©

Личен архив

"Разплаках се, защото Давиде беше много стабилно момче. Познаваме се от над 10 години. Или по-точно от пролетта на 2007 година, когато аз бях футболист на Пицигетоне. Точно тогава Милан го прати под наем в нашия отбор. Той беше на 20 години. Сприятелихме се много бързо. Даже винаги бяхме в една стая при мачовете ни като гости.

През лятото двамата заедно преминахме в Кремонезе и отново деляхме една стая. Често излизахме на кафе, коментирахме футбола не само в Италия, но и по света. Давиде се интересуваше от нашия футбол. Разпитвал ме е за големите ни имена начело със Стоичков. Знаеше, че Ицо е играл в Парма в периода, когато той е бил на 8 годинки. Но имаше спомени от онова време.

После пътищата ни се разделиха, но това не ни попречи да продължим да поддържаме връзка. Изпращал ми е футболни обувки и фланелки. Имам негови на Каляри и на Фиорентина. Когато стана капитан на "виолетовите" миналото лято, му се обадих, за да му честитя. Давиде беше много щастлив и ми каза: "Чоме, това е голяма чест за мен, но трудното тепърва предстои, защото лентата тежи. Особено тази на клуб като Фиорентина".

През есента отново се чухме по телефона. Без изобщо да предположа, че това е последният ни разговор. Тъжно е, защото Астори ни напусна много млад. Та той съвсем скоро - в началото на януари навърши 31 години. Беше много добър футболист, това го знаят всички, които се интересуват от италианския футбол.

Имам една много специална снимка. На нея сме двамата и пием вода по интересен начин. Пращам ви я от личния ми архив", каза още Чомето.