Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Криминалистът Иван Савов: Срамно е постоянно да се променя законодателството и да не се прилага както трябва | ||||||
| ||||||
Г-н Савов, вие сте и управител на криминалистична лаборатория. Точно така. Отваряйки вашата интернет страница ми направи впечатление следното мото, ако мога така да го определя: "Дребните детайли са по-важни от всичко останало“ – цитат на сър Артър Конан Дойл, известен британски писател. Ситуацията в България буквално е нажежена, но не от горещите летни дни, а от криминалните тежки инциденти, които буквално ни заливат всеки ден. Какво се случва, г-н Савов? Как тези проблемни сюжети изплуваха сега на повърхността? Ами, знаете ли, всъщност трябва обективно да кажем на слушателите, че това не са прецеденти. За голямо съжаление на цялото общество, тази криминална хроника си върви още от времето, когато аз бях новобранец в полицията в далечната 2003 г. Просто в настоящия момент, сега, благодарение на няколкото случая, които придобиха по-голяма медийна гласност, да го кажем, започнаха да излизат наяве и други случаи, които допълват цялата картинка. Да, картинката е трагична. Вие се убеждавате, че абсолютно всеки божи ден имаме нещо ново. Даже от днес има, доколкото знам, пак някакъв казус, свързан с жена. И това, за съжаление, както казах, не е отсега, т.е. не можем да кажем, че внезапно това лято изведнъж са се повишили тези случаи на насилие. Принципно това е нещо, което за съжаление, е част от характеристиките на криминогенната обстановка в България. Защо е така може да се говори – това вече е в полето на криминологията, науката, която изследва престъпността като социално явление. Специално за домашното насилие, за съжаление, причините се коренят по-скоро в народопсихологията на българина. И не само на българина, ами да го кажем така, на балканския тип – България, Сърбия, Гърция, Румъния, Турция, патриархални общества, в които въпреки разнообразието, което очевидно имаме, житейско, на характери, хора и прочие, съществува едно налагано с десетилетията и защо не столетията отношение към жената като към подчинен човек в една връзка. От друга страна, психичното здраве на хората също е изключително неглижирано. Специално младите, защото имам поглед върху младите хора, са хора много объркани. И докато поколението, в което сама аз – аз съм 43, имахме възможността да получим някакъв разумен съвет от родители, баби и дядовци, в момента ние сме родителите и тези, които са малко по-големи от нас. А ние сме децата на 90-те, децата, които израснаха в едно объркано общество, в което нищо не беше такова, каквото се казваше, че е. И това си оказва изключително негативното влияние. Г-н Савов, пробужда ли се народът, защото чуваме много често сега тази реплика или смятате, че криминалните инциденти са резултат от нестабилната политическа обстановка? Какво значи да "се пробужда народът“? Народът се пробуди дотолкова, доколкото показа нетърпимост, особено към това отвратително деяние в Стара Загора, което деяние тепърва предстои да се изяснят подробности около него. И за съжаление, някои от тях няма да са лицеприятни както за едната, така и за другата страна, но така или иначе, то си остава отвратително деяние. Никой няма право да причинява такива неща на друг човек. Така е. Като казах "пробужда се", имам предвид да защити насилваните, защото сега видяхме този отпор, който срещна случаят в Стара Загора, а имаме в България много подобни и по-тежки дори във времето случаи. За съжаление, както обикновено, нищо не е еднопластово. Да, имате право, пробужда се обществото. Една лавина от негативизъм към този вид деяния, осъждане вече е факт. От друга страна, обаче, има нещо много опасно. Така нареченото "тротоарно правосъдие“, защото същият този пробудил се народ е озверял. Така. Аз много внимателно гледам всяка сутрин репортажите на различни медии от различни места в България и гледам тълпите, които практически са едни и същи. Гледам и исканията на хората и се замислих, че ако всъщност оставим на хората да решават, общо взето на всеки ъгъл ще има бесилка. За съжаление, проблемът тук е с недоверието в държавните институции, което пак за съжаление, често пъти е оправдано. Видяхте случая в село Лозен, например, където се оказа, че общо взето и полицията, за съжаление, не си е свършила работата, и съдебните органи, и един убиец е продължил да е на свобода, което е довело до още престъпления. В тази връзка имаше едно изказване на Тома Биков от ГЕРБ, че Народното събрание е сапун за други, които не си вършат работата. Каза го в този контекст, в това, че според него Съдебната палата е големият проблем за катастрофите, за домашното насилие, изобщо за отсъждането на присъди. Знаете ли, с нищо не го опровергават. Въпреки че лично аз като човек не симпатизирам на г-н Биков и партията, в която той членува, в случая е прав. Има някаква перверзия в това изказване, обаче, защото той е част от цялото това статукво през последните години и той, като част от това статукво, също не е направил кой знае какво, за да е различно. Да не говорим, че съдебната система ама въобще, грам не е деполитизирана. А за МВР отдавна и малките деца знаят, че като се смени властта, се сменят началниците. Г-н Савов, стигнахме с вас до темата за саморазправата. Точно така. Ключова тема и много важна. Много важна тема. Която виждаме, че в България става двигател, събира и мобилизира обществена енергия. Точно така и същевременно разтоварва обществената енергия от други теми…Което може да бъде предположено понякога, че би могло и съзнателно да се прави. Замислете се колко е удобно, когато има някакво социално напрежение в едно общество, да се пренасочи цялата тая енергия чрез някакъв вид манипулиране към друг въпрос – в случая криминалната тематика и криминалната хроника. Проблемът, естествено, е по-дълбок и той е свързан с това, че се отприщва едно напрежение, което не може да бъде канализирано и управлявано. Което не може, казвате. Защо да не може? Не може. Защото масовият изблик на омраза, без значение в каква посока, е една лавина, която много бързо може да ескалира и да затрупа, образно казано, обществото. Естествено е, че всички тези случаи на насилие трябва да бъдат осъдени, осъдени на морално ниво, осъдени в семейството, обсъдени в семейството с децата, обяснено защо това е отвратително, защо не трябва да се случва, защо примерно тези прояви на насилие всъщност показват слабост и безсилие от страна на насилника, защото това е така, факт. Всеки насилник, всеки който агресира спрямо другите, индиректно показва, че го е страх. Но трябва да спрем до там, защото възпитанието, възпитаните хора са тези, които могат да владеят емоциите си. Това, което наблюдавам аз, е, че са отприщи една лавина от омраза и негативизъм. Вече стана едва ли не традиция за всяко нещо да се протестира пред районните управления, пред дирекциите на полицията, пред съда и прокуратурата. Искат справедливост – добре, но правото и справедливостта са различни категории. Това го знае всеки, който е завършил право, и това се учи в университета. Защо? Защото справедливостта обслужва определен човек, обслужва определена група, докато правото е призвано да налага еднакво отношение към всички. В този смисъл невинаги решенията на съдебната система и съдебната власт се харесват на всички, но те, ако са правомерни, законосъобразни, всъщност са единството меродавно нещо в едно общество. Защото ако примерно извършителят Х бъде изваден и хвърлен на тълпата, която го линчува, това какво ще промени? Според правото всеки един от тая тълпа става убиец. Ето това ще промени. Да, справедливо ще е, но няма да е правомерно, защото тези хора ще станат убийци. А как трябва да стане? На първо място, когато гласуват хората, да мислят с главите си. На второ място, да изискват, след като са избрали някой да ги управлява, а не да си мълчат. И това са неща, принципни постулати, които с извинение за израза, си ги дрънкаме постоянно по всякакви медии и какво от това? Когато видят, че някой не си върши работата, да зададат въпрос. Не "Защо убиецът е на свобода?“, а "Защо еди-кой си не си върши работата?“. И своевременно съответните държавни институции, които отговарят за конкретното перо, да подменят кадрите. А в България какво се случва? Всичко е постфактум. След дъжд – качулка. Точно така. Става някакво престъпление и изведнъж всички започват да беснеят, да дивеят. Ето, депутатите си прекъснаха ваканцията днес, заседаваха извънредно дори, знаете. И какво от това?! И какво от това?! Ще променят Наказателния кодекс, Закона за защита от домашното насилие. И какво?! Знаете ли, в България имаме над 140 закона, различни, които регулират практически всякакви взаимоотношения в обществото. Един човек беше казал, че колкото по-скапано е едно общество, толкова повече закони има, защото се налага то да бъде регулирано изкуствено. За мен е срамно постоянно да се променя законодателството и същевременно да не се прилага както трябва. Практически в момента сме в състояние, в което няма значение къде какво пише, защото всеки си прави каквото си иска. Разбирате ли? Разбирам ви, да. Ето това е коренът на всичките ни проблеми. От там – безнаказаността, от там – наглостта, от там - бездушието и безобразието, на което ставаме свидетели всеки божи ден. Това е. Говорим си за зачестилите инциденти, криминални, тежки инциденти у нас, на какво се дължи всичко това. Изводът, който можем да направим, е, че народопсихология е всичко това, нали, г-н Савов? Да, да. Това е генералният извод, който всъщност обобщава много, много други въпроси и проблеми, в които ако се задълбаем, ще ни трябва цял ден да го коментираме тоя проблем. Но като цяло има едно незряло отношение в нашето общество, което незряло отношение, за съжаление, избива в такъв вид агресия. Незряло сега или ако се върнем назад във времето, и преди е било така? Ами знаете ли, всъщност попадна ми една статистика за нивата на престъпността от 50-те години на ХХ век досега и се оказва, че всъщност в България винаги си е имало такъв вид престъпност на битова основа, включително и убийства. Даже в момента са доста по-малко в сравнение с 60-те години. Сега не мога да ви кажа точните цифри, защото забравих да си ги запиша, но това ме води до мисълта, че всъщност доста голяма част от битовата престъпност е просто плод на народопсихологията на българина. А що се отнася до насилието вкъщи – категорично да. За да се случат нещата, трябва да се работи в ранна детска и юношеска възраст с младите поколения. Ние практически, тези, които вече сме в активна възраст, тъй да си каже, сме загубени, но нашите деца могат да бъдат променени. Разбира се, по много, много, много внимателен начин, защото не бива да влизаме в крайности, които за съжаление, виждаме на други места по света. Какви са тези крайности, можем ли да дадем примери? Да – превръщането на едно намигване по улицата в престъпление, да речем. Натам ли вървим? Има такава опасност. Това, което виждам в последните дни, е, че определени хора съзнателно се възползват от това нещо и пак по медиен път, за съжаление, се накланя общественото мнение в подобна посока. Криминолозите казват така: Едно престъпление има извършител, но почти винаги и жертвата директно или индиректно му помага на този извършител. Т.е. жертвата също има отговорност за това, че се е стигнало до дадения престъпен резултат. Това не оправдава престъпника в никакъв случай, но трябва да се работи така, щото жертвата да минимизира своето участие в случая, т.е. от виктимологична гледна точка е важно не да преследваме резултата и да се занимаваме с глупости от сорта на това, че някой намигнал на някоя на пътя, на улицата или я погалил по рамото в метрото и това вече е някакъв асълт срещу нея, а да се обясни кое може и кое не може в социален аспект. Да си възпитаваме децата – това е цялата работа. Когато един човек има самосъзнание, когато един човек има изградено себеусещане и дори его – егото не е лошо нещо, между другото, този човек има тежест, той е здраво стъпил на земята, той е пълноценен психологически. И това е най-голямата превенция спрямо такъв вид престъпления. И ако се върнем с вас и поговорим малко за работата на депутатите, как коментирате това, което те приеха на първо четене, да уточним обаче все още, а именно – домашното насилие вече да се наказва не само при брак или съжителство на семейни начала, но и при интимна връзка? Ние с вас нямаме никаква връзка, нали така? Нямаме. Ако ви зашия един шамар, това насилие ли е? Със сигурност. Така. Как ще ме накажат, като не е домашно? Ние сме в служебно помещение. Виждате ли колко абсурдно звучат тия квалификации? Доколкото си спомням, имаше някакъв срок от 60 дни, в който трябвало да живеят, за да бъдат в съжителство. Така, да. Добре де, ако на 58-ми ден се случи нещо, какво правим? Или ако на 59-ия ден един от двамата реши да си тръгне? Извинявам се за израза, ама пак недодялани неща се правят. Насилието си е насилие във всичките му форми. Домашното насилие, насилието в дома – защо е квалифицирано като такова? Не защото се случва между съпрузи, а защото се случва в дома. Какво е домът? Домът е нашето неприкосновено лично пространство, т.е. там, където службите, полицията, държавата не може да влезе ей така. Не трябва да се съсредоточаваме върху това дали тия хора са живели заедно 60 дни, или 20 дни, или 5 дни или една нощ просто са се събрали, правили са нещо и на сутринта са се избили, а да помислим как да е възможно в рамките на дома службите да реагират. И то е много просто. Сега няма да давам акъл на народните представители, но съм сигурен, че измежду тях все още има интелигентни хора, които могат да се сетят за какво става въпрос. Въпросът е в достъпа, в личното пространство на хората, как и кога да се случва, а не кога, в кой исторически времеви период. Как ще докажем дали двама души са били 60 дни заедно или не? Няма как, нали така? Така е. Единият ще твърди, че са били, защото му изнася, другият ще твърди, че не са, защото също му изнася. Всичко това, което днеска там са направили и написали, отива в небитието. Г-н Савов, със сигурност проблемът е много дълбок, както вие подчертахте няколко пъти, и разговорът ни може да продължи още много, но сега ще го приключим тук. Ако можем да направим извода и финално изречение от всичко това, което казахме до този момент? Изводът и финалното изречение са следните – ще се постарая да съм по-кратък: Уважавайте законите, възпитавайте децата си. Недейте да смятате, че вашето лично мнение е единственото меродавно на света и се научете да живеете в общество. Когато хората живеят заедно, те нямат желанието сами да раздават правосъдие, а имат желанието да изискват от тези, които са длъжни да го правят. Иска ми се да видя нашето общество пораснало до такава степен. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 08.08.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
