Това не е единственият случай кметове да се занимават с мъртъвци. Лекари от търновската болница споделят, че често се случвало, когато някой починал в болницата пациент няма живи близки или те не искат да си приберат трупа, кметовете на родните места на починалите да влизат в ролята на траурни агенти и да организират вземането на трупа от болницата и погребването му. 

Кметове от Еленско, Златаришко и Горнооряховско пък разказват, че често им се случвало да се правят на Спешна помощ и да карат свои съселяни до личния им лекар в града или до болницата за преглед и хоспитализиране. Тъй като в повечето села нямало постоянен личен лекар, старците били записани от децата и внуците си при джипи в града. Ако се почувстват зле обаче, те няма как веднага да отидат при лекаря, тъй като в най-добрия случай от селото им до града има автобус сутрин и вечер, а в някои по-отдалечени села автобуси до града има само в петък и неделя. Затова селските кметове се нагърбвали и с личните си автомобили откарвали нуждаещите се от медицинска помощ на лекар или в спешна помощ в града. По същия начин те събирали рецептите на старците и 2-3 пъти в месеца ходели до града, за да им купуват лекарства. Освен за медикаменти, кметовете често се нагърбвали и с това да откарат някоя баба или дядо на гости при синовете и дъщерите, или пък да си изтеглят пенсията от банкомата в града.

"Има старци, чийто деца и внуци са далече или в чужбина и те са оставени на произвола на съдбата. Те си нямат никого и ми е жал за тях. Затова гледам да им помогна с каквото мога. Често ходя по служба в града и вземам със себе си някой старец, ако има и той работа да не съм сам и да има с кого да си приказвам. Досега на никого не съм взел нито една стотинка за пътуването. Правя го не за пари и печалба, а единствено от жал и човещина към тези хора, които на стари години са изоставени от близките си и живеят сами като кукувици", обяснява един от селските кметове в горнооряховско.