"Телевизията да дава коментар. Откъде да давам аз коментар? Това ми се случва за пореден път в рамките на 24 часа, аз получавам това - "Заминавай си". Официалната позиция на телевизията я разбрахте нали - че съм била изнесла някаква информация в ефир, не съм изнасяла никаква информация. Шегувала съм се с Митко Павлов по повод чувството за хумор, шаржовете... Очевидно официалната информация е нещо като смокиново листо. Трябва да питате Симона Ангелова (бел. ред. изпълнителен директор на BiT), която отговаря за човешки ресурси и за тези неща - това е човекът. 

Те ме питат - за собствениците. Ама собствениците не живеят в България, те са възложили оперативното ръководство на тази дама и предполагам, че от нея научават разни работи. Те обаче хората са си в Чикаго, идват тук веднъж на 3-4 месеца, така че аз не мога да виня собствениците, защото до този момент, аз със Сашо Диков съм работила супер, абсолютно перфектно, от гледна точка на тематична и всякаква друга свобода, пълен комфорт журналистически, до такава степен, че съм се шегувала, че тази идилия едва ли ще продължи дълго като всяка идилия.

Неофициалното обяснение не ми е сведено до знанието, никой нищо не ми е казал, аз съм търговски субект за тази телевизия, не съм служител, тя тази жена сигурно и разликата не може да направи, аз съм фирма, която има търговски договор с BiT и той трябва да бъде разтрогнат след преговори в рамките на закона. Аз съм в недоумение, разбирате ли.

Ама при мен непрекъснато гостуват хора, които се изказват изключително откровено, анализирайки сегашната ситуация. При мен онзи ден беше Иво Прокопиев след като го нападна Комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество. Аз го поканих на разговор от ужас, че Дневник и Капитал могат да бъдат затворени, както изглеждаше първоначално. Той каза много остри и много точни неща. Възможно е те да са прозвучали опасно за хората, които са вдигнали мерника на Иво Прокопиев. Беше при мене Асен Йорданов, говори за "Булгартабак" по повод на турския доклад такива неща, че на мен в ефир ми се изправи косата...

Поне имам щастието в моята дълга журналистическа кариера за първи път в живота ми - за няколко месеца аз съм работила съвършено комфортно и свободно, и затова смятам, че е голямо щастие. Гадното е, че това свършва като някакъв хубав сън, който си го прекъсваш като с ритник в лицето. Много ми е неуютно, защото по същия начин Бареков ме изхвърли за 24 часа, те така действат. Тези, които изпълняват нечии опорки и указания. Това е положението, нищо в момента повече не мога да кажа, защото самата не знам. Но, като гледам как ни отстрелват един по един, си мисля, че в това има някаква логика, нали?".