©

На пресконференция лидерът на КНСБ Пламен Димитров поясни, че ако минималната работна заплата за 2017 година е 460 лева, както е предвидено в тригодишната бюджетна прогноза, то минималното възнаграждение за висшисти, работещи по специалността, трябва да поне 700 лева.

Според Димитров така ще бъдат задържани младите образовани хора в страната, а и "ще разберат, че има смисъл да учат, за да работят", цитира го БТА.

КНСБ ще настоява да се договаря и допълнителен механизъм , т. нар. living wage (заплата за издръжка на живот), каза Димитров. Той поясни, че тази заплата ще отчита с колко средства може да се живее нормално в различните региони на страната.

Синдикатът ще насърчава превръщането на договорения минимален осигурителен доход на най-ниското стъпало в ефективно действаща минимална за бранша работна заплата, обясни Димитров.

По данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ около 30 процента от наетите в България са с колективно трудово договаряне.

За 2015 година в една пета от предприятията няма увеличение на доходите, в 1/5 увеличението е над 10 процента, а в останалите нарастването на доходите е между нула и десет процента, сочат данните на КНСБ.

30 процента от работещите в страната са наети в нископлатени дейности и получават възнаграждение под 75 на сто от средната работна заплата. Това са секторите рибно стопанство, производство на облекло, обувки, дървен материал, търговия на дребно, ресторантьорство, отчетоха от КНСБ.

Средната работна заплата през 2015 година се е повишила с близо 9 на сто и е била 894 лева. Продължава тенденцията средното ниво на заплащане в обществения сектор да е по-високо от частния, допълват от синдиката.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че 5,7 пъти е разликата между най-ниско платените работещи българи и най-високо платените. Например - информационни технологии - 2710 лева, обработка на кожи - 474 лева.

В преработващата индустрия също е доста по-ниско заплащането, допълни Любен Томев от Института за социални и синдикални изследвания. Според него в много сектори нарастването на заплатите е доста под средното от 8,8%.

Във водещи за преработващата индустрия отрасли като добив на въглища - ръст само 4,1; добив на метални руди - плюс 1,1; производство на текстилни изделия - 4,6.