© Олег Попов/Архив БТА

"Снимка с указание" за публикуване на първа страница на всички национални вестници

"По онова време имаше ясни правила как да се снима Тодор Живков", спомня си Олег, днес фотограф на Investor Media Group.

"Фотографите нямахме право да се доближаваме на повече от 3 метра до него. Нямахме и право да го заговаряме. От протокола му идваше нареждане къде точно застава Живков преди снимка, а сега трябваше аз да му кажа къде да застане", разказва прочутия ни фотограф и продължава:

"Тогава обикновено подобни снимки се правеха от няколко фотографа - от БТА, националния архив, личния фотограф на Тодор Живков, снимаха и от Българската телевизия. Странното беше, че в онзи момент бях абсолютно сам. Нямаше други снимащи в кабинета".Олег Попов обаче бързо взима решение и казва на Първия къде да застане, за да стане снимката възможно най-добра. Веднага след това в стаята е доведен и световният ни шампион във вдигането на тежести Наим Сюлейманов. Двамата трябва да се снимат един до друг, да се демонстрира как всички са щастливи и доволни от смяната на имената по време на Възродителния процес.

Снимката, която Олег Попов трябва да направи, е специална и с указание от ЦК на БКП. От пресфото на БТА вече са съобщили на всички вестници, излизащи тогава, че снимката трябва да е на първа страница. Подобни снимки освен че трябва да са перфектни като визия, трябва и да носят послание, което управляващите искат да отправят. А одобрението за публикуването им идва лично от Милко Балев.

"Застанаха, здрависаха се и започнах да снимам. Снимах цяла лента. А после докато чаках да ми се прояви филмът изпуших десетина цигари, задължително беше всичко да е наред", спомня си Олег Попов. И признава, че при гаф с подобни снимки обикновено следва уволнение. Защото на другия ден тази снимка трябва да се появи във всички издания - от "Работническо дело" до "Народен спорт".

В крайна сметка всичко е по мед и масло. Демонстрираната близост между Живков и знаменития спортист обаче е привидна - само дни по-късно Наим Сюлейманов тръгва с националния отбор на България за световната купа в Мелбърн и повече не се връща в България.

Но каква е историята на бягството му?

Наим е роден на 23 януари 1967 г. в семейство на български турци от село Птичар, Момчилградско. Започва да се занимава с вдигане на тежести от ранна детска възраст и още на 15-години започва да печели титли и да подобрява рекорди.

Когато е на 16 печели сребърен медал за България от световното първенство в Москва. Следващите 2 години той стъпва на най-високото стъпало в света в своята категория и печели 2 титли за България. Последната е на световното първенство в София през ноември 1986 година - по-малко от месец преди Наим да избяга в Турция. Разбира се, "Джобния Херкулес" прави 2 световни рекорда в своята категория до 60 килограма - изхвърля 147.5 кг, а другият му рекорд е в двубоя - 335 кг.

По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов, а това става повод той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Както по-късно става ясно, всичко е планирано и добре подготвено.

През късната есен на 1986 година двама мъже изчакват шампиона след поредната тренировка в София и му разкриват плана за действие. Той се съгласява, защото по думите му по-късно, не може да се примири със смяната на своето име. Така една вечер по време на престоя в Мелбърн плана влиза в действие. Същият ден Наим печели поредното състезание от световната купа. Вечерта има организиран банкет за всички щангисти, но Наим отива при треньорите и им съобщава, че се прибира в стаята си, защото не се чувства добре след тежкия ден. Така малко преди полунощ Джобния Херкулес отива в стаята си, набързо си стяга багажа и излиза навън, където го чакат трима души с кола.

Твърди се, че те са български турци, които живеят вече в южната ни съседка. Датата е 8 декември 1986 година. Мъжете откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Няколко дни след изчезването си Наим е качен на самолет за Лондон, където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал.

Така Сюлейманов се озовава в Турция, където е посрещнат като национален герой. А и има защо - в своята славна кариера Наим Сюлейманоглу става 3 пъти олимпийски шампион (1988, 1992, 1996 година).

Каква е реакцията на България?

В първите дни Сюлейманов официално се води изчезнал. На 10 декември 1986 г. държавната БТА съобщава накратко: "От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност. От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си".

Два дни по-късно БТА допълва информацията за щангиста, като отбелязва, че "злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин".

Докато в България официално никой нищо не казва какво става в шампиона, на 12 декември английските медии подробно описват случилото се: "Българският шампион във вдигането на тежести Наум Шаламанов пристигна в петък сутрин в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо убежище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го отведоха в посолството на Турция".

Британските медии съобщават и още нещо любопитно, което явно показва, че българската страна е била в неведение до последно за случващото се.

"Няколко часа, след като самолетът напусна Австралия, властите в Канбера се свързаха официално с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са обяснили на българския представител, че австралийските власти нямат намерение да задържат в страната чужди граждани, които искат да я напуснат".

Едва след демократичните промени медиите в България търсят гледната точка на Наим. А той обяснява, че е решил да избяга от страната когато българските власти сменят името му.

В крайна сметка Наим получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българското правителство реално не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 г. и получава парична компенсация от 1 250 000 долара. За успехите на тежкоатлета в първите години у нас обаче се говори под сурдинка.

Нататък Сюлейманоглу записва името си със златни букви в историята на щангите. Той е трикратен олимпийски шампион, седемкратен световен и поставя над 40 световни рекорда.

Източник: dnes.bg