Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Иван Игов: Близо една трета от децата са били жертва на тормоз през изминалата година | ||||||
| ||||||
Днес отбелязваме Деня на розовата фланелка. По този повод вече на пряката ни телефонна линия е детският психолог Иван Игов, с който ще си говорим повече за тормоза в училище и за тенденцията на сбиванията пред дискотеки. Благодаря, че се включихте в тази кампания, защото в България тя, за съжаление, не е много популярна. Ето, и вие казахте, че не се говори толкова за този ден у нас. Може ли да ни разкажете малко повече за него, защото наистина не толкова хора са запознати? Това е една история, която се случва в едно канадско училище преди петнайсетина години, мисля, че 2007 г., когато две момчета виждат как по-големи ученици от друг клас обиждат, блъскат и буквално бият и обиждат едно момче, защото отишло на училище с розово поло. И тогава те решават да съберат всичките си пари и да купят 50 розови фланелки, които на другия ден раздават на своите съученици и целият випуск на този ден е с такива розови фланелки като символ на подкрепа за техния обиждан и малтретиран съученик. И някак си тази кампания започва да става все по-популярна в света. Зная, че има и български училища, които се включва в нея, но за съжаление, не мога да намеря такива данни за днес. Надявам се в бъдеще това да стане все по-популярно с ваша помощ. Точно това исках да ви попитам – дали имаме организирани инициативи на този ден у нас, т.е. дали подражаваме на практиката в другите стани. Но ето, вие казвате, че има и училища в България, които подражават на този пример. Така е. И тук има нещо много важно. Понеже все пак да кажа, че доста години, близо 10 години се занимавах с насилието в училище, ръководих един екип, който под егидата и с финансирането на УНИЦЕФ адаптирахме програми за България, за българските училища. Обиколихме много места, срещахме се с много хора. За съжаление, тези програми изискват една много по-широка поддръжка и само желанието на училището и на учителите и учениците не стига. Тук трябва да се включват и държавни институции, и общински институции. Много трудно стигаме до тях, сякаш този проблем продължава да не се разбира в България. И правейки изследвания тогава, а се оказва, че тези данни се потвърждават и днес, 27%, близо 1/3 от децата са били жертва на някаква форма на тормоз през изминалата година. Само едно обяснение да направя – по света терминът за училищното насилие е bullying и така се е утвърдил. Ние в България можем да го преведем като тормоз, което означава, че едно дете е подложено на насилие не просто веднъж или случайно, а поне всяка седмица по веднъж. И като говоря за 27%, представете си какво огромно количество деца тръгват със страх на училище сутрин, защото знаят, че нещо може да им се случи, със страх си отварят телефоните, защото bullying е изключително силен и в онлайн пространството, и в социалните мрежи, и къде ли не. Повечето от тези деца не казват нищо на никого, защото се срамуват и се притесняват, че са в такова положение и че не могат да се справят сами, особено в юношеска възраст. Цифрите са… Цифрите са ужасяващи, цифрите наистина са много големи. Ужасяващи, да. Освен това трябва да кажем, че голяма част от децата, които по някакъв начин се затварят, самонараняват, дори стигат до суициди, до самоубийства, са свързани именно с този bullying. Много такива драматични случаи срещнахме тогава, във времето, когато работихме по този проект. Продължават да ми пишат колеги и деца. Няма да ни стигнат не едно, а сигурно пет предавания да говорим за тези случаи, но обществото не го вижда. Учителите… А защо не го вижда? Вие преди малко казахте, че продължава в България да не се разбира този проблем. Всъщност той зачестява ли и защо? Ако да – не го виждат нито институциите, или по-скоро не се говори толкова много за него. Виждат го. Имаше и обучения по училищата, имаше и програми. Знам, че във всяко училище даже задължително трябва да направят някаква програма, която е свързана с училищното насилие, но те са повече формални. Учителите са претоварени от работа. Само да ви кажа, че най-големият проблем, с който ние на времето се връщахме, и проблемът продължава да съществува, е пренаселеността на българските училища в големите градове. Училища, строени за по 300 деца, в момента в тях учат 1000-1500. Което е абсурдно. Така е. Аз съм над 60 години и по времето, когато бях ученик, временно беше въведено двусменното обучение в някои училища с идеята, че ето – ще построим училища, всичко ще си дойде на мястото. Нищо такова не се случва и до днес. И в такова огромно струпване на деца на едно и също място, при това от пет-шест възрастови групи, от предучилищна подготовка до 12. клас, всички тези негативни отношения, влияния и т.н. се предават едни на други. Но аз исках да кажа и нещо друго – защо този празник е толкова важен. Защото децата, които предприемат тази инициатива, те са от т.нар. мълчащо мнозинство. В един клас обикновено има един-двама насилници, такива, които се подиграват или обиждат и нагрубяват съучениците си, и едно-две деца, които са потенциални жертви, тези, върху които е насочена обикновено агресията. По-голямата част от децата в класа обикновено си мълчат. Едни се страхуват да не би да се обърне към тях насилието, други подражават по някакъв начин, опитват се, на насилниците, защото те са "готини“, а други просто се правят, че не обръщат внимание. И всички програми, които се правят по света, които са правени и продължават да се правят у нас, всъщност акцентът е точно върху тези деца, това мълчаливо мнозинство. Ако тези деца се откажат, покажат, направят нещо, както с историята с розовата фланелка, докажат, че са прави и това не се приема от мнозинството, те ще спрат. И нека не забравяме и нещо друго – че става дума за деца. Насилниците са също такава жертва, каквито са техните жертви, просто защото деца, с които не се работи, които имат такъв уклон да бъдат насилници и не се работи, са бъдещите насилници в цялото общество. Така да се каже ние си отглеждаме насилието в училище и след това го продуцираме вече като възрастни. Ето защо е толкова важно да се обръща внимание. Да, и това всъщност не е еднократно явление. Точно. Сега продължаваме с темата за тормоза извън училище, и по-скоро агресията. Станахме свидетели на множество случаи в последните месеци на сбивания пред дискотеки. Защо и не отмина ли тази тенденция или мода сред младите, не знам как да нарека точно този тип случки? Не, защото тя се засилва и стимулира от разширяващите се социални мрежи и опита на юношите да станат известни, като пускат обикновено тези видове насилие, които са провокирани, и минават през социалните мрежи. Понякога се зараждат там, а след това – физическият бой като част от това. Или пък много хора го снимат, превръщат тези хора в герои, защото имат хиляди гледания в разни социални мрежи като Тик-Ток, "Ю тюб“ – "Ю тюб“ вече, слава Богу, има достатъчно добра политика да не допуска такива клипове, но има достатъчно други социални мрежи, където тези неща се пускат, и така ти ставаш известен за един ден с насилието, което прилагаш, или унижението, на което подлагаш другите. Така че повтарям – социалните мрежи го засилват. От друга страна, нашите деца са директен образ на това, което се случва в обществото ни. В последните години забравихме за много неща и заради социалното напрежение вътре, войните отвън, какво ли не още, и забравихме, че покрай нас децата ни започват да живеят така. И колкото някои от хората в училище да се стараят или учителите, или дори родители да се опитват да го направят, децата започват да подражават на възрастните. И когато те виждат тази агресия да кажем в социални мрежи, медии или на други места, тази агресия започва да става част от поведението им. И това, което мен най-много ме плаши, е безнаказаността. Именно. Когато виждаш, че хора, които нарушават явно законите, всъщност остават над тях – и по пътищата, да не говорим и в политиката, човек ти казва "Аз мога да нарушавам Конституцията, защото обичам България – и какво от това?“ – естествено е и децата, и юношите да повтарят тези модели на поведение, защото те изглеждат много готини, изглеждат бунтарски. Знаете, всеки млад човек е своего рода бунтар, но всъщност от това страда цялото общество. И пак казвам, в последно време почти, почти нищо не говорим за децата си. През няколко месеца имаме предизборни кампании – почти никъде в предизборните кампании не се вижда нещо, което да е свързано с децата ни, със защитата на детството, с възможността на децата ни да получават по-добра подготовка, по-добро образование. Всичко това сякаш отива на някакъв заден план. Говорим за всякакви второстепенни неща, но не и за това. Второстепенни – имам предвид като заплати на учителите или нещо друго, което всъщност не се отнася пряко към децата ни и техния начин на живот и това с какво може цялото ни общество да защити детството, защото в противен случай същите тези деца днес ще бъдат едни възрастни с проблеми утре. По света има много сериозни процеси, които бивши деца и ученици, подложени на насилие, водят срещу общинските институции или държавни институции за това, че те през детството им е са ги предпазили и като възрастни те са се превърнали в хора с проблеми. Именно заради това според мен трябва наистина да бъдат поставени на първо място, защото децата, които отглеждаме сега, ще са обликът на обществото ни след време. Точно така, точно така. Точно това е страшното – че насилниците, на които днес не обръщаме внимание или се опитваме да ги спрем с насилие, защото това правим с децата, които виждаме, че насилват други деца – те ги бият, ние ги бием, не им се караме. Има много методи, ако потърсят вашите слушатели моя блог, ще видят, че там има много подобни и много начини – страницата на Иван Игов, ако искат, да я посетят, да видят там, че има много, най-различни начини как можем да работим с децата без да оказваме насилие върху тях, защото насилието, което ние им показваме, всъщност те после го репродуцират по един или по друг начин. За финал искам да се върна на темата за сбиванията пред дискотеки, изобщо проявата на агресия навън. Привличане на внимание ли е целта или проблемът се корени другаде? Вие казахте, и социалните мрежи засилват именно този проблем. Това, което аз наблюдавам, е сниженият контрол. Имаше по едно време ясни правила кога деца могат да ходят на дискотеки, сега се оказва, че могат да ходят по нощни заведения или дискотека едва ли не когато си искат. Употребата на алкохол, употребата на упойващи вещества, на цигари, наркотици и какво ли не. Пак казвам, много други колеги от много други неправителствени организации казват, че това нещо започва да се засилва, засилва се и продажбата на алкохол и наркотици сред млади хора и разбирате, че едно малко такова въздействие на упойващи средства, средата и какво ли не друго предизвиква това. Ние трябва да засилим контрола и върху себе си, и върху децата си, трябва да ги научим да спазват правилата, защото в противен случай ние си създаваме бъдещите насилници. Това вече го казахме и трябва да го повтаряме, докато някои хора, хората, от които това зависи – в България има поне 10 институции, които се занимават с деца, започнат да действат и да работят заедно, и да работят в една посока, а политиците престанат да гледат само в своите собствени паници и не обърнат внимание на факта, че да си политик означава да можеш да работиш за бъдещето, за бъдещето на децата си, за бъдещето на държавата си, а не само за себе си, за днес, за утре и за собствения си джоб. Именно това всъщност е най-важното, защото както споменахме няколко пъти, това ще бъдат хората, които ще придадат облика на нашето общество след време и каквито ги направим, такива ще ги гледаме. Точно така, точно така. И затова трябва да сме по-ангажирани и като граждани, и като специалисти, и като професионалисти, независимо какво работим. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: