Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Катрин Деньов: Отседнахме в мафиотски хотел, а през нощта ни откраднаха електрогенератора | ||||||
| ||||||
"Изпуснах си самолета. 8,45 ч. е, събуждам се, светло е, а трябваше да стана в седем, за да замина за София. Будилникът ми все още бе на нюйоркско време. Заспивам отново, твърде уморена и без угризения, до тринайсет часа. Ще трябва да пътуваме с Австрийските авиолинии, два самолета. За по-сигурно режисьорът ме придружава до Виена. Стюардесите са в червено от главата до петите, дори чорапогащниците им. Малки Червени шапчици. Официално пристигане в София. Посреща ни директорът на студиото – в канадка, с букет в ръка, фотограф; после и отвън – телевизионни екипи, фенове със снимки. Времето е хубаво, не много студено. Отпътуваме за Пловдив. Сто и петдесет километра до мястото на снимките. Хотел "Роял“. Казват, че бил на мафията. Малък, съвсем нов хотел, фалшив шик, но източноевропейски лукс, за новобогаташи, каквито днес можеш да срещнеш на Изток, като в Москва. Понеделник сутрин Яркосиньо небе. С много червено палто и кадифена барета пристигам с кола в хотела, където ще съобщя на съпруга на Сандрин/Мари – Алексей, новината, че тя може да замине за Франция, ако пожелае. Почти в края на филма. Бързо се чувствам като в "Последното метро“ някога – германската комендатура. Красив, стар хотел, където са отседнали някои от членовете на екипа. Големи червени дивани, огромен бар на междинния етаж, облицовка от тъмно дърво. Монументален, но приветлив. Непокътнат в миналото си. Режис, изглежда, е в доста добра форма. Гледам първата прожекция на филма на телевизор, вече монтиран и с музика. Много обещаващо. Красиви снимки на Лоран Даян. Сандрин е великолепна, пък е и красавица, което е много важно за филма. Режис е предвидил по едно питие на площадката пред стаята си. Много добре. Все още е малко скован, какъвто бива понякога, и винаги под контрол, но в тези страни, мисля си, това е предимство, понеже всичко става малко трудно така или иначе. Бях щастлива, че идвам за филм, в който вече познавам част от екипа. Обяд в голямата трапезария на хотела – огромни дълги успоредни маси, малко сталинистка архитектура. Шегувам се доста, за да разведря Режис, защото въпреки всичко на снимачната площадка винаги е малко напрегнато. Той обича дисциплината. О, бащата военен не може да бъде забравен току-така! Нося обувки с кръгли върхове, като Мини, чорапогащник, очна линия и червени устни. Всичко това ми помага да бъда Габриел. Още не съм снимала много, говорила съм малко. Вчера снимки в студиото. Голяма неокласическа сграда, която смятах за по-стара, но изглежда, е от шейсетте, порутена, но пребоядисана за снимките, скучна и старомодна. Много хора. Извънредно голям български екип. По един преводач за всяка група. Ние сме стотина. Самата снимачна площадка – много стара, направена от дърво – има невероятна акустика, която ми напомня за старото студио в Булон Биянкур. Снимаме сцените в кола на син фон. Доста е досадно, но подобна техника налага прецизен монтаж. Нямаме търпение за сцените в театъра и в посолството. Обсъждаме това със Сандрин – много е накъсано, абстрактно по отношение на ситуацията, а това го прави доста трудно. Особено за нея, заобиколена от неонови светлини, от тишина и от камерата, която е толкова близо въпреки предното стъкло. Това е нейното заминаване, бягството, изоставянето, а сме малко като в балон от светлина. Голям президентски апартамент в хотел "Кемпински“, за съжаление, малко далеч от града. Днес няма да снимам, затова тръгвам към града с моя очарователен шофьор и преводач Явор. Вали сняг и не е толкова студено. Посещавам руската църква "Свети Николай“. Поставям две свещички пред тези красиви икони за А. и К., за да са по-добре, за да мисля още повече за тях. Обяд в "Крим“, бивш руски клуб. Трудно е да откриеш нещо друго освен чушки, краставици и свинско месо! Всичко е мазно. Прибягвам до салатите с домати и сирене или до японския ресторант на хотела. През нощта са откраднали електрогенератора ни в Пловдив въпреки полицейското наблюдение. Скандалът е огромен. Намесва се министърът на вътрешните работи, а след като новината се появява на първите страници на вестниците, намират генератора захвърлен на петнайсет километра извън града. Отгоре на всичко предния ден и снимачната площадка е разбита от трийсеттонния камион – вместо да изтегли снимачната кола, той решил да влезе направо в студиото! Само няколко часа закъснение. Днес снимки за финала на филма до границата с бивша Югославия. Валял е сняг, пътуваме час и половина. Надяваме се, че навсякъде е проходимо. За щастие, няма вятър, слънцето е близко зад ниския таван от облаци, светлината е прекрасна и този пейзаж – толкова класически! Мостът, униформените патрули и немските овчарки придобиват различен вид под бялото наметало. Само няколко кадъра за нас в стария мерцедес. Чакането, документите, размяната, но е много студено, без да помръдваш; за щастие, имам тези малки затоплящи стелки. Последен кадър. Колата, впрегната като шейна, ще бъде теглена от механиците, привързани с въжета по дължината на моста, за да се избегне поднасянето; времето не стига, светлината помръква толкова бързо. В пет часа всичко приключва. Впечатлена съм, когато виждам табелата "Югославия – 5 км“. Толкова много ужаси толкова наблизо. Неделя Много специално посещение на Боянската църква, по моя молба, с придружаващ коментар от уредника на музея. Фрески от XIII век, някои от които в момента се реставрират. Чудо. Не ги излагат, така че цветовете са непокътнати, но ги реставрират, тъй като подземната река е причинила щети. На места под най-новите фрески от XVII век се разкриват други, по-ранни – странно око, толкова живо. Един много трогателен Христос, свети Никола, разбира се, понякога лица, чиито очи ни следват, докато се движим. След това, в полярния студ, посещаваме църквата "Александър Невски“. Попадаме на православна сватба. Булката е смееща се кукла Барби, цялата в бяло, което не е "православно“. На излизане от църквата ни предлагат бисквити, което прилича по-скоро на благославяне набързо. Понеделник, 23-ти Беше студено, но толкова красиво, когато пристигнахме. После снегът, а сега това сиво, оловно небе, което, за съжаление, си пасва твърде добре с цвета на всичко наоколо – къщите, разбитите улици, хората. Тъга, дори повече от бедността. Нощни снимки в театъра. Пристигането ми в полицейския участък в моя сценичен костюм на маркиза. Валял е сняг, което прави обстановката много фотогенична. Режис не снима в ранната вечер. Декорът не му допада, а и явно руският сценограф не е успял да достави декорите достатъчно рано. Ние сменяме всичко почти на всеки два дни, докато в Русия това понякога отнема две години. Гримьорни – толкова реалистични, че малко се натъжавам – и тоалетни масички, обрамчени от високоговорители, които работят, понеже се чуват. Сценичната треска, макар че тук ще снимаме само зад кулисите. И това ли ми напомня за детството? За онова време в онзи град? Меланхолия и също отхвърляне." |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4423 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/738 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятелиПокажи и всички отговори
на 24.04.2025 г.
+1
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Шофьор на камион почина след катастрофа край Дупница
09:40 / 24.04.2025
Благоевградската полиция с различна версия за бития лекар в Гоце Делчев
11:07 / 24.04.2025
Гръмотевична буря остави близо 30 кюстендилски села без ток
17:16 / 24.04.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
