Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Какво заплашва българското биоземеделие? | ||||||
| ||||||
Според Светла Николова най-притеснителното е, че за първи път от 2015 г. след влизането на Закона за ГМО в сила, без обществено обсъждане правителството планира да подкрепи силно дискутиран и много неясен по отношение на ползите и резултатите регламент. Тя цитира ново проучване, според което 90% от хората в България са против ГМО. Николова обясни, че разликата между регламент и директива е, че директивата дава възможност за независимост, защото всяка страна може сама да защити своето население и бизнеса, който изнася храни, а с регламента няма да има такава възможност. "Казаха ни, че това е с аргумент за унифициране, но това е в ущърб на интересите на хората", заяви Николова. Близкият изток По думите й българските земеделски производители ще бъдат силно ударени от това, че изнасят в Близкия изток или други страни и никой няма да иска да купува ГМО. Освен това при ГМО няма да има нито биологично, нито конвенционално земеделие, защото няма да има никаква проследяемост и всичко ще бъде замърсено. Полша и Румъния, които се противопоставят на този регламент, имат същите аргументи - че той ще наруши възможностите им за износ. Досегашната директива е изисквала задължителна оценка на риска, проверка във всяка една страна членка, съгласувана с останалите страни, и многобройни процедури, за да се види дали е безопасно или не. "Поради голямата съпротива на потребителите, учените и земеделските производители в ЕС и силната защита, която тази директива осигуряваше, не се реализира никакво разпространение и предлагане на ГМО храни от култури, отглеждани в Европа. Има внос на ГМО. Това не се хареса на лобито на агрохимическите и мултинационалните компании, които преди 20 години бяха 17, а сега са 4. Те контролират", разказа Николова. Тя допълни, че това лоби държи в ръцете си целия процес - от производството на семена, през препаратите, до включването на културите в храни. Новият термин Николова разкри, че лобито е решило да промени стратегията и да предложи нов термин - "нови геномни техники" (НГТ). Според Ивелин Желязков, директор на Научноизследователски и технологичен център по земеделие "Плантис", новите геномни техники няма да допринесат за намаляване използването на пестициди в земеделието, тъй като опираме до имунитета на растенията. "Не виждам как ще се направи така, че едно растение да бъде устойчиво на заболявания - ако е устойчиво на едно заболяване, ще бъде податливо на друго", каза той. Той подчерта, че неслучайно типичните ГМО техники работят само за едно поколение, което е изключително благоприятно за корпорациите. Албена Симеонова, председател на Българската асоциация "Биопродукти" и Фондация за околна среда и земеделие, попита, след като България е част от Европа и ние толкова сериозно подкрепяме Зелената сделка и Стратегията "От фермата до трапезата", как нашето биологично производство след приемането на този регламент може да бъде разширено. Отговорът й е, че няма как да стане. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: