©

"Какво можем да очакваме от хора, които са притиснати до стената и оставени без изход? Те няма да се вслушат колко важно е децата им да се изучат и да се запишат в Бюрото по труда. Те трябва да се нахранят днес. Няма да чуят и иначе уместните призиви да не раждат деца, ако не могат да им осигурят нормални условия. Действия като бутането на незаконните къщи също няма да свършат работа, защото ще напълнят гората над Гърмен с отритнати, преследвани и гладни бездомници, които заради своето физическо оцеляване, ще бъдат заплаха на всички жители от общината. Няма да се получи и възпитателният ефект, защото тези, на които някои искат да дадат урок, въобще не гледат телевизия и не четат медии.

Какво трябва да се направи в този случай? Държавата и обществото да се събудят и да започнат обща, тежка и безкомпромисна битка с бедността. Бедността засяга не само безработните, но и работещите. Не само ромите, но и всички етнически групи. Бедността може да се пребори не само от правителството, а от цялото общество и съвсем не с помощи, а с намаляване на неравенствата и ускоряване на икономиката.

Зная, че тезата ми няма да се хареса на много. Само че либералният възглед да се даде на всеки възможност да учи и да се самоусъвършенства очевидно не работи. Както няма да проработят и наказанията. Както не работят и отнемането на детските добавки и т.н. Да логично е - всички живеем в едно общество и всички трябва да спазваме еднакви правила. Само че в обществото има толкова маргинализирани хора, че до тях тези иначе разумни думи просто не достигат. Както има и много други, които се борят с живота, които отглеждат децата си и които не смеят да си изгубят работата, въпреки че тя не им носи удовлетворение и достатъчни доходи.

Парадоксално, маргинализацията става основно и трайно състояние на обществото. Всеки чувства, че заслужава нещо много по-добро, че не заема правилното си място в обществото. Чувството за несправедливост се свързва не само с ромите, които не спазват правила, но и с показния лукс на съмнителни бизнесмени и политици. Народът се изнервя от несправедливости и неравенства, но налита на тези, които са му по-лесни - на по-слабите. Засега.

Очаквам негативни коментари. Много ще питат защо не "поправям" нещата, като съм министър. Защото бедността е обществен проблем. И не се решава със социални помощи. Аз правя всичко възможно да се увеличават минималните доходи и безработните да си намират работа. Това обаче не стига. Трябват справедливи данъци, работеща икономика, ефикасна администрация. Всичко това трябва да си го поиска и да го отстои обществото. На избори и между избори. Трябва да разберем, че държавата не е враг, когото трябва да ругаем и да лъжем, а наш инструмент.

Гетото в Гърмен се намира на адрес кв. "Кремиковци", ул."Извън регулацията". Номера, разбира се, няма. В квартала според кметицата живеят 769 души. От тях около 140 получават помощи за бедни. През 2014 месечни помощи за деца са получавали 173 души. От началото на 2015 има 93 нови молби. 45 майки са получили през 2014 еднократна помощ за раждане, а за тази година досега са 14. Децата, които посещават училище, са 146. Социалните служби са поставили под особено наблюдение 14 деца заради липса на адекватна грижа. От тях пет са изведени от семействата - 4 настанени в институция и едно - в приемно семейство. Тези без адресна регистрация не могат да получават социални помощи. През лятото жителите на квартала се изхранват с бране на билки и гъби. Тази картинка едва ли е по-различна от много ромски, а и не само ромски махали.
Противопоставянето е пагубно. Ние трябва да се спрем навреме и да разберем, че проблемите, които бедността създава, не са само на бедните. Иначе всички ще се заселим на ул. "Извън регулацията".