Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Ликвидирането на българската църква в Македония: Сръбският геноцид над българите
Автор: Екип Blagoevgrad24.bg 11:02 / 23.02.2021Коментари (1)655
©
Още преди да бъде учредена Екзархията (бел. ред - 27 февруари 1870 година), македонските българи бяха отворили свои църкви, манастири и училища. Това трябва да се подчертае. Българите в Скопие още в 1829 г. поискали от Гръцката патриаршия в Цариград да им се изпрати владика - българин. Историческата църква "Св. Неделя" в Битоля е осветена на 13.Х.1863 г. Костницата в църквата "Св. Спас" в Скопие е завършена на 1 март 1864 г. До основаването на Екзархията, македонските българи били изградили църкви и открили около 180 училища. Противно на сръбската и гръцката пропаганда, не Екзархията създава българската народност, а обратното, народа създава Екзархията.

Първите атаки се насочват към българските митрополити, назначени със султански фермани. Към 1912 г. в Македония имало седем български митрополии: Охрид, Дебър, Битоля, Скопие, Велес, Струмица и Неврокоп, а в Солун, Воден, Костур, Лерин, Кукуш, Сер, Драма, Мелник - има епископии. Чрез побоища, арести и заплахи, за няколко дни българските владици са изгонени от сърбите. Изгонването им е краят на Екзархията и на Българската православна църква във "Вардарската Бановина". Сръбският патриарх Варнава дал нареждане всички свещеници да заявят, че са "прави сърби", в противен случай да бъдат уволнени и изгонени в България, което е извършено за няколко месеца.

Под предлог, че искат да поправят старите храмове, сърбите започнали да ги измазват. Под новата мазилка изчезват българските надписи на ктитори и светии. Докато в скопската църква "Св. Димитри" заличавали надписите на българските гробове, в Охрид разрушавали всички гробища с надписи около църквата "Си. Климент" и премахнали плочата с надпис "Тук почива Григор Пърличев - български учител и народеи поет".

В църквите са поставени именници със сръбски имена, по които да се кръщават децата. Забранено е честването на "имен ден". Вместо него се нарежда всеки дом да си избере името на един сръбски светец, който трябва да се слави според сръбския календар. "Где jе Слава - ту jе Србин."

Във Велес е разлепено съобщение до коя дата всеки дом да посочи кога ще празнува "Слава". Полицейски агенти със списък в ръка ходят от къща на къща на по-видните граждани българи и им съобщават, че банът иска да знае коя "слава" имат или кой светец са избрали да славят, за да ги почете този ден. Зловещо известният Жика Лазич сам е ходил да прави инспекция по къщите, като е съобщавал чрез полицаите си, че ще отиде лично той да им честити тяхната "слава". В този ден е трябвало задължително да гори непрекъснато свещ и да има варено жито, посипано с мляна захар. В Македония е имало основани и издържани от Екзархията 843 училища с 1306 учители и 31 719 ученици.

"Първата работа на сърбите е, щом пристигнат на някое място да затворят училището и да го обърнат в казарма. После свикват учителите и им заявяват, че те няма какво да правят тук, ако не се обявят за сърби. Непокорните се прогонват в България или се изпращат в затворите."

Учителите и сьответните населени места са били свиквани и поканвани да подпишат декларация, че се отказват от Екзархията, която досега им плащала заплатите, тъй като тя ги е назначавала на работа. За в бъдеще те стават сръбски държавни служители и заедно с декларациите трябва да дадат молба за назначаване.

Така в Битоля са събрани всички учители и са им предложени по-високи заплати, като им е обещано да бъдат признати прослужените години при пенсионирането им. Учителите заявили, че те не могат да работят в разрез със съвестта си и да се отричат от българската си същност. Готови са да подпишат оставките си и искат като обикновени сръбски граждани да си намерят подходяща работа.

Отговорът е: "Вие сте получавали заплати от Екзархията, все едно България ви е плащала. Българите са наши врагове и затова ще ви считаме като агенти на вражеската страна."

На 13 юли биват депортирани 30 учители през Прилеп и Велес в Скопие, където ги очаквали 17 души учители от Прилеп и 6 души от Ресен. Всички са закарани в Сърбия, в гр. Смедерево, където на 28 август са натоварени на един австрийски кораб и стоварени в българския град Лом. По същия начин се е постъпвало с всички останали български учители. На работа в новоучредените сръбски училища останали много малък брой екзархийски учители. Всички по-будни и образовани учители емигрирали в България и Америка.

Вместо тях в Македония се назначавали фанатизирани сърби - в повечето случаи хора с ниска култура и интелигентност и с крайно ограничени педагогически познания. Новото поколение ''учители'' от Македония минавали през сръбските училища и школи в Сърбия. Белград ги счита като "национални ратници", а населението ги посреща враждебно. Те не вземали никакво участие в обществения живот - дружества, читалища, кооперации. Те нямали контакти с местното населеиие и дружали само с другите сръбски чиновници.

При ревизиите на учителската работа сръбските училищни инспектори преценявали работата на колегите си по това, как отговарят децата на въпроса. "Па шта си ти?" Колкото по-бързи и повече са отговорите "Я сам прав србин", толкова по-добра била оценката за работата на учителя...

Основната работа на сръбските учители е да помагат на властите за унищожаване на българските книги. Притежаването, четенето и разпространяването на български книги се преследвало съдебно. На 25.ХI.1927 г. в Кавадарци са били осъдени 4 българчета. Трайко Попов, ученик от 7 клас от с. Гявато, Гевгелийско, Тодор Ставров от Кавадарци, Георги Василев, абитуриент от Струмица, и Антон Георгиев също от Струмица, обвинени по чл. 1 от ЗЗД, защото са притежавали, чели и разпространявали български книги. На 4 години затвор са били осъдени щипяните К. Шекеранов и калфата му Димко Нацев, понеже в дюкяна им са били намерени един брой в. "Македонско дело" и един позив.

В една статия в сръбския в. "Политика" (19.ХII.1925 г.) проф. Станкевич пише: "Мнозинството от учителите, назначени в нашите училища, са развратнищи и пияници. Повечето учители са изпратени там за наказание поради проявена развратност."

Така зам. директорът във Велес Стеван Симич се е опитал да изнасили една ученичка, дошла по работа в канцеларията. По този повод се вдигнал голям шум и бил изпратен един инспектор да потуши случая. След известно време излязъл царски указ, по силата на който Симич от зам. директор бил издигнат в директор първа класа.

В Македония във всички училища се преподавало само на сръбски език. При започване на училищните занятия учениците ставали прави и произнасяли трикратно в глас: "Я сам прави србин; отац мой и матер моя су прави срби." Като се влезе в някое учреждение, например пощата, се виждал надпис: "Говори се само служебим jезиком!"

Фирмите на кръчми, бакалници, гостилници са заменени със сръбски надписи и названия. Преследвали се тези, които притежават грамофонни плочи с български песни. В Кичево през февруари 1928 г. са арестувани Мирчо Зарев и Зоре Цветанов Аршинов загдето в единия имало плочи с български песни, а в другия грамофон; На всички кафеджии, у които са били намерени грамофонни плочи с български песни, заведенията са затворени и срещу тях са заведени дела.

За пеене на местни народни песни при събиране на гости глобата е 150 динара.

За носене на каскети, тъй като били български шапки - глоба 150 динара. Вместо каскети е позволено да се носят само шумадийски шайкач или шубари (сръбски кожени калпаци). Всички презимена били със заповед променени с окончания "ич" вместо "ов" или "ски".

Писма, адресирани и с окончание на фамилното име "ов", не се доставят. Не се допускат фирми с надпис "Македония".

Текстът, който прочетохте е откъс от книгата "Македония под сръбско иго, 1913-1941". Автор е Стоян Бояджиев, видеб деец на ВМРО-СМД. През 1940 година издава книгата "Съществува ли македонска нация?“, която е едно от първите издания, изправящи се срещу идеите на македонизма, а от 1941 година редактира в Скопие вестник "Целокупна България“. По-късно издава също книгите "Македония под сръбско иго, 1913 – 1941“, "90 години погърчване на българите в Егейска Македония“, "Истинският лик на Яне Сандански“, както и множество статии и публикации в пресата, главно във вестник "Македония“. В тях аргументирано доказва българския характер на славянското население в Македония.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Стоян Бояджиев е репресиран, а книгата му "Съществува ли македонска нация?“ е забранена и унищожена като "великобългарска“. В 1945 година е адвокат на 16 български офицери и общественици, включително генерал Иван Маринов, професорите Иван Дуйчев, Димитър Яранов и Веселин Бешевлиев, които са съдени от гръцкото правителство като "военнопресъпници“. В рамките на сформирания Общограждански комитет за подкрепа на обвинените развива активна дейност, но не е допуснат да влезе в Гърция и да участва в процеса.

Още по темата: общо новини по темата: 737
20.11.2024 »
01.11.2024 »
14.10.2024 »
12.10.2024 »
10.10.2024 »
05.10.2024 »
предишна страница [ 1/123 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Като са отделна нация и църква къде им е патриарха ? Те ония във Вселенската патриаршия знаят какви са.
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Виж още:
Актуални теми
Сътресения в БСП и избор на нов председател
51-ото Народно събрание
Хороскоп за деня
Шампионска лига сезон 2024/2025
Зима 2024/2025 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Благоевград и региона.
e-mail:
Анкета
Ще почивате ли идната зима?
Да, в България
Да, в чужбина
Не
Не съм решил/а още

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 49 49 24

novini@blagoevgrad24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Благоевградчани във facebook
RSS за новините
Статистика: