Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Ивайло Шопски: Минимална работна заплата от 780 лева означава, че нашият политически елит се е провалил и трябва да го сменим | ||||||
| ||||||
Как изглеждаше годината през погледа на национално ангажираните анализатори? Защо казвам национално ангажирани – защото в студиото на "Фокус“ е Ивайло Шопски, основател на Национално движение "Бащино огнище“. Здравейте и добре дошли. Добре заварили. Сега най-напред да започнем с това, че вие имахте една идея да се разраснете и да участвате в политиката. Дори се роди идеята за кръгла маса, на която да се набележат всички точки от плана за спасяване на България, нали така, правилно цитирам? "План за Отечеството“ е озаглавена нашата кръгла маса, защото силното ни желание всъщност е да съберем на тази кръгла маса всички заинтересовани. Ние ще покани граждански организации, общественици, политически партии, накрая да седнем всички на една маса, за да изготвим план, по който да се движим, защото за съжаление всички наши съседи имат през последните 100 и повече години план, който следват, а ние нямаме такъв и всяко едно правителство хаби обществената енергия в различни посоки. Крайно време е да се обединим около няколко основни точки, които да сплотят нацията и да заработим заедно. Това обаче звучи наивно, без да ми се обиждате, защото виждате, че партиите в парламента не успяват да се обединят дори около един проектокабинет, толкова много са разделени. Как си представяте, че ще ги накарате да седнат на една маса? Според мен дойде един момент, в който те наистина разбраха, че ако не променят нещо в поведението си, скоро самото общество ще ги отхвърли. Виждате вече как знакови партийни лидери предпочитат да дадат крачка назад и да не са лицето на партиите си, явно защото се засрамиха вече от действията, които са извършвали, и се опитват чрез подмяна на играчите, чрез извеждане на преден план на неопетнени лица да си върнат общественото доверие. Ето, ние им даваме един шанс такъв – седнете и с по-малките, и с по-големите, уважете всички субекти всъщност, които се интересуват от политика и от обществен живот, и наистина да направим. Ние знаем българите какво искат, те не искат много. Дайте да направим план как да го постигнем и да действаме. Стига толкова приказки, стига толкова обещания. Наскоро слушах и на Янев едно интервю и той каза "Ние сме намислили нещо, обаче като му дойде времето ще го направим, тайно е, няма да го кажем“. Защо бе? Като имате добри идеи, елате да ги споделим, да застанем зад тях и да ги свършим. Какви са тия тайни работи, какви са тия постоянни обещания в бъдещето?! Ние казваме: стига толкова. Искаме конкретика, действия с дата, да кажем поемаме ангажимент, това и това ще свършим до тая и тая дата. Като не можеш – дай път на следващия. Това е, просто да седнем заедно и да го измислим. Нямаме друг шанс, защото виждате, че все повече обществото унива, разделя се – да му дадем малко на тоя българин надежда. Тогава аз сега да ви изпитам – кои са трите неща, които българите искат да се случат сега и веднага, и не търпят никакво отлагане? Естествено, българинът най-много се интересува от стандарта си на живот. Най-силно е притеснен от инфлацията и от това, че неговата заплата почти на 50% загуби покупателната си способност. И това се усеща по магазините. Колкото и да ни говорят сложни цифри и на такива неразбираеми езици различни икономисти и анализатори, човек усеща, като влезе в магазина, как чантата му става все по-празна и по-празна. Така че българинът иска най-вече на първо място да усети едно бързо подобряване на стандарта си, да усети малко, че примката около врата му се е охлабила. Другото важно нещо е справедливостта. Ние страдаме вече десетилетия наред от липсата на справедливост. Българският народ иска да види наистина, че всеки заема справедливото място в обществото си. Не може хора, които не ги знаем какво работят, които нямат един ден трудов стаж, да демонстрират огромни стандарти в обществото. Това го виждаме и в социалните мрежи – скъпи ваканции, скъпи коли, и в същото време тия хора ние не знаем с какво си изкарват хляба. Искаме справедливост, искаме за всеки това, което си работи и си изкарва, според това да си живее. Това е второто естествено. И третото най-важно нещо, което българинът иска да види според мен – българинът иска да види политически елит, който му съчувства, земен, разбираем, който е готов да го посрещне и да му реши проблемите, не да се загражда зад охрани, зад тъмни стъкла, зад заключени врати и т.н. Защо? Значи докато ги издигаме тия политици и им даваме властта, те мило и драго дават, ходят по телевизии, говорят хубави работи, дават интервюта. После почват да се крият от журналистите, да се заключват от хората, да се обграждат с охрана. Е ние затова ли ви избрахме, да се криете? Ето това искат българите – един земен политически елит, който да е нормалният човек, както със съседа да можеш да седнеш и да споделиш, така да отидеш при народния си избраник, при общинския си съветник, да си споделиш проблема и той да отиде и да ти го разреши, защото в крайна сметка нали за това сме го сложили там. Сега, като заговорихме за пари – 780 лева минимална работа заплата. Това е компромисното решение, до което достигна Министерски съвет, и синдикати, и работодатели пак се изпокараха по тази тема. Това им е работата. Какво да ви кажа, всъщност синдикатите ние отдавна знаем, че надали на 100% си изпълняват функциите, за които всъщност са създадени и съществуват. Често пъти те са и угодни на властта, заемат една уклончива позиция. Но в крайна сметка 780 лева – кажете го това на някой европеец за среден стандарт, сигурно човекът ще помисли, че сме някаква държава от Третия свят. Къде сме ние по стандарт на живот, щом говорим за 780 лева минимална работна заплата? Именно, именно, това е жалкото, че ние се борим за 780 лева. И тук трябва да ги е срам да… Аз съм убедена, без да съм поглеждала статистиката, че това е най-ниската заплата в Европейския съюз. Безспорно, безспорно. Ние сме най-бедната държава в Европейския съюз и това трябва да ни говори, че нашият политически елит, че нашите експерти, които ни управляват, всъщност са се провалили през последните години и те трябва или много рязко да се променят, да променят нещо и да покажат, че са сгрешили, т.е. да се разкаят, да поискат прошка ако щете от обществото, или наистина трябва да ги заменим с някой, който може да свърши работа, защото нещата наистина се вижда, че не ес случват. Кой каквото и да ти говори, в крайна сметка като си отвориш хладилника, като го видиш празен, като видим, че повечето българи са с кредити вече и живеят на кредит, какво има повече да си обясняваме, то цифрите говорят. Така е, безспорно. Иска ми се сега да поговорим за събитията, които белязаха 2022 г. през вашия поглед. Да започнем в чисто вътрешен план – кои са значимите събития според вас? Аз наистина бях удивен да наблюдавам процесите в обществото как за една година българите от крайно разделени на два полюса, воюващи и мразещи се един друг, успяхме да се обединим и да се разделим отново, само в рамките на една година. За какво се обединихме? Имаше едно огромно разделение в обществото по темата "КОВИД“. Тогава хората всъщност дори в социалните мрежи изпадаха до яростни обиди към непознати, квалификации, определения.Това бяха хората, които виждаха конспирация в КОВИД, и тези, които бяха "за“ твърди и решителни мерки. И тази разделителна линия, огромна пропаст, която зейна в обществото ни между поддръжниците на двете тези, изведнъж хората си простиха, забравиха я с отшумяването на КОВИД. Видяхме в началото на годината как изведнъж спря да се говорим за това нещо, простихме си, забравихме, обединихме се и рязко след това видяхме как отново се разделихме на две цялото общество по темата за войната в Украйна, по темата за кой е агресор, кой е умиротворител и т.н. И наистина това беше изключително интересно за мен да наблюдавам как може една нация в рамките на една година от крайни врагове да се обедини и отново да се раздели на две части. Безспорно събитието на годината е войната в Украйна. Зависи. Зависи, защото ако попитаме сега един аржентинец примерно, за който войната в Украйна е толкова някъде далеко и необяснима, нещо може би е чул там, а пък Световното първенство по футбол стои на първо място естествено за тях. така че много зависи от коя камбанария гледаш събитията. Да, от нашата, от родната ни българска камбанария, ако мога така да се изразя, войната в Украйна е може би най-тревожното събитие, което вълнува обществото. И измести КОВИД. Измести го. Аз казвам това споделих, че с отшумяването на КОВИД… В началото на годината дори шеговити фрази: "Путин уби КОВИД-19“. Да. Факт е, че това е събитието на годината, факт е, че ние много се разделихме по тази тема, особено в началото. Спомням си около 3 март какви спорове имаше дори да не се празнува националният празник. Ами какво да ви кажа? По някой път ние обичаме да сме, както има една метафора – по-католици от папата. Всичката Мара втасала дето се казва, че сме тръгнали в това да спорим кое да ни е националният празник. Толкова много неща има за вършене в България. Например ето вчера съвсем случайно разбрах, че едно от най-знаковите, най-големите училища, това е Техникума "Гагарин“ в Перник, е бил закрит, тихомълком затворен. Това е училище, което беше ковачница за кадри. Изобщо техникумите в България, които прераснаха в професионални гимназии, след това спря да се учи там и нивото падна, ето такива проблеми имаме, които трябва да решаваме, защото България след 5, след 10 години няма да има подготвени кадри. Ние стигнахме до това коя дата да празнуваме, коя не. Първо да поработим малко, после ще видим какво ще празнуваме. Аз така мисля. Много се говори за това, че забранява българския език в отделни региони на Руската федерация. Тази тема беше засегната и вчера, когато руската посланичка Елеонора Митрофанова беше извикана във Външното министерство. Как гледате вие на този казус и изобщо докъде се простира истината и къде започва заблудата и манипулацията? Точно тази сутрин си мислих ние обикновените хора колко сме дезинформирани. И ние всъщност не можем да направим правилен анализ на ситуацията. Ние можем да правим анализ на ситуации, случили се отпреди 100 години, защото вече историците започват да гледат на тях безпристрастно, и имаме документи, разполагаме с тях, и там можем да говорим. Но надали някой от нас, обикновените хора, разполага с достатъчно информация, за да направи истински правилен анализ на международната обстановка, защото ние сме по-скоро, как да ви кажа, ето, някъде по медиите да се чува за огромните протести във Франция и в Германия, които се случват през последните месеци, че хората са от месеци на улицата и протестират, и това не се отразява никъде. Защо? Ами ето, в момента дори в България има дезинформация. Но аз повече се тревожа не дали се забранява българският език някъде в Русия, аз се тревожа, че в определени територии в България българският език не се говори, и има територии в България, които са на практика автономни територии, и да ви кажа, там държавата почти не присъства. Дайте пример. Мога да ви изброя поне 10 града, в които има цигански махали, в които има над 20-30 хиляди души население, в които няма нито един държавен орган, който да влиза. Няма данъчни, няма Агенция по храните. Ако щете дори полицията влиза само при много тежки ситуации, и то организирано, подготвено, със спецотрядите и т.н. Там няма държава. Дори направих си едно усилие да извадя от интернет заглавия над 20: "Полицаи влязоха в еди каква си махала“. Добре де, аз като видя полицаи в "Младост“ примерно, където живея в София, не казвам: Полицая влезна в "Младост“. Това означава, че нашето общество вече негласно е признало, че цели анклави има, в които държавата не работи. Отделно има общини, в които доминира една определена партия, която уж не е етническа, където по същия начин централната държавна власт почти не се, там има местно самоуправление, което решава. Онзи ден бях в Шумен по личен повод, на гости. Ами там дори ми каза едно детенце, дъщеря на мой приятел, която е на 15 години, ми каза: "Мен ме е страх да изляза сама по центъра“. Дотам стигат нещата, разбирате ли? Така че дали някъде в Руся са забранили българския език, това не трябва да измества общественото внимание от проблема, че ние в България имаме територии, в които българският език не се практикува и го няма. Получава се така, че ние много обичаме да решаваме международните проблеми, а не виждаме нашите вътре. Едно от важните събития примерно на изтеклата година, което аз също искам да отбележа, това е темата за въвеждането на еврото. Знаете ли, че наскоро си мислих: ние се шегуваме със северномакедонците в социалните мрежи и им казваме: "Покажете ни една ваша монета или банкнота от преди 100 или от преди 200 години“. Т.е. главният символ за държавността, ние когато учим история, изследваме, археолозите, когато намерят, че някой владетел е сякъл монети, това означава: ето, имало е държавност. А ние сега в момента със съвсем лека ръка казваме: "Отказваме се от нашата национална валута“. Е добре, една държава без армия, без национална валута, без собствена външна политика, щото виждаме, че нямаме такава, ние държава ли сме всъщност? Трябва да си зададем въпроса дали изобщо ще бъдем държава? И ето, много интересен процес имаше също: събраха се общественици, разни организации уж така стихийно се събраха на една сбирка да правят референдум против въвеждане на еврото. Аз наблюдавах отстрани процеси, казвам си: хайде да видим този път дали ще успеят българите да се обединят около една кауза. Събраха се известни личности, общественици, организации, и отиде една партия, удари по масата и каза: "Ако не оглавим ние тази подписка за национален референдум, ще ви считаме за саботьори, не може вие да участвате и да събирате подписи“… То така или иначе според Конституцията не може да има референдум за еврото. Да, ама тази въпросната партия казаха, че от 11 януари започва подписка за референдума. Значи, те или не са чели Конституцията, или са излъгали хората, че ще започва такава подписка, или знаят нещо, което ние не знаем. И аз с огромен интерес следя дали тази партия ще си изпълни този ангажимент и дали ще започне така, както се говори в масовото пространство, на 11 януари подписка за национален референдум. Защото аз вярвам, че много хора ще застанат зад този референдум. Обаче, вижте как е направено хората да не могат да решават. Значи, повечето от партиите в парламента не са събрали толкова гласове, колкото се иска за един референдум, а те казват: "Ние сме национални представители“ – какви представители сте вие, като искате от гражданите да съберат непосилно количество подписи за да променят нещо, а вие ни управлявате с далеч по-малко гласове от необходимото? В края на разговора да си кажем нещо за следващата година. Какви трябва да бъдат приоритетите ни? И кое ще бъде събитието, според вас, на 2023 година, върху което ще се фокусираме ние, национално събитие? Определено живеем в много динамични и спорни времена. За България предстоят доста тежки времена, според мен. Наистина сериозни решения трябва да се взимат и най-важното нещо е наистина ние да успеем да създадем едно легитимно управление, което да говори от името на по-голяма част от хората, за да може държавата ни наистина да има стабилност, да даде спокойствие на бизнеса, въобще на хората, да могат да направят и едно планиране поне средносрочно., Трябва ни план за Отечеството, както се изразихме ние относно кръглата маса, която организираме на 18 януари. И всички могат да се чувстват заинтересовани хора и организации поканени. Има повече информация на нашия сайт на Национално движение "Бащино огнище“ за тази кръгла маса. Това трябва да бъде приоритета за следващата година – да имаме план за Отечеството, да напънем мишците всички заедно и да започнем да работим в една посока, за да си самопомогнем. Стига сме чакали някой да дойде от Европейския съюз или някой месия. Няма да стане, хора, 30 години го виждаме. Дайте да работим и да си помогнем сами, защото няма накъде вече. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 810 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/135 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: