с хората, които трябва да изпълняват обектите. Това е едно от сериозните предизвикателства. Другото, което от около година е предизвикателство пред нас, е индексацията, която е на строителните договори, която е свързана с обстановката и със ситуацията, която е всеобща в света. Бих казал, че имаме към момента някакво разбиране, стигнахме донякъде, до индексиране на материалите, но още нямаме реални резултати. Надявам се да можем да се справим с това предизвикателство в следващите няколко месеци вече реално да започне индексирането на договорите за строителство. И разбира се, това, което казах, предизвикателство е да можем да убедим някак си управляващите, ако говорим за обществени поръчки, да има повече инвестиции в строителството. Председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите инж. Илиян Терзиев заяви, че има драматичен спад в произвежданата строителна продукция. На какво се дължи това, според вас? Ами може би основният проблем е драстичното намаляване на възлагане на работа, както казах. Това са спрени поръчки, има разбира се, и забавени плащания, поради което някои от колегите трудно изпълняват договорите, съответно няма изпълнена работа. Тоест, това пак се отразява на изпълняваните обеми. Това бих казал, че е основата причина на спада. И разбира се, и всеобщата инфлация. Ако гледаме частния сектор, и разбира се, притеснението на всеки частен инвеститор какво ще се случи. Просто хората са по-внимателни. Инж. Качамаков, по какъв начин спадът на производствената продукция ще се отрази на държавния бюджет? Нещата са свързани. Всъщност, държавният бюджет, който основно се пълни от нашите данъци, в момента, в който ние изпълняваме по-малък обем, фактурираме по-малко, естествено, няма начин това да не се отрази, тъй като ние ще внесем нашия данък в по-малък размер. Така че държавният бюджет, ние разчитаме на него, за да може да осигурим инвестиции, говорим за държавни поръчки пак, но ние връщаме една голяма част от парите, които получаваме във формата на данъци и осигуровки. Така че ще има намаляване и на нашите данъци в държавния бюджет. Негативно ще се отрази. В тази връзка също какви са вашите очаквания за новия бюджет за следващата година? Наблюдавайки политиките у нас, какво е редно според вас да се направи във връзка с вашия бранш? Аз вчера наблюдавах разговорите в Народното събрание. Това, което виждам, върви се към едно удължаване на бюджета от миналата година. Естествено, нашите очаквания са за повече пари за строителство, повече пари за инвестиции. Тук пак бих споменал индексацията, което за нас е много сериозен въпрос. Не виждам, в бюджета има някакви пари, които са заложени, но реално ние бихме искали да има и заложени пари за тази индексация, защото иначе тя ще остане само на книга. Ние имаме разписана методика вече, приета, приета и в закона това, че ще се индексират договорите. Но ако няма пари, това просто ще остане една добра идея. Така че разчитаме в бюджета за 2023 година да бъде помислено и за това. А относно политиките, пак бих казал, че политиките, първо, трябва може би да се спре с квалификациите, които последните месеци така заляха нашия бранш. Ние бих казал, че сме структуроопределящ сектор, който изпълнява между 8 и 12% от БВП на държавата и сме сериозни хора. Не може, ако дори има някакви такива проблеми, които широко се афишират по някои от обектите, това не означава, че целият сектор попада под тази квалификация. Така че просто политиците трябва да знаят, че строителство винаги е имало и ще има, и ние ще оцелеем, а и няма начин без строителите държавата да върви напред. Така че относно политиките пак нека се замислим и да имаме повече инвестиции, да можем повече в моменти на криза всеобщата световна практика е в тази посока, че когато има криза, трябва да се инвестира в инфраструктура. И както казах, тези пари, те се връщат в един момент и в държавата и в държавния бюджет. Да. Инж. Илиян Терзиев за съжаление съобщи още една много лоша новина, че все повече строители биват освобождавани от шефовете си, след което те отиват на борсата, и така да се каже тежат на бюджета на Националния осигурителен институт. Защо според вас, този проблем е налице? Ами всъщност, това е следствие от намаляването на работата и на спрените поръчки, за които споменах. Както казах, нещата са свързани. Когато примерно има проект, който в един момент има някакво забавяне или съответно цените вече не издържат съгласно новата обстановка, няма индексиране на този проект, колегите да, имаме няколко вече такива случаи, бих казал даже доста, когато колегите преценяват кое е по-изгодно за тях – дали да си прекратят договора, да си платят неустойките и да приключат, което означава и освобождаване на хората, или да продължат да работят и да продължават да плащат от себе си разликата в цените. Ако те изберат първия вариант, разбира се, това се отразява и на служителите и работниците, те биват освобождавани, отиват на борсата и започват да тежат даже още повече на бюджета. Защото това, което казах преди малко, ние пращаме данъци, но когато ние не ги плащаме и осигуровки, те всъщност се поемат от държавата. Така че там ефектът е дори още по-негативен. И по какъв начин вие, от Камарата на строителите, ще борите за решаването на тези проблеми? Всъщност, проблемите, които са с освобождаването на хората, те се борят единствено с осигуряване на повече работа. Не трябва да се достига до този момент, в който ще трябва да се освобождават хора, но това е свързано пак с обема на работа, което пък от своя страна е свързано с инвестирането в строителството, с обществени поръчки, с частни възлагания, просто с повече работа. Ние ще се опитаме, и го правим, да комуникираме с всички държавни институции, тъй като частният сектор се води след държавния, общо взето там нещата също са свързани, да комуникираме и да обясняваме, че всъщност правилното е да не се спира строителството, тъй като една спряла машина много трудно и много скъпо след това тръгва. Така че за мен това е едно от най-важните неща, които трябва да се правят в момента. Просто трябва да убеждаваме всички, че са необходими инвестиции в строителството. Строителството, което може би заради инфлацията, заради войната в Украйна става все по-скъпо у нас. Тези неща неминуемо се отразяват на строителството и у нас. Въпреки, че казвате, че работата е намаляла, наблюдаваме в София отново едно презастрояване. Навсякъде се строи, инж. Качамаков. Какви са вашите наблюдения във връзка със ситуацията в София? Налице ли е презастрояване, имаме ли такова наистина? Първо да кажа, че увеличаването на стойността на строителството не е само в България. Това е всъщност процес, който на практика е в цяла Европа, даже бих казал в цял свят. Нормално е да се увеличават материалите, оттам и продуктът. Относно София бих казал, че пазарът диктува. Има едни статистики, които са жилищни стратегии бих казал, които са в дългосрочен план, показват, че ние даже изоставаме в строителството на жилищни сгради. Така че аз нямам впечатление, че имаме презастрояване от гледна точка на обема. По-скоро това, което се вижда, което за мен е проблем, че липсва инфраструктурата, която е необходима по тези нови квартали, които изглеждат пълни с блокове или някои път създават едно усещане за призрачност, че просто е прекалено, прекалено застроено. Но според мен, при една добра планирана инфраструктура – това са канализации, улици, зелени площи, градинки, знаете, живущи, които са в квартали, които са в южната част на София, редовно протестират за това, за детски градини също. Така че според мен, строителството, нямаме презастрояване. Да, имаме в един момент в последните години може би малко повече офис площи, които се строяха много офис сгради, сега нещата малко се обръщат, но както казах, пазарът диктува. Когато в един момент има пренасищане на офис площи, инвеститорите започват да строят повече жилищни сгради. Така че според мен, проблемът е по-скоро в инфраструктурата на тези квартали, в градското планиране, което разбира се от Столична община ние имаме много добър и добра визия, главен архитект, който се опитва това нещо да го планира и променя, но това е дълъг процес и сложен. Така че тук много важно е и самата Столична община да предвижда в собствения си бюджет и пари за отчуждавания, защото всички тези неща, които казах, те не стават без финансиране. Това е също една от причините, която има забавяне на тази инфраструктура, за която говоря. И за финал на нашия разговор как ще отбележите вие и вашите колеги днешния ден? Разбира се, ще се съберем да хапнем, да се видим. Ние имаме в края на деня, нашето областно представителство организира празник, на когото са поканени всички строители. Разбира се, те вече са се записали, така че няма да можем да поканим всички желаещи, но ще го празнуваме подобаващо, както всички строители на Димитровден. Надявам се да бъде чудесен, прекрасен празник. Благодарим ви за това интервю. Ние ви пожелаваме успех! Благодаря и аз. |
Още по темата: | общо новини по темата: 810 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/135 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: