Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Калин Терзийски: Тълпата с радост разкъса Ласкин! | ||||||
| ||||||
- Ха, няма как да не се поразсмея от това определение! Думата "хиперактивен" съм свикнал да възприемам най-вече в медицинския смисъл, като част от симптомите на биполярното разстройство. Но аз съм си биполярен, така е. Няма какво да се лъжем - всички сме здрави, докато не дойде по-начетен и по-взискателен психиатър (смее се - б.а.). И ето ти ми просветли една истина за мен, която ми се изплъзваше. Че съм именно "хиперактивен". И всъщност - не се притеснявам от това. Гьоте, един типичен биполярен човек, действително страдал от т.нар. в миналото "циклофрения", в периодите си на "хиперактивност" е написал "Фауст“ и още куп хубави неща. Аз не съм Гьоте, но надявам се, също правя някои полезни или поне забавни неща. Примерно пиша купища стихотворения, есета, статии... Пиша и нов роман, пътувам, рисувам. А изразяването на позицията ми по "остри" въпроси във фейсбук го възприемам като дълг, тежест, която нося и трябва да донеса до съзнанието на хората. Не давам съвети, а задавам въпроси, с голямата надежда, че има умни хора, и по-умни от мен, които ще помислят здраво по тях. И естествено - понякога се чувствам преуморен. Но не от дейността, а от неразбирането. - След смъртта на актьора Иван Ласкин споделихте, че алкохолиците не приемат грозната действителност и затова посягат към чашката, но мнозина не са съгласни с това. Защо? - Не са съгласни, както не са съгласни всички, които не разбират нещо и не искат да го разберат. Моето говорене по въпроса беше с една голяма цел. Тя може да се опише така: докато болните от зависимости хора, не само алкохолна, но и всякакви видове зависимости, а те са твърде много - към храна, психоактивни лекарства, хазарт, работа, дори обичайни лекарства - нарича се "пиломания", та докато те биват смятани за виновни, за недостойни, за слабаци, предали семействата си - няма никакъв шанс да им се помогне! Та как ще помогнеш на човек, когото обвиняваш, тоест мразиш? Освен това моето писане по въпроса помогна и за друго - да се осъзнае именно тоя факт колко много омраза има натрупана в обществото към тия болни хора, които "здравите" наричат "мръсни пияници". Нима те са преживели ада, който преживява един болен заради пиенето човек, за да говорят? Те говорят от трибуната на антихуманното, преднамерено, неразбиращо отчуждение, тяхната реторика и грозно грачене прилича на реториката на нацистите и на фашистите в Италия. Същите с лека ръка наричаха различните, хората с проблеми и според тях създаващи проблеми, наричаха ги "човешка измет", подчовек. И нашите "нормални и здрави хора" правят същото. Намират някой слаб, някой несправящ се, някой страдащ и беззащитен към нападките им. И даже някой починал от болестта си. От алкохолизма си. Или както те се изразяват, от порока си. В края на краищата ми става ясно едно - тълпата и сега, и винаги е имала нужда да разпъва някого на кръст, да ръмжи и да хапе, да убива. А "тълпата" е един извънредно грозен, гнусен човешки феномен. Футболни запалянковци, зрители на екзекуции, готови за линч анонимни свине, безлични фашистки паради, мутри, анонимни хейтъри, сган, горяща книги и светци по площади - познато ви е, нали? - Казвате, че понякога близките и роднините повече пречат на болните да се справят с алкохолизма, а вие сте се излекували, защото сте бил сам, така ли е? - Да, понякога всички пречат от неразбиране. Примерно едно от нещата, което пречи ужасно много, е силният морален натиск. Безпощадното говорене за това, че ти съсипваш себе си и нас по тоя начин. Което хората около болния човек (не използвам думата "алкохолик", защото тя е заклеймяваща) непрекъснато повтарят. И това създава у болния непосилно чувство за вина. Което чувство и стоманен човек не може да понесе. Камо ли болен. И това неминуемо води към успокояващата отрова на алкохола. Повечето зависими всъщност дълбоко в себе си искат да умрат, за да се приключи с това ужасно чувство за вина, което цялото общество ИСКА да види у тях. Което, както се казва сега: обществото им вменява. - Защо у нас върлува стигмата, че хората със зависимости са хора със съмнителни морални ценности? - Моля, проверете колко улици, училища и други обществени институции и места са наречени на Димчо Дебелянов или на Пеньо Пенев. И веднага им сменете имената. Защото те са били хора с проблеми. С алкохола. Нарочно не казвам имената на Ърнест Хемингуей, Джек Лондон, Уистън Хю Одън, Труман Капоти, Тенеси Уилямс, Сергей Есенин, Дилън Томас, Шарл Бодлер, Омар Хаям, Владимир Висоцки, Тулуз Лотрек, Амедео Модилиани, Джаксън Полак - все огромни, велики хора и алкохолици, защото простаците обикновено когато чуят световни имена, не реагират. Те просто не ги знаят. - Завършили сте медицина и през целия труден период, в който се борехте с алкохола, бяхте наясно какво предизвиква на тялото ви. А какво прави пиенето с душата на зависимите? - Може би по-обширен отговор човек може да получи, ако прочете романа ми "Алкохол". С две думи: откъсваш се от света, защото вече не те е страх от него. И те е страх единствено от едно - да не останеш без алкохол. А тъжен извод от това е, че страхът е основната нишка, с която сме свързани със света. Другата нишка е любовта. Винаги съм залагал на нея. Повярвайте, повечето хора са свързани със света именно чрез страха. Но не пият просто защото и от това ги е страх. И даже бих стигнал по-далече: Повечето тъй наречени "нормални хора“ чисто и просто са живи от страх. - Какво чувство изпитахте, когато разбрахте, че Венета Райкова е обявена за съвременен писател номер 1 от Столичната библиотека? Много писатели бяха огорчени от тоя факт, но си замълчаха... - Стана ми смешно. След това на церемонията ми стана и обидно не защото тя получава награда, а защото на мен не ми споменават дори името. А съм направил доста усилия да я има сегашната българска литература. Надявам се, хората, които познават българската литература, го отчитат. Накрая ми стана мъчно и за самата Венета, защото тя не беше дошла на церемонията. Явно й е станало неудобно и я е било срам от тия тежки, мастити културни дейци. И тя като някакво слугинче, казвам го иронично, но и със съчувствие, не е посмяла да дойде на парада на суетата на "сериозните писатели“. Така е открай време в България - между интелигенцията и простия народ си зее една хладна пропаст. Едните слушат Ян Гарбарек и Пендерецки, вземат мизерни заплати в БАН и презират всичко ниско, другите си бичат чалгата, мутреят, проституират, гледат незаслужаващия дори насмешки Слави, шумят и вършеят, ръсейки безвкусица, простотия и глупост около себе си и също презират. Но те презират бедните и надути "интелигенти". Българска пропаст. - Наскоро издадохте "Мечката и други разкази", където поместихте и свои рисунки, включително ваше дело е корицата. Рисувате ли често? - Да, човек като мен не може да спре. Като акулите, които трябва да плуват непрекъснато, иначе се удавят. Това е биологичен факт. И аз ако не пиша и не пътувам, рисувам. - Дъщеря ви Калина учи медицина в Германия. Как бихте реагирали, ако ви бе казала, че иска да бъде поетеса? - Ще се изсмея. И от учудване, и от гордост. След това ще я подкрепям всячески. И естествено - към нея ще бъда много прецизно критичен. Ще се радвам да й предам цялото си знание. Но е твърде малко вероятно да се случи. * Интервюто е публикувано в "България Днес". |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1097 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/183 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 22.01.2019 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
