Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Изхвърлят известни родни писатели от учебниците по български език и литература
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 10:39 / 30.04.2018Коментари (12)1563
©
Фейлетоните на Алеко Константинов, както и целият Емилиян Станев ще бъдат изхвърлени от учебниците по български език и литература. Това става ясно от новите учебни програми, които Министерството на образованието и науката публикува за обсъждане. Промените касаят основно 11 и 12 клас. Вместо публицистиката на Щастливеца, в 11 клас ще се изучава неговият “Бай Ганьо на гости", а Емилиян Станев изпада като задължителен автор изобщо от образователната програма за средните училища. Запазва се, както досега, изучаването в последните две години в клас само на български автори. Някои от досегашните текстове са орязани за сметка на нови произведения на съвременни автори като Виктор Пасков и Борис Христов. Съществена разлика с досегашните програми е изоставянето на хронологичния принцип на изучаване на творбите. Те са групирани на тематичен принцип: любов, вяра и надежда, труд, природа, смърт, род и родно, памет, власт, насилие и др.

Тази промяна се налага заради новия закон и въвеждането на втори гимназиален етап, обясниха от просветното ведомство. Поемата “Септември" на Гео Милев вече няма да се изучава, както досега в 12 клас, а в 10-и. В 11 клас пък като непознат автор се въведе Никола Фурнаджиев със “Сватба", пише "Труд".

Причината е да се обслужи тематичният принцип при подбора на автори и произведения. Пълният списък с автори и техните произведения, които ще изучават учениците в 11 клас, ако програмата бъде приета без промени, включва: “Железният светилник" – Димитър Талев; “Криворазбраната цивилизация" – Добри Войников; “При Рилския манастир, “Новото гробище над Сливница" и “Паисий" от “Епопея на забравените" – Иван Вазов; “Спи езерото" от цикъла “Сън за щастие" – Пенчо Славейков; “Градушка" и “Нощ" – Яворов; “До моето първо либе" и “Борба"- Христо Ботев; “Сватба" – Никола Фурнаджиев; “Андрешко" – Елин Пелин; “Приказка за стълбата" – Христо Смирненски; “История" – Никола Вапцаров; “Бай Ганьо на гости" – Алеко Константинов. Ето и списъка с произведения за 12 клас: “Аз искам да те помня все така" – Димчо Дебелянов; “Колко си хубава" – Никола Фурнаджиев; “Любов", “Молитва" – Атанас Далчев; “Спасова могила" и “Ветрената мелница" – Елин Пелин; “Вяра" – Никола Вапцаров; “Песента на колелетата" – Йордан Йовков; “Балада за Георг Хених" – Васил Пасков; “Две души" – Пейо Яворов; “Потомка" – Елисавета Багряна; “Честен кръст" – Борис Христов.

От Министерството на образованието посочиха, че за да няма реакции срещу отпадането на автори и произведения, учителите ще имат право сами да подбират допълнителни текстове. Преподавателите обаче са на мнение, че и сега часовете не стигат за всичко, още повече за допълнителна литература. Освен това те са на мнение, че новият принцип на изучаване – тематичен вместо хронологичен, ще затрудни и обърка учениците. Промяната в момента е обект на дискусии в МОН.

Според експерти на ведомството новият принцип е бил единодушно приет от всички присъствали на изработването на подход и подбор на тестове. Преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски": Тематичният принцип е по-добрият вариант Тематичният принцип е по-добрият вариант от хронологичния принцип, смятат преподаватели по педагогика от академичните среди. Подредбата в тематичния предпоставя отнасянето на различни произведения към една тема. Така погледът в образователния процес е в по-мащабен, а учениците ще могат да обхванат процеси не само от българската литература, но и от европейската. “Преди години се направи опит тематичното проблемно организиране да бъде наложено в кандидат-студентския изпит с около 15 тематични ядра. Така в продължение на три години кандидат-студентската концепция по български език и литература беше организирана по теми, но тъй като в училищата не се работеше по този начин, бъдещите първокурсници бяха затруднени", обясниха пред “Труд" преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски".

Именно това е причината и концепцията на кандидат-студентския изпит да се върне на изходна позиция – водената от хронологичния принцип. Опасенията, които специалистите изпитват, са свързани с адаптацията на учителите по новия предложен от МОН метод. Мотивите са, че много от учителите са свикнали на един тип на обучение и новият може да доведе първоначално до объркване “Фейлетоните винаги са се приемали много трудно в училище. Учениците изпитват трудности при четенето и разбирането им, но смятаме, че те са нужни от гледна точка на това да се онагледи авторовата критична гледна точка към обществото. Хубаво е всяко общество да има подобно критичен глас, а това в случая е публицистичният глас на фейлетониста", настояват специалистите, но уточняват, че ролята на учителя в момента е крайно значителна.

В учебната програма, предложена от МОН, часовете по български език и литература в 11-и клас са 108: 54 часа за български език и 54 часа за литература.

От министерството посочват за препоръчително учителите да разпределят часовете си така, че близо 40% от занятията да са посветени на нови знания и упражнение, а останалите за преговор, обобщение, контролни и класни работи. По отношение на оценяването срочните и годишните оценки на учениците ще са формирани от по 20% от контролни работи и работа в клас. Текущите оценки, устните и писмени изпитвания ще носят 60% за годишните ученически бележки.

В учебната програма за 2018/2019 година Министерството на образованието и науката предлага в 12-ти клас да са заложени 93 часа по БЕЛ (български език и литература).

От тях 46,5 ще са насочени за занятия по български език и също толкова по литература. Препоръчителното разпределение на часовете по литература е подобно на подялбата в 11-ти клас, а именно: близо 40% от тях да са заделени за нови знания и за упражнения. ​​​​​​​Оценяването на бъдещите зрелостници в клас е огледално на единадесетокласниците, при което оценката се формира главно от текущите оценки от устни и писмени изпитвания (60%), а по 20% за оценки от контролни и класни работи, както и от работа в часовете.






Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
На къде вървим,с това образование?
+2
 
 
Най-големият проблем на литературата в българските училища като че ли си остава набиването в главите на учениците на "теми" и клишета на разни "светила". Смисълът на литературата е да се научат стилове, идеи, похвати и след това човек да може да интерпретира свободно, да сравнява, да изказва мнение и да го защитава. Повтарянето на казаното от "другарката" или "госпожата" (принципно разлика преди и сега няма) като правилно не е изучаване на литература.
-1
 
 
Нищо не изхвърлят. А подбират тези които да се разбират от децата.
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Ноември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Катастрофи във Варна
Коледно-новогодишни празници 2023/2024
Катастрофи в България
Зима 2024/2025 г.
Война в Сирия
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Благоевградчани във facebook
RSS за новините
Статистика: