©

Служителка на Мосад и българско ченге трябва да работят заедно, за да разкрият атентаторите, но вместо това се натъкват на престъпна схема за трафик на хора по българското Черноморие и едва не стават жертва на мафията и пионки в схемата на могъщ гангстер. "Бургаската афера" е напрегнат екшън, който не позволява на читателя да си отдъхне от първата до последната страница. Това обаче е и книга, която показва любовта на автора Елис Шуман към България. Той описва мистериите на Странджа, красотата на българската природа, топлите и гостоприемни отношения в традиционното българско семейство и не пропуска да отбележи факта, че България е спасила над 40 000 евреи от Холокоста. Всъщност главната героиня е потомка на оцелели български евреи и в нейното семейство за България се говори с любов.

За да научи повече за особения интерес на Елис Шуман към България, "Новинар" се свърза с него месец преди гостуването му в София за представянето на "Бургаската афера". "Научих с изненада, че работата ми в онлайн маркетинга ще отведе мен и семейството ми в София. Годината беше 2009-а и за щастие децата ни бяха вече пораснали, а нашите родители - достатъчно здрави, за да можем да се преместим", разказва писателят. Той споделя, че нямал и представа какво го очаква тук. Получил възможност да попътува, научил доста за културата и историята и бил силно впечатлен. "След завръщането ни в Израел през 2011 г. започна да ми липсва България. Като писател разбрах, че мога да пресъздам преживяванията си с писане. Тогава осъзнах също, че повечето от читателите ми в англоезичния свят си нямат и представа какво се случва в България или дори къде се намира тя. Открих, че мога да се развивам като творец, като пиша за страната ви. Двете ми книги ме превърнаха в нещо, което светът не беше виждал дотогава - роден в Америка израелец, който пише за България. Самите българи до днес не вярват, че чужденец толкова много желае да пише за страната им", споделя Шуман. Той е автор на статия в популярния англоезичен сайт Huffington Post "10 невероятни неща, които не знаехте за България". Този материал се превърна в хит в социалните мрежи и до днес се споделя от патриоти и от чужденци, които обичат страната ни. Според Елис Шуман тези 10 неща са розовото масло, киселото мляко, шопската салата, кирилицата, спасяването на българските евреи, най-старото златно съкровище в света, ракията, гайдите и мартениците.

"Аз и съпругата ми обичаме българската кухня, но трябва да призная, че заради ограниченията, които ни поставя нашата религия, ние не ядем свинско. По тази причина не съм опитвал никога ключовите елементи от традиционното българско меню. Въпреки това винаги се радвам да седна на маса с шопска салата и чашка ракия", споделя Шуман пред "Новинар".

Авторът е силно впечатлен и от българската литература. Чел е Людмила Филипова, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Богдан Русев, а наскоро публикува и рецензия на първия роман на Мирослав Пенков "Щъркелите и планината", който в момента се продава редом до "Бургаската афера" на Пролетния базар на книгата в НДК и съвсем наскоро излезе на български език.

В своя блог Елис Шуман описва мирни събирания на евреи и араби в Израел и показва начина, по който израелската и палестинската култура могат да съществуват заедно без проблеми. Писателят живее в малка общност на запад от Йерусалим в съседство с арабски град, друга общност, в която живеят ултра ортодоксални евреи, както и общност на християни. "Живеем в относителна хармония, пазаруваме от едни и същи места, работим на едно и също място, дори тичаме по едно и също шосе, което води към домовете ни. Политиката не ни влияе и се радваме на мирно съжителство", обяснява Шуман. Той обаче се страхува, че екстремизмът и сред евреите, и сред мюсюлманите, ще направи невъзможно те да живеят заедно: "Отказът на Палестина да признае правото на Израел да съществува като еврейска държава и съответният отказ на много израелци да признаят една независима палестинска държава често водят до насилие. Ще ми се да можех да кажа, че мнозинството и от двете страни би предпочело да остави политиката на страна и просто да си живее живота, но вече не съм сигурен, че е така. Лидерите и от двете страни не искат да направят необходимите жертви и компромиси, които биха могли да доведат до мир, а досегашните опити се провалиха. Правят се стъпки за включването на религиозни лидери, които да покажат, че и юдаизмът, и ислямът са против насилието и загубата на човешки животи. За съжаление хората все още са твърде разгорещени и не искат да говорят помежду си. Страхувам се, че мирът няма да дойде в рамките на това поколение".