©

"Възможно е да настъпи объркване у хората кога и при какви условия имат право да върнат стока без дефект", каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването "Нашият ден - практично" по БНР. Според него това може да се дължи на необходимостта от още информационни кампании на Комисията по тази тема - от една страна, и от друга - на засилващото се очакване у потребителите, подкрепено от обстоятелството, че все повече търговци в конвенционалната търговия възприемат подобни добри практики.

"Когато говорим за конвенционалната търговия, по-скоро трябва да има такава уговорка, при онлайн търговията тя е направена в закона. В търговската мрежа това е условие, което би трябвало да бъде възприето от самия търговец. И за да бъде наистина това една добра практика, той би трябвало да го оповести по достатъчно ясен и разбираем за потребителя начин - писмено, на видно място, че в определен срок дадени стоки или всички в обекта, могат да бъдат върнати и потребителят да получи или обратно заплатената от него сума за тях, или например ваучер на тази стойност с валидност за определен период от време", разясни Маргаритов. 

Той допълни, че щом един търговец е оповестил на клиентите, че ще могат да се възползват от такава добра практика, след това не би могъл да се откаже, защото именно този анонс е допринесъл съществено за решението на потребителя да си купи точно тази стока, знаейки, че той или негов близък може впоследствие да я върне, ако не му хареса.

Маргаритов направи важно уточнение: "Правото на отказ би следвало да се касае за случаите, в които не харесвате дадено нещо, но не защото сте го установили в хода на продължителна употреба или защото зад това се крие опит за превратно упражняване на права - поносили сте го, омръзнало ви е и сега искате да си вземете парите обратно, за да си купите нещо ново. Този принцип е възприет, защото особено когато се пазарува в интернет, независимо от онагледяването, е възможно, когато стоката пристигне при потребителя, той да установи, че или цвят, или нещо по отношение на скрояването, ако говорим за дреха, не отговаря на тези очаквания и той не е имало как да го установи предварително, тъй като не е могъл дори да пробва тази стока", добави председателят на КЗП. Освен това, при всички случаи трябва да има някакъв документ, който да удостовери, че стоката е била закупена от дадения търговец, каква е, кога е придобита - касова бележка, гаранционна карта.

Доста трудно е в опитите да бъде регулирана споделената икономика механично да бъдат приложени разпоредбите, които важат за конвенционалната онлайн търговия и това, което е относимо към подобен тип общуване, коментира Маргаритов. "Обикновено предлагането на този принцип на услуги и стоки в най-разнообразна гама, се развива през т.нар. онлайн платформи. Те се администрират от определени лица, които са известни. Тези платформи от своя страна предявяват изисквания към физическите и юридическите лица, които искат да продават през тях - да се идентифицират, за могат да бъдат открити със съответните контакти и координати", каза още той. 

И посъветва потребителите да проучват дали действително съществува това лице и може ли да се влезе в директна комуникация с него. Винаги при съмнение, че насреща няма действителна оферта или че тя не може да бъде достатъчно добре обяснена от този, който я предлага, да се въздържат.